Не очаквайте децата ви да бъдат съвършени. Вие също не сте.

Направете един лесен експеримент: 

Опитайте се да наблюдавате себе си и другите възрастни в семейството, като отбелязвате всичко, което казвате или правите. Обърнете внимание на онези моменти в поведението на възрастните, за които бихте наказали детето, ако се държи по подобен начин:

• Пропуснахте ли да изслушате някого от семейството, докато той ви говореше? 
• Изкрещяхте ли на някого? 
• Говорихте ли с неуважителен тон? 
• Затръшвахте ли врати, завъртахте ли очи или се дразнихте от молбите на другите? 
• Или пък тези неща ги направиха някои от другите членове на семейството?

Това упражнение ще ви помогне да видите реалността и да осъзнаете , че повечето от нас правят поне едно действие през деня, за което биха се скарали на детето си. Разбира се, че имаме своите причини. Претоварени сме. Липсват ни сън. Разболяваме се, имаме хормонални смущения. Ние сме добри хора, които се стараят, но понякога все пак правим грешки. Често анализираме причините зад нашите неприемливи действия и се извиняваме за тях, като проявяваме снизходителност. Но когато децата ни правят грешки, ние не търсим причините за тяхното поведение. Оценяваме ги като груби и палави и веднага преминаваме към коригирането им с всевъзможни методи.

Приемаме собствените си грешки, но не искаме да приемем грешките на децата си. Не е много честно, нали?

Парадоксът е, че очакваме нашите малки деца, с техните все още незрели мозъци и ограничен житейски опит, да се държат по-добре от възрастни мъже и жени. 

Разбира се, че високите стандарти в родителството са нещо хубаво.

Няма нищо лошо в това да искате детето ви да е мило, чувствително, спокойно и внимателно. Но също така е редно да го искате и от себе си. Важно е да научим децата си, че да бъдеш груб или неуважителен спрямо околните не е добро поведение при никакви обстоятелства. Децата, както всички хора, трябва да носят отговорност за действията си. Но когато не винаги успяват да се справят с това, просто им подайте ръка и им кажете, че и на вас се е случвало. Помогнете им да се научат. С подкрепата си, с любовта си, с личния пример, който им давате, с това, че ги приемате. 

Има една чудесна поговорка: „Не учете децата си. Учете себе си. Те и без това ще станат като вас“. В случая тя казва повече от хиляди думи. Вместо да заспивате децата си с безброй критики, покажете им как да се справят с трудните ситуации, с негативните емоции, с лошото настроение чрез своя пример. Част от този пример е признаването, че и самите ние допускаме грешки и че никой не е съвършен.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg