Фактори, влияещи върху рисковото поведение на тийнейджърите

тийнеджър проблеми рискове

Родители и учители знаят, че тийнейджърите са импулсивни и склонни да поемат необосновани рискове. Жаждата за нови и силни преживявания мотивира всяко тяхно действие. Дори и това поведение да не е свързано с рискове, то често ще е свързано с бунт – срещу родители, учители, срещу всеки авторитет.

От еволюционна гледна точка подобен тип поведение има своя смисъл. Юношеството е онзи период в живота, когато младите започват да се откъсват от уюта и сигурността, които родителите осигуряват, за да се впуснат в изследване на света и търсене на независимост. Насоченото към експериментиране поведение е всъщност важно за подрастващите, защото им помага да формират своята автономност. Проблемът е, че недоразвитият им фронтален лоб (фронталният дял на мозъка) обуславя неспособността им да предвиждат или да разбират последиците от действията си. Затова те не могат да преценят възможните вреди от рисковото поведение. Независимо колко важно е в дългосрочен план за еволюционната адаптация, поемането на рискове и търсенето на приключения в краткосрочен план крие огромни опасности.

Защо тийнейджърите са по-склонни на рисково поведение?

Повечето случаи на рискови постъпки при тийнейджърите възрастните отдават на импулсивността, ирационалността, младежката егоцентричност или на усещането за неуязвимост. Дали обаче това са думи, които е подходящо да използваме, когато говорим за поведението на тийнейджърите? Можем ли да твърдим, че юношите, независимо от тяхното специфично, понякога вбесяващо отношение и поведение, са ирационални? Определено – не. Обратно на това широко разпространено, но погрешно схващане, способността за логично разсъждение вече е почти напълно развита на 15-годишна възраст. Всъщност подрастващите са в състояние точно колкото и възрастните логически да преценят дали дадено действие е опасно или не.

Защо тогава те проявяват бунтарство и неподчинение?

Ако обърнем поглед към тийнейджърския мозък, може да намерим обяснение.

Освобождаването на допамин и реакцията спрямо него в мозъка на подрастващото дете са по-интензивни. По тази причина търсенето на силни усещания се случва тъкмо в пубертета – периода, в който системите, контролиращи възбудимостта, са особено чувствителни. Но тъй като фронталният лоб все още е слабо свързан с останалите зони на мозъка, юношите по-трудно упражняват контрол над потенциално опасни ситуации. Възрастните имат по-добро задействане на фронталните мозъчни области в сравнение с юношите, затова между мозъчните региони при тях има по-голяма „свързаност“ за преценка на рискове, ползи и последствия.

В едно изследване на университета в Питсбърг с участието на около 250 души на възраст от 8 до 30 години учените наблюдавали способността им да контролират погледа си. Участниците били инструктирани да гледат към светлината на екран в тъмна стая и когато се появи втора, трепкаща светлина, да не обръщат очи към нея. Естествената реакция на мозъка е да прояви любопитство и да се насочи към новата информация, особено ако е забранена. Контролът върху тази реакция е слаб при децата и много по-силен при юношите. Всъщност на 15-годишна възраст, ако тийнейджърите са достатъчно мотивирани, те се справят толкова добре, колкото възрастните. Онова, което впечатлява учените, е разликата в изображенията на мозъка на подрастващите и на възрастните. Макар резултатите да са сходни, възрастните използват много по-малко мозъчни зони, но могат да „задействат“ и фронталния лоб, което усилва способността им да устояват на изкушения.

Юношите трябва да положат много повече усилия, за да стоят настрани от забраненото.

Друг необичаен експеримент, проведен от учени в университета „Дартмът“, показва, че тийнейджърите използват по-ограничен мозъчен регион и се нуждаят от повече време в сравнение с възрастните, за да отговорят на въпроси дали дадени дейности като „плуване сред акули“, „подпалване на косата“ или „скачане от покрива“ са добра идея или не. Възрастните участници, изглежда, разчитат единствено на автоматизирани непосредствени реакции, когато отговарят на такива въпроси. Юношите, от друга страна, в по-голяма степен се опитват да „разсъждават“ върху правилния отговор. Умението бързо да се схване общият контекст и да се направи правилна преценка на ползите и вредите зависи от степента на развитие на фронталния лоб – зоната, която все още не функционира пълноценно по време на юношеството.

Възрастните също така се справят по-добре, когато трябва да се поучат от грешките си, благодарение на зони в и около фронталния дял на мозъка. При подрастващите тези зони все още са в процес на изграждане, което прави по-трудно за тях да се поучат от грешките си, дори да ги идентифицират като такива.

Кои фактори влияят върху впускането в рисково поведение при тийнейджърите?

