Петте типа брачни съюза – кой е вашият?

Стъпка след стъпка ние създаваме нашия съвместен живот. И макар че отношенията в партньорството винаги са уникални, всяко едно семейство може да се отнесе към определен тип, смята социологът Жан Келерхал. Опитайте се да припознаете своето семейство в един от тях.

Петте брачни съюза с техните описания били представени от група социолози от университета в Женева. Тази класификация е резултат от наблюденията на 1500 двойки на различна възраст, които живеят най-малко година заедно в брак или съжителство. Любопитно е първото впечатление, получено в резултат от изследванията: никога по-рано външните „декорации“ на любовта не са били толкова разнообразни, а двойките – толкова свободни в избора си на отношения.

Жан Келерхал, един от авторите на това изследване, казва: „Може да се твърди, че е дошъл краят на стандартния модел на брака. В днешно време на преден план в двойката излизат креативността и индивидуалността.“

Как се избира моделът, върху чиято база се градят взаимоотношенията в брачния съюз? „Отговорът на този въпрос зависи от възрастта на партньорите, от това с какво се занимават, от тяхното социално обкръжение.

„Ако сте млади, и двамата сте с висше образование, живеете в голям град и се стремите към личностно развитие и професионален успех, то вашият стил е най-вероятно семейство-сдружение. В същото време животът на вашите родители навярно е протекъл по по-традиционната схема на семейство-крепост. Впрочем, много е възможно във вашия случай да възникне някакъв коктейл с елементи на други взаимоотношения или два модела брачен съюз едновременно. Така или иначе, определен стил в отношенията възниква доста бързо. Често пъти той се променя поради появата на първото дете – в този случай съпрузите могат да преминат от семейство сдружение към семейство-съмишленици. След раждането на първото дете обаче стилът вече няма да се промени. Освен ако специално не си поставите такава цел.“

1. Съюз – крепост: „И в радост, и в мъка…“

Приоритети

Тези партньори са здраво свързани един с друг, те преживяват заедно лишения и радости, мечтаейки да „живеят щастливо и да умрат в един и същ ден“. Споделяйки вкусовете си, те се стараят винаги да стигнат до единно мнение.

Тяхната индивидуалност води началото си от думата „ние“: те заедно се трудят върху това мъжът да постигне успех в професионален план (често пъти жената не работи), но също така заедно се занимават с образованието на децата.

Партньорите държат на консенсуса, на единството в мненията. Смятат, че една двойка е добра, ако вътре в нея почти не възникват разногласия.

Разпределение на ролите

Една от задачите на партньорите е да намалят броя на поводите за недоволство. Техният всекидневен живот се състои от много ритуали: всичко си има свое място и време, а ролите на всеки член от семейството са ясно регламентирани.

Тук по-често, отколкото в другите съюзи, задълженията се разпределят в зависимост от пола на съпруга – предполага се, че жената се занимава с къщата, а мъжът печели парите. Въпреки това, партньорите вземат решенията заедно. 

Отношения с външния свят

Жената рядко излиза навън. Тя е склонна да разглежда влиянието на външния свят – новите идеи и тенденции – по-скоро като заплаха. Мъжът проявява голям интерес към новостите, към други начини на живот и мислене. Той представлява своего рода „упълномощен представител“ на двойката, върху когото лежи отговорността за „външните отношения“ и социалната интеграция на семейството.

Жената по-скоро е съсредоточена върху вътрешните въпроси – безопасност, грижа, уют, нежност. Това взаимно допълване засилва зависимостта на членовете на семейството един от друг.

Предимства и недостатъци

Главният коз на семейството крепост е стабилността. Когато партньорите поемат върху себе си определени задължения, животът става по-хармоничен. Съпрузите се стараят да избягват сблъсъци, отстъпвайки част от своите позиции.

При решаването на проблемите, предпочитат традиционните, проверени начини. Спокойният живот в „крепостта“ граничи с рутината. Такива отношения могат да „закостенеят“, ако от време на време партньорите не измислят нови проекти.

2. Съюз – сдружение: „Запазваме автономност…“

 Приоритети

Колкото и да е парадоксално, предварително уговореният стремеж към автономност сближава партньорите. В семейството-сдружение смятат, че съвместният живот ще спечели, ако всеки от участниците си остане господар на своята съдба, отстоява своите лични убеждения и движи собствените си дела.

Да се пожертват собствените интереси за благото на семейството се възприема като поражение – и за самия съпруг, принасящ жертвата, и за отношенията като цяло.

Разпределение на ролите

Партньорите се стремят да бъдат самодостатъчни и да се реализират във всички области едновременно: в професионалната, съпружеската, родителската, културната, гражданската. Разпределението на задълженията по полов принцип априори се отхвърля, тук цари принципът „всички са равни“.

Общувайки, партньорите извличат максимална полза от своите емоции и интереси. Ако и двамата съпрузи са настроени да вземат общи решения, най-вероятно те ще могат да се договорят – нали това, което днес ги устройва, утре може да бъде преразгледано.

Отношения с външния свят

Контактите с външния свят се ценят също толкова високо, колкото и индивидуалните особености на съпрузите. Да излизат навън (в света) заедно или поотделно, да пътешестват, да канят на гости родителите или приятелите – всичко това подхранва и обогатява диалога на партньорите, позволява им да реализират съвместни проекти.

Семейството-сдружение зле понася рутината, смятайки я за източник на скука и безпокойство. Такива съюзи най-често се формират в развито общество, където има икономически и културни предпоставки за удовлетворяване на желанията и на двамата.

Семействата – сдружения обикновено живеят в градовете, където партньорите могат да намерят работа, която им дава възможност за развитие и им позволява да печелят достатъчно средства.

Предимства и недостатъци

Ако съпрузите умеят да управляват ситуацията, те ще съумеят да получат от живота всичко: и радост от съвместния живот, и възможност да се реализират като личности. Гъвкавостта в отношенията им позволява да раздават картите отново и отново, приспособявайки се към желанията и възможностите на всеки един от тях.

Проблеми обикновено възникват, ако личните интереси на съпрузите се разминават, а семейният живот става препятствие за персоналното им развитие. За да постигнат компромис, се налага членовете на семейството-асоциация да влизат често в преговори.

Ако поддържането на съюза започне да изисква твърде много жертви, обикновено съпрузите вземат решение да се разведат.

3. Съюз – пашкул: „Двамата заедно срещу всички…“

Приоритети

В семейството-пашкул царят много нежни съпружески отношения. Главната цел е да се гледат и грижат един за друг, да се забавляват и противопоставят на превратностите на съдбата, които възникват, например поради нестабилността в обществото или далеч от родината.

Партньорите си създават интимно гнезденце и с всички сили го пазят от влиянията на външната среда. Както и в семейството-крепост, между партньорите се формират отношения на сливане един с друг. Съвместната дейност и подобните вкусове им дават необходимото чувство за безопасност.

Разпределение на ролите

В семейството-пашкул партньорите имат равни задължения. Те се редуват в приготвянето на храна, почистването, заниманията с децата. В зависимост от ситуацията всеки от съпрузите може да замине да работи в друг град, например, за да печели пари.

Мъжете особено се стремят да намерят убежище от всекидневните фрустрации он външния свят в кръга на семейството, ценят уюта на домашното огнище и всички ритуали, свързани с това.

Отношения с външния свят

Обикновено семейството-пашкул се затваря в себе си, понеже не се усеща като част от обществото, в което живее. Съпрузите се чувстват самотни в големия град, понякога се объркват пред силата на „другите“.

Впрочем, те не се и интересуват прекалено от външния свят. Социалната интеграция или професионалните постижения за тях са вторични ценности.

Предимства и недостатъци

Семейството-пашкул е доста безпомощно пред материалните трудности. Съпрузите са по-склонни да се утешават взаимно, отколкото да действат. Често пъти те не са в състояние да предложат адекватна помощ. Склонни са да премълчават конфликтите, понеже всякакви разногласия се възприемат като заплаха за тяхната безопасност.

Силата на семейството-пашкул е в солидарността на съпрузите. Ако околната действителност не е твърде сурова към тях, партньорите могат да живеят съвсем щастливо.

4. Съюз на паралелни светове: „Заедно, поради липса на по-добро…“

Приоритети

Този стил на отношенията най-малко прилича на общоприетата представа за щастлива двойка. Тук, както и в семейството-сдружение, всеки съпруг има свои интереси, а отношенията между партньорите се базират върху известно безразличие един към друг.

Всеки от тях се занимава със самия себе си и не е склонен да споделя душевните си преживявания със съпруга си. Всъщност, те живеят заедно само защото, по друг начин не е възможно.

Разпределение на ролите 

В такова семейство задълженията на партньорите са крайно диференцирани. С къщата се занимава изцяло жената, а освен свързаните с това задължения мъжът очаква от нея организационна подкрепа на неговите собствени начинания.

Неговата работа често пъти е тежка: той не може да поеме върху себе си нито една от функциите на своята партньорка – и обратно. В техните отношения няма и сянка от сантименталност.

Отношения с външния свят

Обикновено съпрузите живеят в истинска изолация от външния свят, в пълно неведение за това, което се случва наоколо и не са много разположени да канят на гости родителите си или съседите. Разбира се, причината съвсем не е в това, че искат да остават насаме… Впрочем, ако партньорите не се заяждат един с друг, те живеят доста спокойно.

Предимства и недостатъци

В такъв съюз е трудно да се намерят плюсове. Съпрузите нищо не очакват един от друг, поради което им е чуждо разочарованието от партньора. Всеки е наясно какво трябва да прави, правилата тук се установяват веднъж завинаги, което помага да се отстранят всякакви разногласия.

В такива семейства цари пълен ред, а всички действия на партньорите са абсолютно предсказуеми. И макар че техните отношения изобщо не приличат на празник за душата, такъв съюз може да продължи цял живот.

5. Съюз на съмишленици: „Преди всичко – общото…“

Приоритети

Както и семейството-крепост, този модел на двойка е разчетена за дълъг срок. Съпрузите искат да споделят една съдба, затова животът на всеки от тях се съгласува с ценностите, върху които се базира тяхното семейство.

Между партньорите се установяват много близки взаимоотношения, те подчертават своето сходство и нямат тайни един от друг. За разлика от семейството-крепост или семейството-пашкул обаче за съпрузите е много важно да участват заедно в обществения живот.

Разпределение на ролите

Както и в семейството-сдружение, поемайки задължения, установявайки правила и създавайки ритуали, съпрузите предпочитат да остават гъвкави. Дневният ред и задачите на всеки от партньорите се променят в зависимост от текущите задачи.

Двамата са в състояние да се занимават с домакинството, освен това единият може да замени другия, което е залог за развитие на двойката. За разлика от семейството-сдружение обаче, където се ценят личните проекти на всеки, тук на преден план излизат общите интереси.

За благото на семейството и обществото всеки от съпрузите е готов на известни жертви – да се премести в друг град, за известно време да напусне работата си, заради кариерата на другия или за възпитанието на децата.

Отношения с външния свят

Партньорите вземат активно участие в живота на града, училището или благотворителни организации. Независимо, че са отворени за света обаче, те не могат да бъдат наречени „светски лъвове“ (както често се случва в семействата-сдружения). Те са по-скоро пример за гражданска двойка, която се стреми да има принос в общественото благополучие.

Предимства и недостатъци

Предимство на съвместните интереси над личните; гъвкавост в разпределението на ролите; отворени за външния свят – това са предпоставки за дълъг и щастлив съвместен живот. Именно в такива съюзи, според думите на техните членове, разочарованията са малко, тук се смеят по-често, повече се радват на съвместните постижения, по-рядко се разделят.

Идеалният модел?

Кой от петте брачни съюзи е най-близо до идеала, до формулата на щастието? Жан Келерхал отбелязва: „Всеки стил има своите минуси и плюсове. И макар че нито един от тях не гарантира желания от всички резултат – пълното благополучие в семейството, някои модели на отношения, по мнението на допитаните, носят повече удовлетворение от други.“

Семейството-съмишленици заема първото място в класациите. Именно в този съюз усещаме цялата сила на любовта, уважението и подкрепата на партньора, получаваме повече радост от съвместния живот и общите проекти. Докато в семейството на паралелните светове обстановката понякога придобива зловещ оттенък.

Ние лесно излизаме извън себе си, обвиняваме или (което не е по-добре) игнорираме другия. В семейството-крепост и семейството-пашкул небето също не винаги е безоблачно, но като цяло там се чувстваме напълно удовлетворени.

Що се отнася до семейството-сдружение, най-разпространеният в последно време модел, тук ситуацията често пъти се получава доста противоречива.

„От една страна, само в този брачен съюз най-пълно се признават автономността и правото на личен живот на партньора, което предоставя огромни възможности за личностно развитие. От друга, всеки поставя на преден план своите собствени интереси, което води до постоянни кавги и понякога – до развод. Което е напълно очевидно, тъй като основният принцип на семейството сдружение е – „тръгвай си или се съревновавай.“

И така, днес става ясно, че успехът на съпружеското „предприятие“ зависи не толкова от неговата форма, колкото от съдържанието му. С други думи, какъвто и да е вашият стил, трябва да искате и да сте в състояние да преодолявате всички изпитания ЗАЕДНО.

Сложно е, но е възможно. Нужно е желание и способности за преодоляване на всички препятствия заедно. Увеличаването на броя на разводите, свободните отношения в семейството, разпадащите се и отново създавани съюзи – всичко това навежда на мисълта, че всяка любовна история е ефимерна.

„Общата тенденция може да ни накара да сме нащрек – предполага Жан Келерхал. – Ние вече не знаем до каква степен може да се раздаваме в семейните отношения, за да не останем в резултат с нищо налице. Преди да преминем към по-дълбоко ниво на доверие, ние старателно претегляме всички за и против, уговаряме своите права, задължения, приноса на всеки от партньорите в общото начинание. Случва се излишната предпазливост да убие отношенията още в зародиш“.

Да, днес съвместният живот е станал нелеко приключение, но това не означава, че успехът в него е непостижим. Ако разбира се, полагаме усилия да стигнем до него заедно.

Проф.Жан Келерхал (Jean Kellerhals) е швейцарски социолог, един от съавторите на разработката „Мярката и нейната липса в двойката («Mesure et demesure du couple», Payot, 2004).

Източник: margaritta.dir.bg

Вижте още:

7 супер идейни изобретения за банята на семейства с малки деца

Кога любовта се превръща в семейство

Съветите на фотографа за сполучлива детска или семейна фотосесия

Защо едни семейства са щастливи, а други – не