Роботът–прахосмукачка или как казах „Сбогом” на традиционното чистене

Когато за първи път донесох iRobot вкъщи, никой не вярваше, че това чудо всъщност върши някаква работа. Малко, кръгло и странно. Нямаше начин да се справи с козината на кучето, разнасяща се из целия апартамент и особено върху огромния килим, наследство от баба ми.

Въпреки изключителното ми нетърпение, последвах всички инструкции и оставих Roomba-та да се зарежда цели 16 часа. През това време набавях повече информация за това как точно действа нещото. Някои хора даже им давали имена. Изобщо не повярвах.

Батерията се зареди и дойде моментът да натисна огромния бутон “Clean” и да проверя доколко рекламата се припокрива с действителността. Пускахме, спирахме, експериментирахме с прахосмукачката. Повече от час си играхме като деца с нова играчка. Започнах дори да ходя след нея, да й се карам, че върви в неправилната посока, да я насочвам, да подскачам ту от радост че се справя с нещо, ту с недоволство че си има свое мнение по въпроса с маршрута на почистване.

За моя изненада се справи доста добре. Е, изглеждаше ми малко хаотична, но по-късно разбрах, че това си е модел на поведение, с който всъщност почиства по-добре. След около година я изпуснах, та поведението й стана още по-объркващо, но пък аз си я харесвам и такава. Даже чисти по-добре… май! И все пак ви моля, не опитвайте това у дома си. Вашата Roomba може да е по-чувствителна и да не оцелее.

Няколко дни по-късно се сдобихме с гостенин в лицето на тригодишния ми племенник. Реших да му покажа с какво светкащо, движещо се на собствен ход и шумящо чудо се е сдобила леля му и представих робота. Първото изписукване предизвика изненада, а отделянето от зарядната станция всъщност уплаши детето и то стратегически избяга на леглото. Но каква неистова радост предизвика самостоятелното връщане на прахосмукачката върху зарядното й. Заради него включвахме и прибирахме машинката поне десет пъти. И в тази спонтанна игра се роди новото име на робота „Буболечката“. Така си я наричаме и до сега (а колко безумно ми се струваше това, че хората си кръщават прахосмукачките).

Сестра ми скептично гледаше машинката и след около час работа с отегчение каза „гледам една троха, пет пъти мина покрай нея и не я събра; за нищо не става“. И в този момент Roomba-та мина и събра боклука. Аз започнах да се смея, а тя леко смутено каза „добре де, става“.

Днес, две години по-късно, Буболечката и Браавата (iRobot Braava)са незаменима част от дома ми. Ползват се ежедневно. Благодарение на тях се справям с космите по пода от едно голямо куче и една дива котка. Не мисля много за калните следи от лапи. Не губя време в досадни дейности. Хващам се, че говоря на роботите и че наистина ги възприемам като домашни любимци.

Признавам си, вече трудно си представям живота без тях. Незаменими са!

Автор: Юлия