История от практиката: Как да научим децата да бъдат самостоятелни и да не се отказват

Какво да правим в ситуация, в която детето ни се опитва да направи нещо само, но не е успява? И даже без да опита втори път, казва: „Аз не мога, направи го ти „. Понякога го казва дори без да се е опитало да го направи само.

„Не мога“ е отказ, който се използва на всякаква възраст. Има и „противоотрова“: „Направи го както можеш. После заедно ще го оправим“. Или: „А ти опита ли се вече? И кое точно не се получи?“. В такива случаи баща ми казваше: „Ако се помъчиш, все нещо ще измътиш“.

– Не мога да си обуя чорапа!
– Но ти дори не си опитал. Я пробвай, аз ще видя защо не става.
– Не мога!
– Но поне можеш да вземеш чорапа в ръка, нали? А да улучиш чорапа с краче можеш ли? Видя ли, стана.

Или пък:

– Не мога да реша задачата!
– А опита ли?
– Не, не разбрах условието.
– И кое точно не разбра?
– Нищо не разбрах.
– От точка А към точка Б се движел велосипедист… Какво не разбираш в първото изречение?
– Не го разбирам.
– Кое тогава не разбираш? Нарисувай условието на картинка, както си го разбрал, аз ще обяснявам по твоята картинка.
– Детето въздъхва и го прави. В повечето случаи се оказва, че всичко е ясно и задачата е лесна.

Как да превърнем „Не мога“ в „Мога“? История от практиката:

Не става често, не ми се е случвало: тъкмо съм платила покупките на касата, и се сещам, че съм забравила да взема нещо важно. Този път забравих да купя сапун. Можех да оставя торбата с продуктите в клетката за багаж и да се върна за сапуна. Вместо това, казах на 4-годишния си син:

– Иди, моля те, да вземеш сапун.

Той ентусиазирано се залавя със задачата, която не му е поставяна досега. И самичък я разбива на подзадачи:

– Трябва да отида там и да взема сапун, нали?
– Да, после ще излезеш през касата, ето ти пари.

Стиснал банкнотата в юмруче, той бодро тръгва за сапун, но като отминава два реда стелажи, се връща при мен. Леко е объркан:

– Ама там няма сапун!
– Още не си стигнал до стелажа със сапуните. Виж, ето го първият ред, ето го вторият, а онзи там е третият, където са наредени кремовете, пастите за зъби и сапуните.

– А, разбрах!

Следва втори опит. Синът ми нерешително се върти покрай нужния стелаж, често ме поглежда, след това отново се връща без сапун и покрай касата.  Детето като че се е предало. Идва при мен и тихо казва:

– Не знам какво да взема.

Ако сега аз отида за сапуна, това ще означава, че синът ми не се е справил със задачата. Не искам да го оставя в ситуация на неуспех. Трябва ми щастлив финал, още повече че виждам потенциал за това. Казвам му:

– Нали помниш какъв сапун използваме? Как изглежда той?

Синът ми маха и жестикулира с ръце, за да покажи как изглежда сапунът:

– Като бутилчица, с ей такова кранче.

Ами да, вкъщи използваме течен сапун.

– Браво на теб! Вземи сапун, който прилича на нашия.

Трети опит. Всичко ще е наред, успокоявам се аз, той ще се справи. Аз на неговата възраст тичах до нашата хлебарница за хляб.  А той отново се връща:

– Мамо, голяма бутилка ли да взема, или малка?
– Вземи каквато ти хареса.

Усмихвам му се одобрително и пращам сина си за четвърти път за сапун. Той внимателно изучава асортимента, няколко пъти обхожда стелажите, след това взима сапун и ми го показва. Кимам одобрително. Синът ми се насочва към касата. После той изпуска рестото, а докато го събира, изпуска и сапуна. Вдига и него и неудобно притиснал опаковката към гърдите си, се концентрира върху рестото, стискайки го здраво с двете си юмручета.

С цялото това „богатство“, светналото от гордост момченце се връща при мен. Благодарение на поредното „мога“, в съзнанието му вече се е зародила нова представа за него самия.

– Браво на теб! Благодаря ти, че купи сапун!
– Дай да купя още нещо!
– Другия път. Сега вече купихме всичко, което ни трябваше, и е време да се прибираме.

Ето как синът ми се сдоби с нов опит. Опит за самостоятелна покупка в магазина. Това не означава, че отсега нататък ще пазарува сам. Просто вече е уверен в силите си: „И това го мога!“

От мен в този случай се искаше спокойна убеденост, търпение, одобрение. В нужния момент трябваше да одобря сина си. Но ако той се беше отказал, ако беше изразил стилно нежелание да отиде за сапун, нямаше да настоявам. Страхът, явното притеснение, биха били сигнал, че даденото действие още е извън зоната на предстоящото развитие на детето. Едно е да насърчиш, да помогнеш – тогава новият опит идва с положителни емоции. И съвсем друго – да притискаш, да настояваш, да пречупваш – и в този случай се придобива нов опит, но през отрицателни емоции. Само че детето най-вероятно няма да иска да прави отново нещо, което свързва с отрицателни емоции. За родителите е важно да усещат разликата: кога да вдъхнат сили и кога е по-добре да отстъпят и да опитат след време.

 

Автор: Анна Бикова
От книгата: „Самостоятелно дете, или как да стана „Мързелива майка““ предоставена от издателство Colibri
Снимка: Pixabay

 

Вижте още:

Отглеждане на самостоятелното дете – как да стана „мързелива майка“

Как да научим детето да чува от първия път

Детето в спалнята на родителите: кога е моментът да го отделим в самостоятелна стая?

Как прекаленото обгрижване съсипва децата