Когато реших, че ще съм спокойна майка

Някъде между третия истеричен вик „Обуй си чорапите!“ и момента, в който намерих дистанционното в хладилника, реших: „От утре ще съм спокойна майка.“

Знаете — от онези, които говорят тихо, усмихват се дори когато децата им боядисват котката с флумастери и публикуват снимки в Instagram с надпис „Толкова съм благодарна за хаоса.“

Да, да. Хаосът.
И аз съм благодарна за него. Само че не винаги така изглеждам.

Сутрешната битка

Сутрините у нас започват с екшън. Аз — с кафе в ръка и нервен тик в лявото око — тичам между кухнята и детската:

„Къде ти е обувката? Не, не тази — другата! Защо си с пижамата върху тениската? И защо в чантата има динозавър, но не и тетрадка?“

Детето ме гледа спокойно, сякаш аз съм тази, която не разбира живота.
Опитвам се да говоря меко, като от наръчник по позитивно родителство:

„Моля те, облечи се.“
След три минути „моля те“ вече звучи като „Облечи се веднага, преди да изгубя човешкия си облик!“
А след още две вече си говоря сама: „Спокойно. Дишай. Не е краят на света, че пак си обул чорапите върху пижамата.“

Следобедният хаос

После идва следобедът. Време за „тихи занимания“.
Тоест, детето решава да изсипе целия комплект пластелин върху килима, да направи „супа от лего“ и да ме увери, че не, това не е бъркотия — това е „вулкан с пирати“.

В този момент отново си повтарям, че ще съм спокойна. Ще стимулирам креативността. Ще бъда онази майка, която гледа философски на живота.
Но после настъпвам пластмасово блокче LEGO и философията изчезва заедно с добрите ми намерения.

Вечерята

Вечерята е друга класика:

„Не искам това!“
„Добре, какво искаш?“
„Нещо друго.“
„Какво друго?“
„Не знам. Но не това.“

Банята

Следва банята – кратко, но драматично произведение в три действия:

1. Не искам да влизам!
2. Не искам да излизам!
3. Искам баня утре пак, но без вода.

Финалът на деня

Когато най-накрая заспи, стоя на дивана с празен поглед — като човек, оцелял след буря. И си казвам:
„Утре ще съм спокойна. Ще броя до десет. Ще говоря с мек глас. Ще бъда майката от Instagram.“

На следващата сутрин обаче, докато детето решава, че чорапите му са „гадни“ и че е „твърде изморено за детската“, осъзнавам, че пак съм на ръба между дзен и да избягам в Тибет.

Истинската майка

И знаете ли какво?
Може би не съм онази спокойна майка, която изглежда съвършена в Instagram.
Но съм истинска — с бъркотия, смях, писъци, мокър под в банята и обятия, които оправят всичко.
И това, май, също си е някакъв вид спокойствие.

Автор: Невяна Кирилова