Проф. Пламен Тодоров: „Въпрос на време е да могат да се създават бебета от стволови клетки“

Проф. Пламен Тодоров е главен ембриолог в Инвитро АГ Медицински център Димитров.  Бивш председател е на Българската асоциация по репродуктивна човешка ембриология. Той е първият сертифициран в България главен ембриолог от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология. Специализирал е в Италия, Австрия, Белгия, Германия, Русия и Украйна.

– Проф. Тодоров, Вие сте един от пионерите в България по отношение на замразяване на яйцеклетки и яйчникова тъкан с цел запазване на репродуктивните способности на жената. Бихте ли обяснили какво представлява процедурата по замразяване на яйцеклетки?

– Замразяването на яйцеклетки се използва рутинно в клиничната практика.  Обикновено на жената се прави контролирана хормонална стимулация с цел да се развият повече фоликули и да се получат по-голям брой яйцеклетки. Прави се пункция на фоликулите, получените яйцеклетки се оставят в специална среда за около два часа да дозреят, след което се почистват от заобикалящите ги гранулозни клетки и се замразяват. Използва се свръхбързо замразяване или така наречената „витрификация“. Успеваемостта на метода е много висока, над 90% от яйцеклетките оцеляват след размразяване. Оплождането на размразените яйцеклетки се извършва чрез ICSI – инжектиране с помощта на микроманипулационни техники на един сперматозоид директно в яйцеклетката. Процентът на оплождане е висок  – около 75-80% – и не се наблюдават отклонения в развитието на получените ембриони. Има родени стотици хиляди деца след използване на метода. 

 – А кога се прилага замразяването на яйчникова тъкан и какво е различното при тази процедура?

– Към замразяване на овариална тъкан се прибягва при малки момичета, преди пубертета, които все още не произвеждат яйцеклетки, или при жени, при които хормоналната стимулация е противопоказана. 

От около две десетилетия методът намира своето приложение и към момента в световен мащаб са родени над 300 деца след криоконсервация и трансплантация на яйчникова тъкан, на хиляди пациентки се съхранява замразена тъкан.

Яйчниковата тъкан се получава чрез метода лапароскопия. В нея се съдържат хиляди примордиални фоликули, от които се получават бъдещите зрели яйцеклетки. Тъканта се нарязва на малки парченца, които се поставят в среда, съдържаща криопротектори, това са защитни вещества, предпазващи клетките в процеса на охлаждане. Те се замразяват с помощта на програмен замразител. Разликата в сравнение със замразяването на яйцеклетките е, че в случая се използват бавни скорости на замразяване. След размразяване парченцата тъкан се трансплантират обратно на пациентката. Няколко месеца след трансплантацията се възстановява хормоналния баланс и настъпват ежемесечни овулации. В повечето случаи настъпва и естествено оплождане, като, разбира се, в някои от случаите може да се прибегне и до асистирана репродукция.

– Има ли практика замразяване на яйцеклетки да се извършва при жени, които нямат никакъв конкретен медицински проблем, но искат да съхранят шансовете си да имат дете на по-късен етап от живота си?

– Замразяването на яйцеклетки се извършва не само по медицински, а и по така наречените „социални причини“. Например има жени, които не желаят да прекъсват академичното си и кариерно развитие поради майчинство, искат първо да се реализират професионално, а след това да имат деца. В Щатите например някои големи компании дори поемат разходите по замразяване на младите си служителки, тъй като не желаят да ги губят като кадри. 

Друга категория са жените, които все още не са срещнали подходящ партньор, който биха желали да бъде баща на децата им. Има двойки, които преминават през инвитро процедура, но по религиозни или етични причини не искат да замразят ембриони. В някои държави замразяването на ембриони не е разрешено, могат да се замразяват само яйцеклетки. Много са причините, но жените следва да имат предвид, че е желателно замразяването да се извърши в сравнително млада възраст. Доказано е, че след 35-годишна, особено след 37-годишна възраст, яйцеклетките не са толкова качествени, при много от тях се наблюдават хромозомни аномалии.

– Вие самият препоръчвате ли т. нар. „фертилно застраховане“ при напредване на възрастта и какво бихте посъветвали дамите, които обмислят подобна стъпка?

– Препоръката ми към желаещите да замразят яйцеклетките си е да го направят докато са млади, до 30-годишна възраст. Процедурата е свързано с хормонална стимулация с цел да бъдат получени по-голям брой яйцеклетки. С напредване на възрастта жените по-трудно реагират на стимулация, а и качеството на яйцеклетките се влошава. Най-добре е, разбира се, да забременеят и родят, докато са млади, а след това да мислят за професионална реализация и кариера.

– А при какви здравословни проблеми се прибягва до фертилното застраховане?

– Раковите заболявания са на второ място в световен мащаб като причина за смъртност след сърдечносъдовите. Благодарение на съвременните комплексни методи на лечение, преживяемостта на онкоболните постоянно се увеличава, като в голяма част от случаите се постига и пълно оздравяване. Това поставя на дневен ред въпроса за качеството на живот на вече излекуваните пациенти, респективно възможността им да имат деца. Известно е, че в много случаи химио- и лъчетерапията води до увреждане и затова е редно, преди започване на противотуморната терапия, да бъдат предложени опции за запазване на фертилитета. 

При мъжете е рутинна практика семенната течност да бъде замразявана с цел бъдещо използване, като методът намира широко приложение. По-сложна е ситуацията при дамите. В голяма част от случаите им се предлага замразяване и съхранение на гамети или ембриони. При определени групи – малки момичета преди пубертета, онкоболни, при които хормоналната стимулация е противопоказана и др., криоконсервацията на яйцеклетки и ембриони е неподходяща и при тях единственият избор за фертилно застраховане е замразяването на яйчникова тъкан.  

Друга категория пациенти, нуждаещи се от запазване на фертилитета, са тези с автоимунни заболявания. Тази група обхваща над 50 орган-специфични и системни болести, началната изява на много от които е в репродуктивна възраст. При лечението им се прилагат лекарствени средства, някои от които имат гонадотоксичен ефект и могат да доведат до преждевременна овариална недостатъчност.

– Ръководител сте на научен проект, който разработва създаването на „изкуствен яйчник“. Бихте ли разказали повече за това?

– Съществен момент при трансплантацията на овариална тъкан е рискът от повторно заразяване на вече излекуваната пациентка с ракови клетки, останали в замразената тъкан. Изолирането на фоликули от размразената тъкан и култивирането им инвитро позволяват този риск да бъде избегнат. Това става в специални среди, съдържащи всички необходими хранителни вещества, растежни фактори и хормони. С помощта на 3D биопринтиране в структурата на изкуствения яйчник, освен фоликули, се подреждат и други клетки – мезенхимни стволови, гранулозни, ендотелни. Консистенцията на матрикса и използваните материали позволяват трансплантация на „изкуствения яйчник“ на пациенти. Създаването на изкуствен яйчник би позволило и получаването на яйцеклетки в инвитро условия. Смея да твърдя, че вече имаме определени успехи в тази област. Резултатите ни са публикувани в International Journal of Molecular Sciences, Human Fertility, Journal of Ovarian Research и други реномирани международни издания.

– Къде стои България по отношение на ембриологията и има ли интервенции, свързани с репродуктивността, които все още не могат да бъдат извършени тук, а се налага пътуване в чужбина?

– В областта на лечението на безплодието и по-специално на асистираните репродуктивни технологии България по нищо не отстъпва на водещите страни, доказателство за което е и процентът успеваемост на нашите инвитро клиники, съизмерим с този в страните от Западна Европа, САЩ, Австралия и Канада. 

Аз съм главен ембриолог в Инвитро клиника “Димитров”, ембрионологичната ни лаборатория е оборудвана с висок клас апаратура, работим със западни медикаменти и среди за култивиране на водещите фирми-производители. 

Почти всички ембриолози в страната притежаваме европейски сертификати, специализирали сме в чуждестранни клиники. Дейностите по асистирана репродукция се контролират от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и са съобразени със законодателството на Европейския съюз.

Причините някои пациенти да правят процедурите си в чужбина са най-вече от юридическо естество. В България например не е разрешено сурогатното майчинство (друга жена да износи ембриона ти), изборът на пол по немедицински показания, има ограничения за броя ембриони, които можем да трансплантираме и др. 

– Как виждате бъдещето на ембриологията и какви ще са възможностите, които технологиите ще предоставят при борба с репродуктивните проблеми?

– Както и в други области на живота и медицината, в ембриологията все по-широко приложение намира изкуственият интелект. Това важи преди всичко за обективната оценка на качеството на гаметите и ембрионите и избор на най-добрите от тях. 

В чисто биологичен аспект интерес представлява разработената технология за редактиране на генома на ембрионите (CRISPR–Cas9). В случая не става дума за производство на „бутикови“ бебета, а за превенция на някои генетични заболявания, предаващи се по наследство. Технологията е доказала своята ефективност при животни, включително примати, има и случай на родени генномодифицирани бебета в Китай.

Постоянно се подобрява апаратурата за оплождане, култивиране и криоконсервация, все по-често се използват микрочипови и нанотехнологии. Пример в това отношение е създаването на робот за ICSI., като първите бебета след роботизирано ICSI се раждат през 2023 г. Също – автоматизираните техники за витрификация на ембриони.

Несъмнено голямо постижение в областта на репродуктивната биология е получаването на гамети от стволови клетки в инвитро условия. Техниката е обработена, при лабораторни животни са получени сперматозоиди и яйцеклетки от стволови клетки, направено е оплождане и не само са получени нормални ембриони, но е родено и здраво потомство. Въпрос на време е технологията да бъде въведена и при хуманната медицина. Въпросът не е технически, а от етично, морално и чисто юридическо естество. Нещо повече – вече се получават изкуствени ембриони директно от стволови клетки, т.е. прескача се самият процес на оплождане. Такива ембриони се развиват успешно до няколко седмици и формират зародишни слоеве. В момента това са чисто научни изследвания при опитни животни, но те дават много информация за ранното ембрионално развитие.

Подобна е ситуацията и с клонирането, механичното разделяне на ембриона с оглед получаване на еднояйчни близнаци и др. Като цяло може да се каже, че и в исторически план, и понастоящем, всички достижения в развитието на метода инвитро в голямата си част се дължат на развитието на ембриологията.

Интервюто взе: Ася Георгиева, Roditel.bg