Първите 2 години от живота на детето са решаващи. Ето защо:

развитие на мозъка при дете до две години
Макар и изразът “Липсват му първите седем” да е придобил изключителна популярност, експертите по детско развитие днес са много ясни: първите две години от живота на детето са наистина най-важните.

Именно през този период човешкото същество полага основите на своята емоционална интелигентност: когато стигне до 2-годишна възраст, бебето вече е натрупало многобройни езикови, социални, познавателни, осезателни и двигателни умения, върху които ще се опре по-късно, за да разгърне своята интелигентност. Но за да се случи това, мозъкът на детето преминава през чувствителни периоди.

Как се развива детският мозък през този период?

На деветмесечна възраст бебето вече е способно да чува всички звуци на всички езици по света, но в същото време три месеца по-късно, достигайки 12-месечна възраст, то чува само звуците, съществуващи в неговия език. Мозъкът му междувременно се е специализирал и нагодил към звуците на своето обкръжение. Бебето вече не чува звуците на всички езици по света, то става „специалист“ по своя език.

След като събере огромно количество впечатления от околния свят, детският мозък се заема да поразчисти излишното: нека да не забравяме, че да растеш, означава да преминеш от към триста трилиона синаптични връзки. Да растеш, това означава да изгубиш две трети от собствените си възможности и да подсилиш едната трета най-използвани от тях. Да растеш, означава да се специализираш.

Възрастният човек не е по-малко интелигентен, той е специализиран: специализиран в своя език, своята култура, своята мисъл, своето социално поведение. Процесът може да изглежда изненадващ и прекалено ранен, но това не променя факта, че когато малкото дете празнува втория си рожден ден, неговият мозък вече е имал достатъчно време не само да натрупа невероятно количество въздействия и експерименти, но и да подбере най-често срещаните от тях.

Критичният период – примери от практиката

Експертите говорят за критичен период, след който някои важни знания и компетенции са утвърдени и станали достатъчно трудни за преобразуване впоследствие.

Опитите с деца от домовете за сираци в Букурещ е добро доказателство за това заключение: децата от домовете там са разпределени в приемни семейства, отличаващи се с топло отношение към деца и формирани, за да отговарят пълноценно на техните нужди. Изследователите са направили сравнение между развитието на малчуганите, приети в подобни семейства преди още да са навършили 2 години, с това на другите сирачета, получили възможността да се възползват от предимствата на приемните семейства, но след навършването на двегодишна възраст.

Резултатите са забележителни

По един изключително ясен начин резултатите показват, че децата, приети в семейства преди навършването на 2-годишна възраст показват малко или никакви когнитивни и социални дефицити в сравнение с тези, които са останали в домовете до и след 2 годишна възраст. Причината: попадането в семейна среда преди края на въпросния период е от решаващо значение и насърчава устойчивостта, тъй като мозъкът на малчуганите все още има ресурси за реорганизация и поправяне на отрицателния опит. Що се отнася до децата, попаднали в приемни семейства след навършването на 2 години, те дори на осемгодишна възраст страдат от немаловажни усложнения.

Изводът: след навършването на 2-годишна възраст мозъкът вече е моделиран по определен начин и става все по-трудно да бъде преструктуриран. Разбира се, той се развива и създава нови връзки през целия живот, никога не е „прекадено късно“ да бъде малко или много променен, но както уточнява Центърът за развитие на детето към Харвардския университет (Center on The Developing Child, Harvard), „по-лесно е да се развиват устойчиви мозъчни връзки през първите години, отколкото да се изграждат или да се „поправят“ по-късно“.

Следователно от първостепенно значение е да се отделя особено внимание на този период, тоест на тези години от живота на детето, когато мозъкът му все още не се е специализирал.

Необходимостта от среда, изпълнена с обич

Какво трябва да се прави, за да се подпомогне детето при полагането на здрави ментални основи?

Отговорът е прост: нищо необикновено. Трябва да обичаме детето, да бъдем заедно с него, да го допускаме в нашия живот и да не го изолираме в никакво отношение, да отговаряме просто на неговите потребности от взаимодействие, без да го стимулираме прекомерно, да му говорим, да го успокояваме, когато с тревожно или напрегнато, за да не се увеличават хормоните на стреса, които имат негативно въздействие върху незрелия детски мозък.

Също толкова важно е да позволяваме на детето да изследва света и да прави открития, да не нарушаваме собствения му ритъм и най-накрая, да се погрижим за биологичните му нужди, предлагайки подходяща и пълноценна храна, както и необходимите за възстановяването му цикли на сън. Все неща, които по принцип всеки човек се опитва да прави, но именно за децата до 2 години те са от ключово значение.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg
В статията са използвани материали от книгата “Природните закони в развитието на детето”, предоставена от издателство “Colibri

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK