Защо ритъмът и ритмичността са важни за бебето?

бебе ритъм музика ритмичност

Замисляли ли сте се над това колко важен е ритъмът за човека от физиологична гледна точка? Със сигурност тези от нас, които вече са родители, знаят и си спомнят колко необходимо е било за цялото семейство още от първите дни след раждането на бебето то „да влезе в ритъм“. Повечето майки и бащи сме използвали многократно този израз, докато децата ни са били в най-крехка възраст, и това не е случайно. Защото ритъмът при бебетата има много голямо значение в задаването на тона за взаимодействието между родителя и детето.

Ето какво обяснява по темата детския психиатър и невролог д-р Брус Пери в книгата си „Момчето, което беше отгледано като куче“.

Ритъмът и нашата физиология

Може да изглежда странно, но ритъмът е изключително важен. Ако телата ни не могат да поддържат фундаменталния ритъм на живота – сърдечния, няма да можем да оцелеем. Регулирането на ритъма не е статична, консистентна задача: сърцето и мозъкът непрекъснато си изпращат сигнали един на друг, за да се приспособяват към промените на живота.

Пулсът ни трябва да се ускорява, за да подхранва с енергия борбата или бягството например, а ритъмът му трябва да се поддържа въпреки вариращите изисквания, които му се поставят. Регулирането на сърдечната честота по време на стрес и контролирането на стресовите хормони са две критично важни задачи, които изискват мозъкът да отчита правилно времето.

Освен това, многобройни други хормони се регулират ритмично. Мозъкът не поддържа само един ритъм: той има множество „барабани“, които трябва да са синхронизирани не само с редуването на деня и нощта (при жените – с менструалните цикли или фазите на бременността и кърменето), но и един с друг. Нарушенията в зоните на мозъка, поддържащи ритъма, често се причиняват от депресия и други психични разстройства. Затова проблемите със съня, които в известен смисъл означават погрешен прочит на деня и нощта, почти винаги съпътстват подобни разстройства.

Защо ритъмът е важен за бебето?

Ако основният метроном на бебето – неговият мозъчен ствол – не функционира добре, не само хормоналните и емоционалните му реакции на стреса ще са трудни за настройване, но и гладът и цикълът на съня също ще бъдат непредвидими. Това може доста да затрудни родителските грижи за него. Потребностите на бебето са много по-лесни за разгадаване, когато те се появяват в предвидимо време: ако бебетата огладняват и се уморяват по едно и също време всеки ден, родителите могат да се приспособят по-лесно към техните изисквания, което намалява стреса у всички.

Последиците от зле регулираните телесни ритми следователно са много по-сериозни, отколкото човек подозира.

В обичайния ход на развитието бебето влиза в ритмична рутина, която ръководи тези разнообразни модели. Майката на бебето го гушка, докато то се храни, а то се успокоява от пулса й. В действителност собственият сърдечен ритъм на бебето може отчасти да се регулира от подобен контакт: според една теория някои случаи на синдрома на внезапната детска смърт се появяват, когато бебетата не са във физически контакт с възрастните и следователно нямат критично важна сензорна входяща информация. Има дори изследвания, които показват, че в утробата детското сърце може да бие в един такт  със сърцето на майката. Знаем, че майчиният пулс осигурява модел на повтарящи се сигнали – слухови, вибрационни и тактилни – които са от критично значение за организирането на мозъчния ствол и неговите важни невротрансмитерни системи за регулиране на стреса.

Когато бебето огладнее и плаче, нивата на стресовите му хормони се покачват. Ако обаче мама и татко редовно идват да го хранят, нивата отново спадат. С течение на времето се формира модел и всичко се повтаря благодарение на всекидневната рутина. На моменти обаче бебето ще изпитва дистрес и ще плаче: без да е гладно, мокро, без да изпитва, без да изпитва видима соматична болка, то ще изглежда неутешимо. Когато това стане, повечето родители прегръщат и люлеят децата си, използвайки почти инстинктивно ритмичното движение и любящото докосване, за да успокоят детето. Интересното е, че скоростта, с която хората люлеят бебетата си, е около 80 такта в минута – същата като нормалния пулс на възрастния в покой. Ако е по-бързо – бебето ще възприеме движението като стимулиращо. Ако е по-бавно, бебето най-вероятно ще продължи да плаче.

Оказва се, че за да успокоим децата си, ние всъщност физически ги настройваме към ритъма на основния хронометър на живота.

Според някои теории за развитието на езика хората са се научили да танцуват и да пеят, преди да могат да говорят – музиката всъщност е била първият човешки език. Вярно е, че бебетата се научават да разбират музикалните аспекти на речта – значението на тона на гласа например – много преди да разбират съдържанието й. Хората говорят с бебетата с по-висок глас, с подчертано грижовен, емоционален, музикален тон. Във всички култури дори майките, които не пеят добре, го правят с бебетата си, което подсказва, че музиката, песента и музикалните ритми играят важна роля в развитието на бебето.

 Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Момчето, което беше отгледано като куче“ на д-р Брус Пери, в съавторство с журналистката Мая Салавиц, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

11 страхотни начина за повишаване на концентрацията при децата

8 лесни игри и дейности, с които да стимулираме развитието на бебето

9 правила, които да спазваме, когато посещаваме бебе

6 неща, които да пробвате, когато бебето не иска да спи – съвети от практиката