Тийнейджърките и бунтът срещу възрастните – кога започва и как да реагираме?

Всеки родител на подрастващо момиче знае, че преди пубертета децата уважават възрастните и обикновено правят това, което им се казва. Наистина докато са още малки хлапетата избутват границите, които им поставяме, но като цяло се съобразяват с нас, големите хора, особено ако се ядосаме.

Когато навлязат в тийнейджърска възраст обаче момичетата започват да „дърпат завесата“ и да осъзнават, че и родителите не сме безгрешни и всемогъщи. Започват да виждат, че всъщност понякога злоупотребяваме с поста си и налагаме своеволни правила. Веднъж щом стигнат до това прозрение, не е изненадващо, че момичетата спират да приемат основаващата се на възрастта йерархия и започват да поставят под въпрос авторитета ни.

Ако сте родител на тийнейджърка, ще бъде полезно да знаете, че новата перспектива на дъщеря ви всъщност е нещо хубаво. Това да открие най-добрия начин да се бори с авторитетите е една от линиите на развитие през пубертета. И в крайна сметка, ние не желаем да отгледаме овце, които се огъват пред заплахи или правят всичко, което им се нареди. Докато достигнат зрялост, не е ли естествено нашето желание да бъде дъщерите ни да знаят как да преценяват авторитетните фигури, докато правят интелигентни, дори тактически избори кога да не се подчиняват на заповеди и кога да теглят чертата?

Надникване зад завесата на родителските правила, забрани и препоръки

Защо една седмица момичетата следват правилата ни, а на следващата им се подиграват? Отговорът идва от Жан Пиаже, великан в областта на психологията, който в средата на 50-те години на миналия век първи описал драматичната умствена промяна, която настъпва в края на детството. Някъде около 11-годишна възраст момичетата спират да възприемат света в строго конкретни понятия, защото развиват способността за абстрактно мислене. Преди това децата могат да размишляват само върху специфични събития, които са или биха могли да наблюдават реално. От 11-годишна възраст момичетата започват да мислят с абстрактни понятия. Претеглят теоретични концепции като отмъщението, размишляват върху собствените си мисли и правят заключения какво би могло да стои зад действията на някой друг.

Какво общо има абстрактното мислене с поставянето на авторитета под въпрос? Отговорът е – всичко. Когато дръпнат завесата, тийнейджърките наблюдават възрастните отблизо и скоро забелязват, че много от заповедите ни реално са лицемерни, безсмислени или просто егоистични. Разбира се, някои от нашите правила имат огромен смисъл, но има и такива, които нямат.

Дъщерите обикновено използват двата сигнала, които са най-обичайни за момичетата, за да ни уведомят, че поставят авторитета ни под въпрос: въртенето на очите или надменният поглед и наглият тон. Понякога момичетата използват тези или други невербални сигнали, за да изразят несъгласието, докато същевременно все още спазват правилата. Въпреки че съпротивата на дъщеря ви почти със сигурност ще ви подразни, помислете дали да не си я пуснете край ушите. Освен това можете безмълвно да се възхищавате на впечатляващото решение „съпротива, докато се подчинява“, което й позволява да бъде добро дете, дори и да изразява несъгласието си.

От време на време невербалните знаци от страна на вашата тийнейджърка може да ви се сторят провокативни или груби – целящи по-скоро да ви дразнят, отколкото да разрешават някаква дилема.

Какво да можете да направите в тези моменти?

Например да помолите дъщеря си да споделя несъгласието си по по-зрял начин. Можете да кажете: „Не мога да те спра да ме гледаш така, но смятам това за грубо. Ако ми кажеш какво не е наред, можем да го обсъдим.“ или „Не съм съгласна с тона ти – кажи ми го отново, но с по-подходящ тон“. Вашата дъщеря ви показва, че не е съгласна с вас и това е нейно право. Но пък ваше право е да очаквате от нея да бъде учтива, когато възразява. Както знаем, на момичетата им е нужно време да се научат да се отстояват. Не пропускайте възможността да дадете шанс на дъщеря си да упражнява уменията си по отстояване на себе си именно върху вас.

Краят на родителската реплика „Защото аз така казвам!“

След като открият, че възрастните често налагат произволни правила, момичетата решително поемат огромната задача да проверяват установените регулации. Дъщеря ви ще провери много правила за своя сметка. Ще надува музиката, ще гледа филми, които сте й забранили, ще излиза с мокра коса в студа и сама ще се убеди, че всъщност светът няма да свърши. Ще проверява и много правила за ваша сметка. Наистина е изтощително, когато дъщеря ви оспорва почти всичко, което казвате, но трябва да уважавате новооткритото й прозрение, като превеждате искрени разговори относно правилата си.

Как ще реагирате в тези нови за вас и за нея моменти?

Понякога ще се придържате към позицията си, докато въпреки това признавате, че вашата перспектива е една от много други, които също са валидни. Друг път ще предлагате по-пълно обяснение, отколкото сте давали в миналото. Ще има случаи, в които ще преговаряте. А от време на време ще разбирате, че и дъщеря ви има право.

Когато вашата тийнейджърка поставя авторитета ви под въпрос, приемете това сериозно и предложете обяснение, компромис или съгласието си. За децата в тази възраст няма нищо по-хубаво от това да победят възрастен в спор. Ако има смисъл в това, което казва дъщеря ви, признайте го. Ако тя е права, а вие грешите, доставете й удоволствието да си промените мнението. Най-добрият начин да задържите уважението на дъщеря си ще бъде да приветствате зараждащата се в нея прозорливост. Що се отнася до общуването с дъщеря ви, когато тя оспорва авторитета ви, има много начини да го направите правилно.

Има две неща обаче, които не трябва да правите – да настоявате, че сте вездесъщ и всезнаещ и да не се предавате.

Тийнейджърите с нетърпение оспорват авторитета на възрастните и често го правят, като изпробват родителите си или други големи хора, които са им най-близки. Обикновено започват на дребно. Правят неща, които ни дразнят, но нямат наистина потенциал за трайни негативни последици. Когато момичетата не постигат търканията, които търсят с възрастните за дребни неща, те понякога вдигат летвата, като започват с предвидимия списък от неща, които  наистина не искаме дъщерите ни да правят – неща, които ще имат значение в бъдеще.

Защо тийнейджърките предприемат рисковани неща, когато не срещат съпротива за дребните? Защото искат да знаят къде са границите и че ще получат ясно предупреждение, ако ги преминат. Плашещо е да си подрастващо момиче и да имаш достъп до съблазнителни, но опасни атракции. Ужасяващо е да си помислиш, че никой не те наблюдава.

Така че направете нещата по-лесни за себе си и по-безопасни за дъщеря си, като вземете отношение за дразнещото й поведение в някои случаи. Това на какво ще се противопоставяте и по какъв начин, е уникално за вас и за вашето семейство. Не е нужно да противостоите на всяка дразнеща маневра, която предприема дъщеря ви, но не трябва да игнорирате всяко дребно нещо. Ако не намали музиката, след като я помолите, помолете я отново. Ако все още звукът е силен, застанете на вратата и й направете красноречивата физиономия, която мрази, докато не я намали. И дори когато не можете да контролирате резултата, не се колебайте и влезте в битка.

Кога да се тревожим, че бунтът срещу възрастните не протича нормално?

Три сценария са основание за притеснения: когато тийнейджърката ви никога не дразни възрастните, когато дразни повечето възрастни и когато ключови авторитетни фигури работят една срещу друга.

Пълната липса на бунт

На възрастните може да им е приятно с тийнейджърка, която никога не оспорва авторитета им, но в тази картинка обикновено нещо не е наред. С навлизането в пубертета момичето би трябвало да влезе в конфликт с някой възрастен някъде и ако не го направи, би трябвало да се зачудим защо. Напълно покорното поведение изглежда доста безопасно – особено в сравнение с обезпокоителните неща, които тийнейджърките вършат –  но може да е сигнал за проблем под повърхността. Изследванията отдавна са доказали, че момчетата е по-вероятно от момичетата да изразяват страданието си, като действат по начини, които дразнят възрастните, докато за момичетата е по-вероятно да развият депресивни, тревожни или хранителни разстройства. Възрастните трябва да имат предвид, че момичета, които са депресивни или тревожни, може да имат твърде малко енергия да ни се противопоставят, защото страдат тихо и се затварят в себе си. Ако чувствате, че разпознавате дъщеря си в това описание, споделете наблюденията си и се консултирайте с личния лекар или със специалист.

Има и едно изключение, което трябва да се спомене: момичета, чиито родители са избрали да направят огромни жертви заради дъщеря си, като например да се преместят в друга държава, за да й дадат възможности, или да не си позволяват почти нищо за себе си, за да може тя да се наслаждава на изобилие от възможности. Това може да постави момичетата в неудобно положение. Дори и да изпитват нормален подтик към бунт, тези момичета невинаги чувстват, че имат правото да се разбунтуват срещу такива всеотдайни родители.

Да не забравяме, че за тийнейджърките е здравословно да намират начин да отхвърлят авторитетите – дори и когато отговарят на стандартите на възрастните или ги надхвърлят – и би трябвало да се тревожим за момичетата, които никога не се противопоставят на възрастните.

Постоянен бунт

Освен, че ще се бунтуват от време на време, тийнейджърките трябва да се спогаждат с възрастните и би трябвало да се тревожим за момичетата, които постоянно и през цялото време си навличат техния гняв. И тук не става въпрос само за родителите, защото има тийнейджърки, чиито родители изпитват големи проблеми, но те поддържат силни, подкрепящи връзки с възрастни извън дома си. Тези изобретателни момичета разчитат на позитивни връзки с учители, треньори и други ментори, за да преминат ефективно през пубертета, въпреки че избягват собствените си родители или понасят изключително негативни отношения  у дома. Но ако случаят не е такъв, ако едно момиче се държи арогантно с почти всеки възрастен, когото познава, би трябвало да се разтревожим.

Едно впечатляващо дългосрочно проучване – от вида, които проследява множество семейства в продължение на дълги години – отчело убежденията, които родители на седмокласнички имали относно тийнейджърките като цяло, а после след няколко години отразило как тези бивши седмокласнички се справят, когато ставали ученички в гимназията. Някои родители в проучването имали като цяло позитивни възгледи за подрастващите, докато други вярвали в стереотипа, че тийнейджърките са трудни, вманиачени по отношение на външния си вид и приятелките си и имунизирани срещу влиянието на родителите си. Докато стигнат до гимназията, тийнейджърките, чиито родители имали мрачни възгледи за пубертета, било по-вероятно да споделят, че се събират с рискова компания и се карат с близките си, отколкото тези, чиито родители преди няколко години споделили, че имат позитивни възгледи за тийнейджърките. Казано простичко, момичетата започват да отговарят на очакванията, независимо дали те са позитивни или негативни.

Негативните стереотипи са вредни по два начина – те могат да провокират тийнейджърките да се държат зле и могат да ни накарат да объркаме истинското психично страдание на момичето с умишлено поведение. Момичетата, които постоянно се държат лошо или редовно избухват, са отчаяни. Ако разпознавате дъщеря си, консултирайте се с личния лекар или с психолог за това как можете да промените нещата. Тийнейджърките трябва да имат позитивни връзки с възрастните – особено с родителите си – и поредица от изследвания показва, че момичетата, които се отчуждават от възрастните, са в по-голям риск от депресия, ранно сексуално поведение и употреба на алкохол и наркотици. Не възприемайте стереотипа, че тийнейджърските години на дъщеря ви ще бъдат небрежен и безкраен ураган от изблици и стрес. Осигурете подкрепа за себе си и помощ за дъщеря си, ако имате чувството, че връзката ви постоянно е изпълнена с напрежение.

Родителите в борба помежду си и дъщеря им между тях

Момичетата не трябва да се оказват разпънати а кръст между родителите си, които взаимно си подливат вода. Когато между майката и бащата няма съгласие как да отглеждат дъщеря си, е обичайно единият родител да възприеме силно либерален подход, докато другият се опитва да неутрализира партньора, като става изключително строг. Тази динамика може да възникне между родители, които са в брак или са разведени, и има склонност да се влошава с времето.

Една тийнейджърка не би трябвало да получава възможността да обръща родителите си един срещу друг и не би трябвало да става пешка в несъгласията помежду им. Всяко нормално развиващо се момиче би се възползвало от такава ситуация, докато виновно осъзнава, че се опитва да мине метър за нещо, а не трябва. Когато към този дискомфорт се прибави и фактът, че тийнейджърките усещат кога правилата са неясни, се получава истинска бъркотия.

Ако се окажете въвлечени в динамика, при която работите срещу другия родител на дъщеря си, може да потърсите помощ от неутрална трета страна. Това може да бъде семеен терапевт или психолог, който да помогнете да стигнете до компромис или да се научите да подкрепяте взаимно родителските си решения. Дъщеря ви се нуждае от правила, които имат смисъл, и не би трябвало да бъде привличана към отбора на единия или другия родител. Напротив – всички в семейството трябва да бъдат от един и същи отбор.

 

В заключение – напълно нормално е тийнейджърките да се бунтуват срещу авторитета на възрастните, но не през цялото време. Подрастващите момичета не би трябвало да бъдат възпрепятствани от неадекватността на възрастните наоколо, да противодействат на всеки възрастен, когото срещат, или да бъдат поставяни в безизходица от непредвидими или враждуващи родители. Когато тийнейджърките влагат цялата си енергия да враждуват с възрастните, не им остават никакви ресурси да се подготвят за това, което ги очаква.

Статията е базирана на книгата „Лабиринтът на порастването“ на д-р Лиса Дамур, психолог и автор на книги и академични доклади, свързани с образованието и развитието на децата. Книгата е предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“.