Кога да запишем детето на уроци по пиано и каква е ползата от тях?

Много родители имат желание детето им да усвои свиренето на даден инструмент и уроците по пиано са чест избор. Какво обаче трябва да знаем, преди да направим този избор? Има ли подходяща и неподходяща възраст, в която детето да започне да се обучава, какви трябва да бъдат методите и какво трябва да имаме предвид? Обърнахме се към учителя по пиано Полина Антонова, която има дългогодишен опит в преподаването на уроци по пиано и работата с деца.

– Има ли подходяща и неподходяща възраст, на която можем да запишем детето на уроци по пиано и каква е тя? Какво показват вашите наблюдения?

– У нас e прието, че подходящата най-ранна възраст за едно дете да стартира обучение по пиано е между 5 и 6 години или малко преди първи клас. Веднага обаче искам да направя едно уточнение – подобен отговор съвсем не изключва и по-късно започване на уроци по пиано, каквато е практиката в Западна Европа и САЩ. Под „по-късно“ имам предвид в началния курс на обучение на децата, а защо не и след това. Нека да не се поставя догматична граница.

Моята практика показва, че възрастта около 5 години и половина и 7 е оптимална. Все пак, всяко дете има различен темп на „порастване” и отговорът на този въпрос варира. Случва се децата да започнат да се занимават и доста по-късно с изучаване на инструмент.

Последните няколко години наблюдавам тенденция при родителите все по-рано да записват децата на пиано. Често ми се случва да обяснявам, че деца на 2-3 годишна възраст са твърде малки да изучават инструмент. Това е неподходяща възраст за стартиране на такъв вид занимание. На тази възраст са много по-уместни музикалните групови практики, в които децата пеят, танцуват, пляскат с ръце, свирят на ударни инструменти, имитират различни видове музикални дейности. Изключения от правилото са т.нар. деца-чудо, които още от най-ранна възраст проявяват извънреден музикален талант. Но това е нещо съвсем различно.

– Много деца приемат свиренето на пиано като игра. Как да разберем дали детето наистина има интерес към  инструмента или това е просто временна прищявка?

– На този въпрос може да отговори само времето…  Не може да се прави дългосрочна прогноза, особено в началото. Това е непредсказуем и динамичен процес, който зависи от редица фактори. Все пак целта не винаги оправдава средствата. Тук е много важен подходът на родителите и учителя. Случва се детето да се почувства в капана на нечии амбиции. Това, че детето е музикално, не е гаранция, че то ще стане професионален пианист или ще задълбочи заниманията си с пианото. Няма как да се дадат гаранции за развитието и продължителността на процеса в дългосрочен план.

– Какви са индикациите според вас, че детето има музикални заложби? Могат ли да си проличат такива в ранна възраст?

–  Да, музикалните заложби обикновено си проличават от ранно детство – от около 4 годишна възраст. При някои деца дори още по-рано, при други – по-късно. Темповете на развитие са индивидуални за всяко дете. Най-ярко музикалността се проявява в пеенето. Когато детето пее непосредствено вярно чута песен или мелодия, справя се с интонирането и следва мелодичната линия правилно, без чужда помощ, това е знак за музикалност. Други признаци включват това, че детето обича да пее, усеща различните настроения на музиката и използва въображението си за да покаже или изкаже това (според възрастта), има усет за ритъм (повечето деца обикновено се справят добре с ритмиката). Друго проявление на музикални заложби е и танцът. Но танцуването не е водещо. То обикновено е производно на музикалността. Тези са нещата, които в основни линии показват музикални заложби.

– Какво бихте посъветвали родителите, които имат желание да запишат детето си на уроци по пиано, а самото дете няма особен интерес към този музикален инструмент?

–  Бих им казала: „На сила хубост не става, а дори и да става – не бива!”. Най-добре е да не се насилва детето да прави нещо, което е в разрез с неговото усещане за света. Или, ако толкова много държат все пак детето им да се занимава с пиано, да изчакат то да порасне или да експериментират с подходите. Да потърсят, и най-вече – да се доверят на професионалното мнение на преподавател по пиано. Тук много важен фактор са психологическите характеристики на детето. На мен лично не ми се струва честно спрямо децата на всяка цена да искаме от тях да свирят… Добре е родителите да си отговорят на въпроса „Какво искам от и за детето си в по-дългосрочен план?”

– Каква е подходящата форма на обучение в ранна възраст и каква е ролята на игрите?

–  За ранното обучение по пиано играта е основополагаща. Урокът се провежда като игра, продължава не повече от 30 – 40 минути и включва няколко дейности – пеене, интониране, имитиране, пляскане и показване с ръце. В нередки случаи в този етап е подходящо да се включат и дейности от други изкуства, например – рисуване и танц. Например: детето научава поредността на нотите във възходяща посока като рисува стълбичка с различни цветове. Или научава трайността на нотите като пляска с ръце и ги пише с различни цветове. С пеенето се развива преди всичко музикалният слух. Постепенно се въвеждат отделните елементи от инструменталното обучение и се формира началния етап на основните клавирни познания. Целта е детето да учи с желание и лекота, без излишен натиск.

– Има ли значение формата и големината на ръката и пръстите, когато говорим за свирене на пиано?

– Не, не бих казала. Разбира се, голямата ръка и дългите пръсти винаги са предимство, но в никакъв случай, не са основен фактор.

– Каква е подходящата продължителност на един учебен час за дете в зависимост от неговата възраст?

– Най-малките (начинаещи) се занимават 30 минути – това е подходящото времетраене за едно петгодишно дете. При малко по-големите урокът трае 40 минути. В следващите възрастови групи обикновено продължителността е 60 минути. Но ако начинаещият например е в четвърти клас, неговият урок ще трае 60 минути. Тук също няма правило, защото често се случва в практиката по-малко дете (например на седемгодишна възраст) да свири един час, без това да го натоварва и процесът да върви леко, както и обратното. Така, че и тук подходът е индивидуален.

– Оказва ли влияние свиренето на пиано върху други важни умения – търпение, фина моторика, творческо мислене?

– Да, разбира се. Заниманията с инструмент развиват интелекта и въображението, усъвършенстват ума, спомагат за развиване на логичното мислене и концентрацията, възпитават самодисциплина и лична отговорност. Тези неща са изключително полезни за чуждоезиковото обучение. Не на последно място те формират естетически вкус и вътрешен стремеж към красота. Събуждат креативните личностни умения и носят радост и удоволствие за малчуганите. Уроците по пиано са един от пътищата за постигане на хармонично развитие на детето и израстването му в пълноценна личност.

 

 

Полина Антонова е завършила Национална музикална академия, има бакалавърска, магистърска и докторска степен и притежава дългогодишен музикален опит като пианист и преподавател на деца и възрастни. Носител е на редица награди от национални и международни музикални конкурси. Паралелно с уроците по пиано преподава и теоретични дисциплини – солфеж и теория на музикалните елементи. Нейни ученици са студенти в НБУ и НМА.