Трогателното писмо от една майка до трите й пораснали деца

Мили мои пораснали деца,

Снощи ви чух да се смеете. Гледахте някаква стара книжка за оцветяване от времето, когато сте били малки. Бяхте писали текстчета под всяка картинка, сега ги четяхте и се заливахте от смях. Аз бях на долния етаж, миех съдовете, но когато ви чух, спрях за момент и се замислих за нещата, които все пропускам да ви кажа.

Защото тези мигове са безценни

Да, знам, какво бихте казали вие – че ще имам повече такива моменти, ако започна да забавям темпото, ако спра да мисля толкова много за всичките си ангажименти и освободя поне малко мисълта си от това какво съм свършила и какво още ми остава за вършене днес. И ще бъдете прави.

Гледам ви тримата сега и си мисля колко съм благодарна, че не сте като мен, че у вас все още ги няма напрежението, тревожността и стресът. Радвам се, че се чувствате уверени в себе си, че понякога дори ми казвате да си дам почивка и да изям един сладолед с вас, вместо да се захвана с поредните 10 неща, които се опитвам да свърша едновременно.

Благодаря ви, че мога да разчитам на вас и че понякога вие сами проявявате желание да ми помогнете, за да се почувствам малко по-облекчена и по-свободна.

Вече и тримата сте тийнейджъри

А аз се улавям, че като че ли по-често от преди ви посочвам грешките и нещата, които не правите както трябва. Все ви подсещам за изостаналите мръсни чинии в стаята ви или за разхвърляните дрехи по пода. За забравената включена лампа в коридора или за калните стъпки по стълбите. Осъзнавам обаче, че за сметка на това не чувате достатъчно често от мен хубавите неща, които всеки ден си мисляколко се гордея с вас и колко ми харесва чувството ви за хумор.

Не съм ви казвала и колко се вълнувам сутрин, когато ви чувам да слизате по стълбите и очаквам всеки момент да ви видя. И дори не подозирате, че мога да разпозная кой от вас влиза в стаята, без да гледам, защото познавам звука на стъпките на всеки един от вас.

Нямате представа колко много означава за мен всеки път, когато ме попитате дали можете да ми помогнете с нещо или пък когато се съгласите да го направите, защото аз сама съм ви помолила.

Знаете ли колко пъти, когато ми е било много трудно, вие сте ме карали да се усмихна и сте правили деня ми по-хубав?

Защото усещате, когато нещо не е наред или съм в лошо настроение. А аз винаги съм ви обичала за това, че не се страхувате да ме попитате какво има. Много често в такива случаи именно вие сте хората, които ми напомнят че има едни неща в живота, които са много по-важни от всичко останало.

Замислих се, че трябва да говоря с вас много повече за всичко това.

По-често трябва да ви напомням колко много означавате за мен и че с вас животът ми придобива различен смисъл. Обичам ви много и тримата и съм голяма късметлийка, че ви имам. Но думите никога няма да могат да опишат напълно всичко, което е в душата ми.

Затова накрая искам да ви кажа едно много просто нещо: Знайте, че каквото и да се случи, не е минавал и ден без да благодаря, че ви имам, без да се почувствам благословена, че съм ваша майка, че вие сте част от живота ми и аз от вашия.

С обич,

Мама

Автор: Кейти Смит

Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.