Момчетата не плачат? Грешка! Как да отгледаме емоционално интелигентен син:

В продължение на поколения се е внушавало, че истинският мъж е силен, не се оплаква, не показва чувства и винаги е в контрол. Но дали тази представа за мъжественост създава стабилни, щастливи и зрели мъже – или просто затваря емоционално децата, които някога са били малки, чувствителни момчета?

Днес все повече родители се осмеляват да си зададат въпроса: Какъв син искам да отгледам? – силен отвътре или просто външно твърд?

Австралийският психолог и терапевт Стив Бидълф, световно признат експерт по детско развитие, ни насърчава да се откажем от остарелите модели и да подходим към момчетата с разбиране, търпение и ясно съзнание за техните нужди. В своята световна бестселър книга „Raising Boys“ („Как да възпитаваме момчета“, на български език издадена от ИК Колибри), както и в „Как да възпитаваме момичета“, Бидълф очертава път, който е дълбоко човешки – и съвсем различен от традиционните рецепти.

Момчетата растат различно – и точно това е важно да знаем

Бидълф е категоричен: момчетата се развиват различно от момичетата – не по-зле, а просто по различен начин. Техният мозък, емоционален свят и социално съзряване се нуждаят от повече време и съвсем други условия, за да разцъфнат.

Изследванията сочат, че:

• момчетата проговарят по-късно;

• имат по-малко търпение за седене на едно място (особено в традиционна класна стая);

• по-често се „изключват“ емоционално, когато са претоварени или наранени;

• и често ги възпитават с репликата: „Спри да се държиш като момиче“ – послание, което не учи на сила, а на емоционална самота.

Три ключови стълба за отглеждането на момчета – според Бидълф

1. Емоциите не са враг – те са посока

Момчетата също чувстват – и то дълбоко. Но много от тях не получават инструментите, с които да разпознават и назовават това, което преживяват. В резултат – се затварят, избухват, проявяват агресия или отдръпване.

Ролята на родителите е да направят емоциите безопасна тема. Вместо да казваме: „Спри да ревеш“, можем да кажем:
„Изглеждаш ядосан. Искаш ли да поговорим?“
„Разбирам, че си разочарован. Това наистина беше важно за теб.“

Това изгражда вътрешен речник и сигурност – че не си по-малко мъж, когато си уязвим. Напротив.

2. Мъжкият модел – тиха сила, не суровост

Според Бидълф, момчетата се нуждаят от мъжка фигура, която да им покаже какво значи да си силен, без да си груб. Това може да е баща, дядо, чичо, треньор или учител – важното е да присъства с уважение, ангажираност и автентичност.

Между 6 и 14 години момчето започва да търси пример. Ако не открие балансиран мъжки модел, ще го замени с попкултурни образи – герои, инфлуенсъри или по-големи момчета, които често демонстрират фалшива мъжественост: надмощие, сдържаност и сила без състрадание.

Истинският мъж, пише Бидълф, е този, който се грижи, води и обича с дела.

3. Природата е учител, не враг

Момчетата имат нужда от движение, от пространство, от телесност – да се катерят, да се провалят, да строят, да изследват. Съвременният живот често ги затваря в малки пространства и ги обездвижва, което потиска и агресията, и радостта им.

Решението не е повече забрани, а повече природа, игра и „мръсни колене“. Бидълф съветва родителите да не се страхуват от риска, а да се страхуват от липсата на приключения. Точно в играта момчетата откриват самочувствие, съпротива и устойчивост.

Преходите са важни: от дете към тийнейджър, от тийнейджър към мъж

Според книгата, животът на едно момче преминава през три основни етапа:

1. Ранно детство (0–6 г.) – нужда от топлина, обич, игра и сигурност.

2. Средно детство (6–14 г.) – нужда от мъжки пример, граници и приключения.

3. Късно тийнейджърство (14+) – нужда от свобода, доверие и подкрепа за поемане на отговорност.

Много проблеми на подрастващите момчета – агресия, зависимости, бунт – са резултат от пропуски в един от тези етапи. Добрата новина? Наваксването е възможно. Връзката с детето може да се възстанови дори късно, ако родителят подходи с честност, готовност да слуша и да се променя.

Възпитанието не е битка, а съюз

Много родители вярват, че трябва да „възпитат мъже“, но Бидълф ни напомня – децата не искат съвършени родители, а присъствие и обич. Не е нужно да сте прекалено строги или твърде либерални – нужно е да сте близо.

Ако приемем, че нашето момче е емоционално различен свят, който не трябва да бъде „опитомяван“, а разбиран, ще изградим с него здрава основа – от доверие, уважение и автентична връзка.

Истината е, че нито едно момче не се ражда с броня.

Почти всеки от нас познава възрастен мъж, който сякаш е „опериран“ от емоции. И много често зад това стои именно бронята, изградена от детството чрез реплики от типа „не се дръж като женчо“, „бъди мъж“, „спри да ревеш“. Тази броня се изгражда с годините — понякога от подигравки, понякога от пренебрежение, понякога от това, че никой не е попитал това дете как се чувства. Но под всяка броня, колкото и здрава да изглежда, стои едно същество, което иска да бъде разбрано, докоснато, обичано.

Когато започнем да възпитаваме момчетата си не чрез команди, а чрез свързване, не чрез контрол, а чрез пример, ние не просто ги учим как да станат мъже — ние им даваме разрешение да бъдат хора, които изпитват истински емоции и знаят как да ги изразяват.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg