Психолог: „Ако детето ви се тръшка, не се опитвайте да отстраните това поведение на всяка цена“

Автор: Бояна Георгиева, детски психолог

Тръшкането при децата – онези бурни изблици на плач, крясъци и отказ да се сътрудничи – често е повод за тревога и раздразнение сред родителите. Но всъщност това поведение е много повече от „инат“ или „лошо възпитание“. То е естествена част от развитието на детската психика и мозък, а зад всяка такава буря се крие важен етап от израстването.

Много родители се обръщат към мен именно по тази тема. Около годинката детето за пръв път осъзнава, че е отделен индивид от своята майка. Тогава по естествен начин у него се събужда желанието да влияе на средата, точно както мама и тати го правят.

Как детето „открива“ силата на влиянието

Винаги обяснявам този „феномен“ със следния паралел – детето наблюдава как мама казва „Сега ще ядем“ и хоп – супата се появява. Или тати казва „Излизаме“ и хоп – всички са в парка.

Точно така у детето се поражда желание да влияе върху околните. Защо?
Защото това е основната му психическа задача за тази възраст.

[Wp_ad_camp_1]

„Не!“ – първият инструмент за отделяне

Всеки възрастов интервал от детското развитие се характеризира с определена задача. Отделянето като психическа индивидуалност се случва именно чрез противопоставяне.

Понеже детето още не борави свободно с езика, най-лесният начин да заяви волята си е думата „Не!“. Другият е чрез невербално изразяване – тръшкане, плач, тропане с крак.

[Wp_ad_camp_1]

Тръшкането не е едно и също за всички деца

В практиката си виждам най-различни случаи – дори нещо привидно тривиално като тръшкането има много нюанси. Ключово е да се снеме добра анамнеза и да се консултират родителите. Понякога дори малка корекция в общуването родител–дете значително намалява интензитета и честотата на тези реакции.

Защо психиката има нужда от този „малък бунт“

Психологически погледнато, тръшкането е инструмент за изграждане на самостоятелност и идентичност. Детето проверява къде свършва неговата воля и къде започва тази на родителя.

Това е важна част от процеса на индивидуализация, описан от Маргарет Малер. Когато се „тръшка“, детето всъщност тренира своята автономия – заявява се като отделна личност.

[Wp_ad_camp_1]

Какво казва науката за мозъка в ранното детство

От неврологична гледна точка тръшкането е напълно естествено:

• Емоционалният мозък (лимбичната система) е много активен.

• Предфронталната кора, отговорна за самоконтрол и логика, е още незряла.

Затова малките деца буквално не могат да се успокоят сами при силни емоции. Те имат нужда от ко-регулация – спокойната нервна система на родителя да „заземи“ бушуващата тяхна.

Защо не препоръчвам потискане на тръшкането

Често родителите искат от мен да помогна „да спрат тръшкането“. Това почти никога не е добра идея.

Да бъде прекъснато детето може да даде краткосрочно спокойствие, но в дългосрочен план:

• го лишава от умения за отстояване,

• налага концепцията да се блокира, вместо да се изразява,

• отнема му моменти на здравословна фрустрация,

• стопира развитието на саморегулация.

Има достатъчно подходи, които могат да донесат комфорт за семейството, без да „прекършват“ естествения процес на израстване.

[Wp_ad_camp_1]

Какво всъщност да направим в момент на тръшкане

В разгара на бурята най-полезното, което родителят може да направи, е да запази спокойствие (да, наясно съм, че не е лесно) и да осигури физическа безопасност, без да се опитва да „поправя“ или тушира емоцията на момента. В този период детето е буквално залято от силни чувства и не може да възприеме обяснения, логика или успокояване. Вместо да влизаме в спор, убеждаване или прекомерен контакт, по-добре е леко да се отдръпнем, но да останем на близка дистанция, за да знае детето, че сме наблизо и е в сигурност. Можем спокойно да кажем: „Тук съм. Ще почакам, докато мине.“ Това дава структура и подкрепа, без да усилва напрежението. Едва когато емоционалната вълна спадне, идва моментът за кратко напомняне на границите и за разговор. Тази стратегия – пространство, безопасност, подкрепа и присъствие – е далеч по-работеща от опитите за моментно решение.

И не забравяйте: периодът на тръшкането е именно това – период. Временен, преходен, но важен. Вместо да го приемаме като заплаха за спокойствието вкъщи, по-полезно е да го видим като част от порастването – и на детето, и на възрастните около него. Когато разберем какво всъщност стои зад тези изблици, реакциите ни стават по-осъзнати, отношенията – по-устойчиви, а ежедневието – по-леко. Не защото тръшкането изчезва магически, а защото ние вече знаем, че в него няма нищо страшно.

 

 

Бояна Георгиева е детски психолог с над седем години опит, специализирана в работата с деца от 0 до 11 години и техните семейства. В практиката си Бояна подпомага деца с тревожност, страхове, агресивно поведение или ниска самооценка, както и такива, които срещат трудности при адаптация в детска градина или училище. Работи също с деца и родители, изправени пред предизвикателни житейски събития като развод, преместване или промени в семейната среда.

Тел. за контакт: +359 883378797

ttps://superdoc.bg/lekar/boyana-georgieva