Как работи детската памет и какво помним от детството си?

спомени детство памет бебе
Чудили ли сте се защо не си спомняте, че сте били бебе? Или защо можете лесно да си спомните тексата на песен, която сте научили като тийнейджър, въпреки че това е било преди 20 (или повече) години? Отговорите на тези въпроси може да се крият в начина, по който нашата памет се развива докато израстваме от бебе до тийнейджър и достигаме зряла възраст. Нашият мозък не е напълно развит, когато сме родени – той продължава да расте и да се променя. И с развитието на мозъка ни се развива и паметта.

Хм… Какво все пак представлява паметта?

Първо, нека уточним. Паметта не е видеокамера. Много от нас възприемат паметта като записващо устройство. Представяме си как тя вярно записва събитията в детайли, които можем на по-късен етап да извлечем чрез просто натискане на бутона „възпроизвеждане“.

Но тази идея за паметта не е съвсем точна. Това е така, защото спомените не са просто статични записи, които са „там“, за да бъдат достъпни. По-скоро спомените са динамични – те винаги се променят. Могат да станат по-силни или по-слаби с течение на времето. Могат да се изкривят или да бъдат манипулирани. Това, което помним, и начинът, по който го помним, зависи от това какъв смисъл и преживяване внасяме в този спомен. Всъщност, всеки път, когато си спомним нещо, ние променяме малко този спомен.

Спомените се съхраняват в различни, взаимосвързани части на мозъка

Спомените не се съхраняват само на едно място в мозъка. По-скоро различни (взаимосвързани) части на мозъка се специализират в различни видове спомени. Например, област от мозъка, наречена „хипокампус“, е важна за съхраняване на спомени за конкретни неща, които са се случили в живота ни, известни като „епизодични спомени“.

Паметта от раждането до юношеството

Можете ли да си спомните първия си рожден ден? Или втория? Ако не успявате, не се паникьосвайте – не сте единствени. Възрастните рядко си спомнят събития от преди тригодишна възраст и имат бегли спомени, когато става въпрос за неща, които са им се случили между три и седем години. Това е феномен, известен като „детска амнезия“.

Но защо е толкова трудно да си спомним, че сме били бебе или малко дете? Дали просто защото първият, третият и дори седмият ни рожден ден се били отдавна и спомените са избледнели? Не е задължително. Всъщност, един 40-годишен възрастен обикновено има много силни спомени от юношеството, които са се случили преди повече от 20 години. За 15-годишен младеж, от друга страна, е малко вероятно да си спомни нещо, което се е случило преди 10-13 години.

Какво помнят бебетата?

Преди се е смятало, че причината, поради която не можем да си спомним голяма част от ранното си детство, е, че като малки деца просто не сме в състояние да създаваме стабилни спомени от събития. Но се оказва, че кърмачетата и малките деца могат да създават спомени. Това включва както имплицитни спомени (като процедурни спомени, които ни позволяват да изпълняваме задачи, без да мислим за тях), така и явни спомени (когато съзнателно си спомняме събитие, което ни се е случило).

Нашата способност да помним нещата за дълги периоди от време обаче постепенно се подобрява през детството. При експерименти, при които малките деца са научавани да имитират действие, резултатите показват, че шестмесечните бебета са способни да си спомнят действие, което са научили преди 24 часа, докато деветмесечните си спомнят съответното действие до един месец по-късно. Що се отнася до 20-месечна бебетата, участващи в проучването, то те са успели да си спомнят как да изпълняват задачата, която им е била показана цяла година по-рано.

Нашият променящ се мозък

Невролозите, изучаващи паметта при животни (като плъхове и маймуни), са открили, че не само хората изпитват инфантилна амнезия (заличаване на спомени от детството). Резултатите показват, че и при животните мозъкът продължава да се развива с възрастта. При раждането мозъкът на човешкото бебе е само една четвърт от неговия възрастен размер. До двегодишна възраст той ще бъде три четвърти от размера на мозъка на възрастен. Тази промяна в размера корелира с растежа на невроните.

И така, какво означава за спомените ни фактът, че мозъкът ни все още се развива в бебешка и ранна детска възраст?

Нека да разгледаме хипокампуса – онази част от мозъка, която е особено важна при формирането на епизодични спомени (спомени за събития, които са ни се случили). Докато много части от мозъка продължават да се развиват и променят след като сме родени, това е една от малкото части от него, които продължават да произвеждат нови неврони в зряла възраст. Когато сме малки, например, част от хипокампуса, наречена „зъбчата извивка“, е доста натоварена, създавайки неврони с голяма скорост. Тези нови неврони след това се интегрират в хипокампалните вериги. Въпреки че производството на нови неврони продължава в зряла възраст, скоростта на активност се забавя.

Учените смятат, че този бърз темп на производство на неврони в детството може да допринесе за по-високата ни степен на забравяне, когато сме млади. Как? Чрез образуването на нови връзки с вериги на паметта, масите от нови неврони могат да нарушат съществуващите мрежи от вече формирани спомени.

Паметта в юношеска възраст

И ако ранното детство отдавна е признато за важен период за развитието на мозъка, в миналото се е смятало, че този процес приключва много преди да достигнем пубертета. Но сега е известно, че мозъкът ни продължава да се развива и променя по време на пубертета и юношеството. По-специално, нашата префронтална мозъчна кора, която е важна за контролиране на поведението и емоциите, показва значителни промени в този етап от живота. И тъй като тези области на нашия мозък продължават да се променят и развиват, нашата памет също се променя.

По-вероятно е да си спомним текста на популярна любовна песен или танца „Макарена“ от нашето юношество дори и след 20, 30 или дори 40 години. Редица проучвания показват, че възрастните над 30-годишна възраст имат повече спомени от юношеството и ранната зряла възраст, отколкото от който и да е друг период от живота си.

Смята се, че това е така, защото, когато формираме нов образ за себе си, ние кодираме стабилни и трайни спомени, които са свързани с това наше „Аз“. С други думи, най-вероятно е да предпочитаме спомени, които подсилват представите ни за това кои сме. Тъй като юношеството е ключов период за появата на стабилен и издръжлив „Аз“, това е и периодът, който сме склонни да помним най-силно.

Заключение

  • Спомените се формират от неврони, които се задействат в нашия мозък, създавайки или променяйки мрежи от връзки.
  • Човешкият мозък не е напълно развит при раждането.
  • Както мозъкът ни се развива в ранна и детска възраст, така се развива и способността ни да помним.
  • Има промени в префронталната кора на мозъка по време на пубертета и юношеството, което води и до промени в способностите на нашата памет.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.