Татко казва „Да“, а мама „Не“ – как да преодолеем различията във възпитателните подходи

Възпитанието на децата е изключително важно, но в същото време е и предизвикателство за всеки родител. В някои случаи мама и татко могат да имат различни представи за възпитателните подходи, което да доведе до конфликти и напрежение в семейството. За да се справим с тези ситуации, трябва да намерим компромиси и да работим заедно, за да осигурим най-доброто за развитието на нашето хлапе. Ето как:

1. Комуникацията е от съществено значение

Важно е да имате открити и честни разговори с другия родител, колкото и трудно да е понякога това. Например, ако майката е по-строга, а бащата е по-либерален, те могат да обсъдят своите виждания и да се аргументират защо смятат даден подход за правилен или грешен. Майката може да сподели, че строгият подход е основан на желанието ѝ да насочи детето към дисциплина и отговорност. Бащата, от своя страна, може да обясни, че либералният подход се основава на желанието му да развие детската независимост и креативност. Чрез внимателно слушане и разбиране на мотивите и страховете на другата страна, родителите могат да намерят компромис и да създадат обща стратегия. Напълно възможно е пак да имат трудни ситуации и търкания относно възпитанието, но самия факт, че се опитват да ги разрешат чрез комуникация, е стъпка напред.

2. Потърсете компромисен вариант

Нека разгледаме конкретен пример. Ако бащата е по-строг и настоява детето да спазва определени правила, а майката е по-либерална и предпочита да дава по-голяма свобода на детето, те могат да намерят компромисен подход. Например, може да се установи ясно правило, че детето трябва да спазва основните изисквания в дома, като определен график за лягане или изпълнение на домашните задължения. В същото време, майката може да предостави по-голяма свобода на детето при избора на занимания след училище или през уикенда. Този компромисен подход съчетава строгостта и свободата, отразява важните ценности за родителите и в същото време предоставя на детето необходимото пространство за развитие и самостоятелност.

3. Взаимна подкрепа и разделение на отговорности

Вместо да се фокусирате само върху различията във възпитателните подходи, работете заедно като екип и разпределете отговорностите. Ако единият родител е по-строг, може да му бъде възложена отговорността за установяване на правилата и контрола на дисциплината, докато другият родител, който е по-либерален, може да се фокусира върху стимулиране на творческите занимания на детето, спортните дейности, игрите на открито и т.н..

4. Не се карайте пред децата относно това как да ги възпитавате

Това правило важи и за всякакви други поводи за раздор. Но що се отнася до възпитателните методи, те не бива да бъдат обсъждани пред вашите малчугани, особено на висок тон. Ако детето вижда, че родителите не са единни, то може да използва ситуацията като получава това, което иска, от родителя, който е склонен да у го позволи. Това не само влияе зле на неговата дисциплина, но и на взаимоотношенията в семейството. Важно е и двамата родители „да говорят в един глас“ и да показват съгласие пред децата, дори когато имат различни виждания.

5. Приспособете подходите си според възрастта на детето

Възпитателните подходи могат да се променят и се приспособяват по време на различните етапи на детското развитие. Нещата, които работят добре за детето в една фаза, може да не са ефективни в друга. Например, в ранните години може да се фокусирате повече върху установяването на основни правила, свързани с безопасност, хигиена, базови представи за взаимоотношенията между хората и т.н., докато по-късно, когато детето може да поеме по-голяма отговорност и самостоятелност, да се насочите към насърчаване  и развитие на неговите умения за вземане на решения. Различните родителски подходи могат да са допълващи се за различните фази от развитието.

6. Приемайте различията

Родителите често имат различен опит, възпитателни стилове и принципи. Вместо да се считат тези различия за пречка, можем да ги видим като възможност за обогатяване и разширяване на кръгозора. Майката може да се основава на своя собствен опит като дете в семейство със строг подход, докато бащата може да използва своя опит като основа за повече свобода и инициатива във възпитанието на детето. Така родителите могат да се възползват от разнообразието на възпитателни подходи и да предоставят на детето най-доброто от двете страни. Стига различията да не са фундаментални (например – единият родител е убеден, че възпитанието с шамари е единственият възможен изход, а за другия това да е крайно недопустимо), те могат да бъдат изгладени с правилното ниво на комуникация.

7. Обединете се около общи ценности

Въпреки различията във възпитателните подходи, вероятно имате някои общи ценности, които споделяте като семейство. Тези общи ценности са фундаментални за развитието на детето и за хармонията в семейството. Ако и двамата родителите ценят образованието, те могат да се обединят около тази ценност и да работят заедно, за да го подкрепят в учебните му усилия и интереси. Майката може да е човекът, който следи дали детето изпълнява задълженията си към училището, докато бащата може да допринася с логистиката, воденето и взимането на детето от училище, от допълнителни курсове, извънкласни дейности и т.н.

И не забравяйте, че…

различията във възпитателните подходи между родителите не са неизбежни пречки. Те предлагат възможност за обогатяване на опита не само на детето, но и на семейната динамика. Крайната цел е да се създаде здрава и хармонична семейна среда, където детето може да расте и да развие пълния си потенциал, без да става свидетел на непрекъснати сблъсъци между мама и татко относно това как да го възпитават.