Стремежът към удоволствие и удовлетвореност

Изследванията показват, че основният прогнозен фактор по отношение на юношеското поведение не е възприятието за риск, а очакването за преживяване на удовлетвореност след това, независимо от риска. С други думи, очакваната „награда“ е в ядрото на тяхната импулсивност и тийнейджърите, които се въвличат в рисково поведение и които никога не са преживявали или рядко преживяват негативни последици от това, са склонни да повтарят безразсъдното си поведение в търсене на още по-голямо възнаграждение. Този импулс към възнаграждение се намира дълбоко в мозъка, в две зони. Те са част от мозъчния център, отговарящ за усещането на удоволствие, защото освобождават допамин, когато мислим за или очакваме възнаграждение (храна, пари, наркотици и т.н.). Една от тези зони едновременно прави така, че да сме нащрек по отношение на възможността за получаване на удоволствие и ни мотивира да го преживеем. Оказва се, че тази зона при юношите е много по-податлива на мощта на пристрастяването, отколкото при възрастните. Рискът и възнаграждението са неизменно свързани и споделят много мозъчни структури. Освен това, учените са установили, че по-силните положителни емоции или състоянията на възбуда са индикатори за вероятност да предприемем рискови постъпки.

Въздействие на емоциите

Ролята на емоциите върху поведението, когато става дума за поемане на рискове, не е просто въпрос на степен – колкото по-силни емоции, толкова по-голяма вероятност да бъде поет риск. Настроенията, физиологичната възбуда, отделните емоционални състояния като гняв, страх или тъга могат да влияят съвсем периферно или пък да бъдат централни фактори при вземането на решение. Важното тук е, че зоните в мозъка, които отговарят за възприятието и оценката на риска, са тясно свързани със зоната, регулираща поведението и емоциите.

Ролята на връстниците

Приятелската среда в тийнейджърска възраст има много голямо значение за предприемането на рисково поведение. Системата на възнаграждението в лимбичната зона на мозъка функционира в тясна връзка с наблизо разположените структури, участващи в обработката на емоциите и на социалната информация.

Какво означава това? На първо място, че общуването с връстниците и присъединяването към група – например спортен отбор, може да има защитна функция при тийнейджърите по отношение на рисковите постъпки. Например в изследване по психология на образованието на университета „Темпъл“ се проследява рисковото поведение на тийнейджърите онлайн. Изследването установява, че социалната изолация при момичетата и липсата на извънучебни дейности при момчетата увеличават склонността за поемане на рискове.

Светът днес и опасностите на дигиталната среда

Макар рисковото поведение от векове да е отличителен белег на юношеството и младостта, днешният свят ни изправя пред особени предизвикателства, може би по-големи в сравнение с който и да било друг период от човешката история. Увеличеният достъп до „рискове“ чрез медиите, интернет, пътуванията е част от живота на всеки тийнейджър. През отминалите векове повечето подрастващи били на сигурно място в домовете си. Периметърът им на движение и възможността им за нова информация били силно ограничени. Зоните, в които се движели, обикновено били надзиравани от възрастни – родители, учители, други авторитетни фигури. Това означава, че потенциалните негативни последици от рискови действия били също силно ограничени.

Днес за нас като родители е важно да запомним, че съществуват безброй лоши избори пред децата ни в съвременния свят. Същото важи обаче и за добрите избори и наша отговорност е да насърчаваме достигането на положителна информация и опит до нашите подрастващи синове и дъщери.

Ако бъдат оставени сами на себе си, тийнейджърите често попадат на неподходяща, тревожна, дори опасна информация в Интернет. Възможно е на принципа на подражанието да се стигне дори до самонараняване и самоубийства. Юношите са много податливи на внушения и днес такива изобилстват в мрежата. Статистиката показва, че вредните вещества, предизвикващи пристрастяване, са много по-леснодостъпни, отколкото са били в миналото. За разлика от предходните поколения, днешните тийнейджъри трябва само да изпратят едно съобщение от телефона си, за да открият откъде могат да се снабдят с непозволени вещества.

Какво можем да направим ние, родителите, за да помогнем на тийнейджърите да устояват на подобни изкушения?

Преди всичко, да им говорим за различните видове рисково поведение. Независимо дали става дума за наркотици или автомобилни състезания, ние, възрастните, можем да помогнат на нашите деца да визуализират в ума си възможните ползи и вреди от рисковите постъпки, използвайки аналогии. Тийнейджърите трябва да знаят, че предприемайки рискови действия, те не трябва да излагат живота си на опасност.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Тийнейджърският мозък“, предоставена със съдействието на издателство „Изток-Запад“. Автори на книгата са Франсис Йенсен, професор по неврология, преподавател в Университета на Пенсилвания, и Ейми Елис Нът, журналист в „Уошингтън Поуст“.