Стресът в живота на тийнейджърите и въздействието на емоциите върху тях

тийнейджъри

Несъмнено за всички родители е ясно, че в съвременния свят причините за стрес в живота на нашите тийнейджъри са безброй, а при положение, че те са постоянно изложени на информация и новини през дигиталните технологии, е невъзможно да ги предпазим от превърналите се във всекидневие образи на бедствия, насилие, убийства и страдание. Знаем ли обаче какво точно въздействие оказва стресът върху физическото и емоционалното здраве на подрастващите? Как се отразяват травматичните и разтърсващи ситуации и събития на развиващия се млад човек? И има ли връзка между сложните настроения на тийнейджърите и излагането им на стрес? Вижте някои отговори.

Ролята на емоциите в живота на тийнейджърите

Едва ли минава и ден, в който родители и учители на подрастващи да не стават свидетели на изблик на гняв, сълзи, отчужденост, цупене, раздразнителност, дори враждебност. Наред с това не липсват и епизоди на свръхвъзбуда и ентусиазъм. Проблемът често е да разпознаем кога ситуацията започва да излиза извън контрол, как да разграничим нормалните за тийнейджърите смени на настроенията от по-страшните и притеснителни състояния. Същевременно е много трудно да ги накараме да споделят и да говорят за преживяванията си, когато се чувстват депресирани или тревожни – това изглежда непосилна задача.

Емоциите са барометър за психичното състояние на тийнейждърите. В този период от живота на децата ни, повече отколкото когато и да било, емоциите буквално направляват поведението им. Децата в тази възраст обикновено или са превъзбудени, или са в лошо настроение и рядко са уравновесени. Като родители ние понякога се плашим от тези резки емоционални преходи. Но те са напълно обясними, тъй като фронталният лоб – тази част от мозъка, която отговаря за преценката, контрола на импулсите, абстрактното  мислене и неконвенционалните решения – при нашите подрастващи все още не може да функционира адекватно и да уталожи нещата. Затова ние, родителите, трябва да бъдем филтърът и регулаторът, който да внася спокойствие.

И така, как да разберем дали емоционален изблик, рязка промяна в настроението, импулсивен акт или прекомерно разочарование са част от нормалното тийнейджърско поведение или нещо по-тревожно, например първи симптоми на депресия или тревожно разстройство? Има белези, степени и начини да прокарваме правилните разграничения, но преди това трябва да сме наясно какво са и какво не са емоциите в развитието на подрастващите.

До голяма степен онова, което превръща юношеството в толкова труден етап, е, че голяма част от реакциите на тийнейджърите към света са мотивирани от емоции, а не от разума.

И това е ясно не само на възрастните, а и на самите подрастващи. Често те описват живота си като „драма“, която може да е или „ужасна“, или „прекрасна“ в зависимост от ситуацията. Това има своето обяснение с една основна разлика между възрастните и юношите – във фронталния лоб на тийнейджърите има много по-слаба активност, а това затруднява контрола върху емоциите им, особено в кризисни ситуации.

Хормоните на стреса и поведението на тийнейджърите

Подрастващите са много по-малко защитени от стрес в сравнение с възрастните поради специфичния начин, по който реагират на хормона на стреса тетрахидропрегнанолон. Вместо да успокоява, той усилва тревожността и при тийнейджърите има обратен ефект като изостря чувството на притеснение. Това е реакцията и при двата вида стрес – този, който се индуцира вътрешно – посредством мисли и емоции, и този, който се генерира външно – от средата.

Тийнейджърският мозък се различава от зрелия и в още едно отношение. Тъй като юношите не използват изцяло потенциала на фронталния си лоб, други региони в мозъка действат по-интензивно и създават по-ярък образ на идващата отвън заплаха. Тази заплаха предизвиква като реакция освобождаването на различни съединения и хормони. Надбъбречната жлеза се активира при силен стрес, освобождава адреналин и всъщност подготвя тялото да реагира на възможната опасност – пулсът се учестява, кръвоносните съдове се разширяват, кислородът се увеличава и кръвта се пренасочва от храносмилателния тракт към мускулите и крайниците, в случай че е нужно бягство. Ако трябва да спрем и да се защитаваме, зениците се разширяват, зрението става по-остро, усещането за болка се притъпява – всичко това е в името на предстоящата битка. В подобно състояние на възбуда всеки стимул е възможен знак за опасност и тялото е готово да я посрещне. Тийнейджърите са податливи на много по-силни реакции при стрес, с много по-интензивни преживявания, отколкото възрастните, които могат да разчитат на по-зрелия си мозък за контрол върху страха и гнева.

Кортизолът е другият хормон, който допринася за водовъртежа от емоции, в който са впримчени подрастващите. Той обикновено се променя в рамките на денонощието, като най-високите нива са веднага след събуждане. Следобед и вечер нивата на кортизол падат – първоначално бързо, после по-бавно, докато около полунощ се достигат най-ниските нива. Изследвания са установили, че в началото и средата на юношеството, и особено при момичетата, нивата на кортизола са по-високи, отколкото е характерно за възрастните. Негативните емоции – стрес, тревожност, притеснение, гняв – всички те са свързани с по-високи нива на кортизол. Същото важи и за усещането за самота. Затова, когато са сами, тийнейджърите се чувстват по-тревожни.

Как стресът се отразява на тийнейджърите?

