Обичайте детето си, но не го превръщайте в център на Вселената

Въодушевени от появата на дългоочаквано дете, майката и бащата искат да бъдат възможно най-добрите родители. Започват да обсипват мъничето с внимание, задоволяват всяка негова прищявка, изпълняват всичките му желания, правят го абсолютен център на техния свят и постепенно го превръщат и в „център на Вселената“. Защото хлапето получава точно това послание чрез отношението и поведението на мама и татко, увлечени и погълнати до крайност от ролята си на родители. В резултат – детето е разглезено, смята, че всичко му е позволено, нарцистично е, погълнато е от себе си. Родителите, които превръщат сина си или дъщеря си в център на Вселената, ги карат да си мислят, че са изключителни. А самите родители са убедени, че вършат най-доброто за детето. Звучи ли ви познато? 

Защо не е добре да възпитаваме децата си като им внушаваме, че светът се върти около тях? Какви са причините родителите да изпадат в крайност с вниманието и грижите? Как да изразяваме любовта и одобрението си към нашите хлапета, без да ги превръщаме в егоцентрици и нарциси? 

Вижте мнението и съветите на психотерапевта и преподавател по психология Ейми Морин, изложени в книгата й „13 неща, които психически силните родители не правят“, издателска къща „Хермес“.

Върти ли се светът около детето ви? 

Запитайте се дали припознавате себе си в някои от следните твърдения.

• Обичам да засипвам детето си с похвали и одобрения.
• Мисля, че моето мъниче е по-специално от другите деца.
• С радост прекъсвам това, което правя, за да откликна на молбата на детето си.
• Убеден съм, че в повечето неща синът ми/дъщеря ми се справят над средното ниво.
• Обичам да напомням на детето си за всичко, което умее много добре.
• Смятам, че в днешния свят е невъзможно децата да прекалят със самоувереността или самочувствието.
• Отделям много време на всичко, което детето ми иска да прави.
• Нямам нищо против да прекалявам с угаждането.
• Вярвам, че детето ми заслужава специално отношение.

Защо родителите са склонни да превърнат детето си в център на Вселената?

Ако започнем да изброяваме, вероятно ще назовем най-различни причини за това. Например: майката и бащата си мислят, че ако откажат на хлапето си нещо, което то иска, това ще означава, че не са добри родители. Затова напълно се идентифицират с ролята си на мама и татко и спират да се възприемат с другите си роли – професионални, социални и започват да гледат на себе си почти изцяло като „родителите на ….“.

Друга възможна причина е да са решили, че като са внимателни с детето си, ще го научат и то да се държи така с хората. Но в същото време не осъзнават, че могат да бъдат внимателни, без обезателно да изпълняват всичките му желания. Вместо да го научат да бъде добър и грижовен човек, те ще го възпитат да изисква и да настоява да получи всичко. 

Някои родители поставят своето мъниче си в центъра на Вселената, за да излекуват вътрешното си дете. Бащата, израснал в оскъдица, може да се изкуши да разглези дъщеря си, за да не се чувства тя финансово непълноценна, особено спрямо връстниците си. Или майката, която като дете никога не се е чувствала „достатъчно добра“, може да засипва с похвали своето дете, за да е сигурна, че то ще харесва себе си. Родител, който като малък не е получавал почти никакво внимание от много заетите си майка или баща, започва да се държи по точно обратния начин със своето собствено дете, за да му спести негативните емоции и изпада в другата крайност. Такъв родител дори не съзнава, че между недостатъчното внимание и прекалените родителски грижи съществува здравословно средно положение.

Ефектите за детето от прекомерните родителски грижи

Когато детето се смята за велико, то често става агресивно

Ако казваме на детето си: „Ти си истински гений по математика.“ или „Ти си най-хубавото момиче в целия свят.“, от това може да има краткосрочна полза. На 5-годишна възраст дъщеричката ви може да повярва в това. В даден момент обаче тя ще започне да осъзнава, че останалите хора не са на същото мнение. Тоест детето ви ще трябва да намери някакво обяснение за разминаването и най-вероятно ще реши, че другите хора са неспособни да разпознаят таланта му, вместо да заключи, че вашите думи не са верни. Изследвания на специалисти показват, че деца, които се чувстват много специални, са по-склонни да реагират на критиките с агресия. На тях им е трудно да чуват думи, които не им харесват, и тогава са готови да се нахвърлят върху околните с обвинения.

Нуждата от възхищение никога не остава удовлетворена

Като засипвате детето с одобрение, това едва ли ще му внуши нужната вяра в собствените способности. Всъщност преувеличените похвали внушават на децата чувство на превъзходство. Това може да се превърне в порочен кръг и хлапето ще търси още и още възхищение и внимание. Тъй като това никога няма да удовлетвори едно свръх обгрижвано дете, то ще се стреми постоянно към външно потвърждение. 

Непосредствени проблеми, които възникват, когато децата си мислят, че светът се върти около тях:

• Неразвито умение за съпричастност – невъзможно е детето да зачита чувствата на другите, когато смята, че само неговите чувства са важни;
• Хронично чувство на неудовлетвореност – малчуганите не ценят нищо, когато им се дава всичко, което искат;
• Непостоянство – децата, които вярват, че всичко им се полага, мислят, че не трябва да полагат големи усилия, за да получат желаното;
• Неприятна компания – хлапетата стават раздразнителни, склонни да командват другите и претенциозни, когато вярват, че само те са важни;
• Очакване на незабавно удовлетворение – очакват всичко да стане, когато те искат.

Егоцентричните деца стават нарцистични възрастни

Някога беше широко разпространено убеждението, че нарцисизмът, който се характеризира с грандиозна представа за себе си и постоянно желание да будиш възхищение, е резултат от възпитанието на студени, неемоционални родители. Проучванията обаче развенчаха тази теория – те всъщност показват точно обратното. Родителите, които „надценяват“ децата си, им внушават прекомерно самочувствие, което увеличава вероятността да се превърнат в нарцистични възрастни.

Кое му е лошото на това да бъдеш нарцистичен? Като начало тези хора не са щастливи. Според самите тях те изпитват чувство на празнота и никога не успяват да задоволят желанието си за възхищение. Тяхната егоцентричност им пречи да поддържат продуктивни взаимоотношения. За разлика от психично силните хора, които са благодарни за онова, което имат, нарцисите вярват, че другите им дължат нещо. Те са винаги настроени предизвикателно и смятат, че никога не получават вниманието, възхищението и властта, които заслужават.

Какво да се направи, за да не се превърне детето в егоцентрик?

Научете детето си да се фокусира повече върху това, което може да даде, отколкото върху това, което може да вземе от другите. Не позволявайте то да развие убеждението, че светът се върти около него. За тази цел заменете егоизма с добротата, чувството за привилегированост с чувството за благодарност, нарцисизма със здравословното самочувствие,  самомнението със скромност.

Изразявайте искрена похвала и обич

Много родители допускат едни и същи грешки. Те хвалят децата си с една-единствена цел – да им повдигнат самочувствието. За съжаление преувеличенията и неискрената обратна връзка носят повече вреди, отколкото ползи. Похвалата е нещо хубаво, когато изгражда характера. Но не и когато не е искрена и единствено напомпва егото на детето. 

Хвалете детето за състрадателното му отношение

Обръщайте внимание на доброто отношение, за да знае хлапето ви, че е важно да се отнася към другите с уважение. Наблягайте на това как внимателното му поведение влияе на останалите хора, а не на това какъв страхотен човек е, защото е направило нещо добро. Тогава то ще се стреми да помага на околните дори когато не сте до него, за да го потупате по рамото.

Хвалете усилията на детето, а не резултатите

Независимо дали детето ви е отбелязало най-много точки в баскетболен мач или е влязло в списъка на отличниците, когато хвалите успеха му, това ще го научи, че за да спечели одобрението ви трябва винаги да е сред първите. Поощрявайте усилията и отношението му и то ще осъзнае, че вие цените повече трудолюбието, отколкото добрите резултати.

Хвалете го за неща, които може да контролира

Като хвалите качества, с които детето е родено – красота или ум – вие не му помагате, защото това са неща, които не зависят от него. Хвалете го за нещата, които прави и които са в неговия контрол.

Как да покажете на децата си, че на са център на Вселената?

Не е задължително детето ви да си поставя за цел да промени света, но е важно да разбира, че светът не се върти около него. Стремете се да възпитавате добро и внимателно дете, което освен своите нужди зачита и тези на другите.

Учете детето си да се поставя на мястото на другия u да проявява емпатия

Децата лесно могат да повярват, че начинът, по който те виждат нещата, е единственият верен. Обяснете на детето си, че действията му засягат и околните, затова е важно да се съобразява с тях. Докато не се научи да мисли за положението, в което се намират останалите хора, на него ще му бъде трудно да се отнася с повече уважение. Накарайте го да се замисли за това каква грешка е направило, как поведението му се е отразило на другия човек, какво щеше да направи, ако беше на мястото на потърпевшия и как би постъпило следващия път?

Насърчавайте чувство на благодарност

Когато е признателно за онова, което вече има, детето ви няма да настоява за повече внимание, одобрение и вещи. Чувството на благодарност у хлапетата има много благотворно влияние – то носи по-голямо удовлетворение от живота и понижава завистта, материализма и депресията.

Посочвайте възможните алтернативи за поведението на другите

Вероятно ще има моменти, когато детето ви ще твърди, че поведението на даден човек е насочено директно към него. Когато забележите нагласата, че светът се върти около вашето мъниче, предложете възможни алтернативи. Обяснете му колко е лесно да решим, че действията на другите са насочени към нас. Когато му помогнете да развие реалистични очаквания към хората и то се научи да вижда нещата и от друга перспектива, детето ви ще бъде подготвено за реалността.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по книгата „13 неща, които психически силните родители не правят“ на Ейми Морийн, достигаща до българските читатели с помощта на издателска къща „Хермес“