Силните емоции вървят в комплект с повече стрес и факторите, които го причиняват, са навсякъде, когато става дума за подрастващи – от говорене пред повече хора до отхвърляне от страна на връстниците или тормоз. Ефектът от подобни преживявания и травми може да има сериозни последици за психичното и емоционалното здраве по-късно в живота. Стресът при тийнейджърите има различна механика в сравнение с възрастните и ефектите от него върху ученето и запаметяването може да предразположи към психични проблеми, включително към депресия и посттравматично разстройство. Често се развива и зависимост към наркотични вещества, ако стресираният подрастващ започне сам да приема стимуланти или медикаменти срещу тревожност. В допълнение към това, днес тревожността има изключително високи нива у децата поради редица социални проблеми – например, по-слабо интегрирана семейна среда и изложеност на всякакви стимули в интернет, да не споменаваме опасностите, които крият социалните мрежи. Стресът може сериозно да увреди способността на тези иначе добри деца да се справят.

Стресът се отразява пагубно на ученето. Малко натиск може да бъде мотивиращ, но ако преминем границата, това ще провокира трудности с концентрацията и действителна неспособност за учене. Всички сме виждали ситуации, в които стресирано дете не успява да отговори на въпроса, който му е зададен в клас: то просто замръзва и не може да преодолее това. Подобно „замръзване“ на паметта е напълно истинско, не изиграно. Дължи се на факта, че хипокампусът – една от мозъчните структури, които страдат най-много при силен или хроничен стрес и има ключово значение както за паметта, така и за ученето – реално спира да функционира нормално.

Трябва да имаме ясна представа кое е стресиращо за подрастващото ни дете и да осъзнаем, че училището понякога може да е в ролята на клетка с котка при експеримент с мишки – тоест изключително стресиращ фактор, който оказва влияние върху мозъчната дейност на тийнейджърите и променя поведението им. Родителите и учителите сами по себе си също могат да провокират толкова стрес за подрастващите, колкото котката за мишките. Най-общо казано, в такава ситуация мисленето вече не е толкова гъвкаво.

При изследвания върху животни учените откриват, че зрелият мозък след стресова ситуация се връща към нормалното си състояние след приблизително 10 дни. При подрастващите животни обаче въздействието продължава около 3 седмици, което сочи, че ефектите не само са дълготрайни, но може би и необратими. Това трябва да ни накара да се замислим, когато става дума за тийнейджъри и всички стресови фактори, които могат да им въздействат.

Каква е връзката между физическия и емоционален тормоз и стреса при тийнейджърите?

Тежкият и хроничен стрес върви заедно с физически и емоционален тормоз. Учени от Юнивърсити Колидж в Лондон използват функционален ядрено магнитен резонанс, за да наблюдават мозъците на 20 деца и юноши, които изглеждат здрави, но са били малтретирани в предишен период. Резултатите били сравнени с тези на здрави деца, които не са преживели подобни събития. Учените установяват, че по време на наблюденията, когато на малтретираните участници се показват снимки на ядосани лица, някои зони в мозъка им се активират до степен, сходна с тази на войник.

Изследвания от 2011 г. показват също така, че при тийнейджъри, преживяли физически или емоционален тормоз, има данни за мозъчна увреда дори в отсъствие на диагностицируемо психично заболяване. Учени от Йейл откриват, че юношите имат по-малко сиво вещество в префронталния кортекс, ако са преживели физически или емоционален тормоз. Намаляването на активността в тази зона може да попречи на мотивацията и контрола на импулсите, както и на способността за концентрация, запаметяване и учене. Подрастващите, които са били подложени на емоционален тормоз, демонстрират по-слаба активност в структурите на мозъка, регулиращи емоциите. От физически насилваните тийнейджъри при момчетата са налице изменения в зоните, свързани със злоупотребата с наркотични вещества и с контрола над емоциите, което означава, че при тях ще има по-голям риск от подобна злоупотреба. При момичетата ситуацията е същата по отношение на депресията. Учените посочват обаче, че тези дефицити вероятно ще бъдат компенсирани най-вече поради мозъчната пластичност по време на юношеството.

Обратната страна на уязвимостта на тийнейджърите пред лицето на тормоза и травмата се формира от тяхната устойчивост и приспособимост. Устойчивостта не е нещо, с което се раждаме, а по-скоро е нещо, което научаваме, и по тази причина подрастващите имат повече потенциал в сравнение с възрастните да се научат как позитивно да реагират на стрес.

Като зрели хора ние, родителите, сме в позицията да информираме децата си, да им кажем как да се пазят, как да държат нещата под контрол. Те могат да се погрижат за себе си във физиологично отношение като се хранят и спят добре. За бъдещето си могат да се погрижат, като започнат да си поставят цели, дори съвсем малки, и като систематично се стремят към постигането им. Време без информационни технологии могат да си осигурят като не стоят постоянно в интернет, като се въздържат от писане на съобщения, преглеждане на социалните медии и вместо това говорят за проблемите си с близък човек, на когото имат доверие.

В тези случаи е добре да бъдем достатъчно мъдри и зрели, за да знаем, че „близкият човек“, който ще помогне на нашите деца да бъдат по-устойчиви към стреса, може да не сме ние, а друг възрастен или техен връстник. Независимо дали доверието на нашия тийнейджър е фокусирано върху нас, родителите, обаче неоспорима е значимостта на възрастните и на здравата семейна връзка, когато подрастващите преживяват травматични събития и са изложени на стресиращи събития.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Тийнейджърският мозък“, предоставена със съдействието на издателство „Изток-Запад“. Автори на книгата са Франсис Йенсен, професор по неврология, преподавател в Университета на Пенсилвания, и Ейми Елис Нът, журналист в „Уошингтън Поуст“.

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK