Възпитание на единственото дете в семейството – полезни съвети към родителите

възпитание на единствено дете

Често допускана грешка от родителите на едно единствено дете е да прекаляват с грижите към него и да ме му дадат възможност за самостоятелност. Но в тази статия ще разгледаме един друг проблем, който също се наблюдава при семейства с едно дете – т. нар. „Овъзрастяване“, при което се очаква от детето да се държи като възрастен и то е въвлечено в проблемите, ежедневието и начина на живот на своите родители повече от необходимото. Ето какво трябва да имаме предвид в този случай:

Оставете детето да бъде дете, въпреки че няма братя и сестри

За детето, което усеща, че нещата винаги се определят от родителите, животът може да се превърне в поредица от досадни задължения. А родителите на единственото дете, които постоянно го включват в своя възрастен живот, са склонни да очакват то да проявява изтънченост и обиграност, по-присъщи за собствените им връстници. Такова хлапе често се научава да се изказва компетентно по някои аспекти на бизнеса на родителите си или се нагърбва по принуда с отговорности, за каквито няма необходимия емоционален багаж. Майката и бащата пък лесно свикват да имат винаги покрай себе си един мини-възрастен и има риск да забравят необходимостта детето да изживее детството си. Така малчуганът им се превръща в префинена притурка, навлязъл в свят, който изобщо не му е по мярка. Което не пречи на родителите му да усещат, че същият този свят им пасва идеално и да се мъчат да пречат на взаимодействието между детето им и другите деца с цел да го обсебят.

„Овъзрастяването“ на единственото дете може да приеме и други форми. Да им се даде прекалено силен глас при вземането на семейни решения, с което им се внушава, че са способни да постъпват като възрастни, въпреки липсата на съответната мисловна логика и жизнен опит. Дете, на което е дадена подобна власт, току-виж решило, че е част от брака на своите родители и има право на глас в решаването на конфликтите им. И съответно да се почувства отговорно в случай на развод или при още по-тежка ситуация. Детето, оставено при такива обстоятелства да се грижи за единия или за двамата родители, може да се окаже напълно неспособно да се справи.

Но дори и подобна ситуация има своите положителни страни. Единственото дете, което прекарва значителна част от времето със своите родители, може да се държи по-спокойно със своите учители по време на изпитване или при запознанства с възрастни. Такива деца често проявяват във външния свят самоувереност и самообладание, каквито са чужди на децата с братя и сестри.

Въпросът е, че единственото дете може да постигне подобна компетентност и без да бъде лишено от детство или от усещане за това къде му е мястото. От родителите се очаква да поставят правилните граници между детето и възрастните. Родителите следва да създадат необходимите условия, при които детето им да може да се радва напълно на детството си под закрилата и в компанията на онези възрастни, които обича и уважава.

Как родителите на единственото дете могат да избегнат тези грешки?

Единственото дете в никакъв случай не бива да се принуждава да премине на спринт от детството в живота на възрастните. Детството е процес, който трябва да се изживее максимално приятно, а не със състезание към някакъв финиш. Следователно на всяко дете следва да се създадат условия да измине този маршрут със своя скорост и по свой начин. И родителите, които забравят това, лишават детето си от емоционалната сила, която ще му трябва, за да израсте като зрял човек.

Ежедневното взаимодействие с единственото дете може да е напрегнато за всички участници. Ако сме прекарали тежък ден или нещо ни измъчва, трудно е да спестим това на детето си. Ако ни предстои да вземем трудно решение – да постъпим на нова работа, да се преместим – колкото и да обсъждаме подобни въпроси насаме, притеснението ни личи и детето евентуално го долавя. След което започва да разпитва защо се държим различно от обикновеното, а ние се чудим какво да му отговорим. Така че – докато търсим отговорите на тези въпроси и същевременно държим да общуваме толкова непосредствено, колкото сме свикнали с нашето дете, случва се да му подадем повече информация, отколкото то може да смели или да поискаме то да вземе решения, които са по силите единствено на възрастен човек.

В този смисъл родителите следва да разграничават ясно своя живот на възрастни от живота на детето си. Има моменти, в които е важно нещо да се сподели, но има и такива, в които е по-добре да се премълчи, или информацията да се подава малко по малко, за да се възприеме по-леко. С порастването на детето ще нарастват и възможностите му да разбира проблемите на възрастните и тогава ще можем да му обясним повече.

Къде е границата?

Никак не е необичайно единствените деца да бъдат включвани в родителските обсъждания на важни за цялото семейство теми, тъй като взаимоотношенията в крайна сметка включва само 3-ма души. Около масата разговорът може да е за цената на евентуалната нова кола, дали могат да си позволят да отидат на почивка или как най-добре да се справят с трудностите в работата.

Много родители смятат, че са длъжни да споделят почти всичко с единственото си дете, за да не го държат в неведение, както са постъпвали собствените им родители навремето. Никак не желаят детето им да разбере, че крият нещо от него или че имат свои тайни. Такива родители обаче са склонни да забравят, че в живота има лични и обезпокояващи неща, които малките деца просто не могат да проумеят и че има неща, които нито им е нужно, нито искат да знаят. Напротив – подобен вид информация може само да ги обърка или уплаши.

Тъй като не е достатъчно зряло, за да осъзнае напълно, че конфликтите между възрастните на работното място подлежат на разрешение, нито че утре може би ще можем да си позволим онова, което днес ни е недостижимо, единственото дете може да започне да изпитва постоянна тревога и да си мисли, че е длъжно да намери разрешение на проблемите на възрастните. А това не трябва да се допуска от родителите.

Грешка 1: Пренебрегване на реалната възраст на детето

Единственото дете понякога ръси зрели дълбокомислия, които ни заблуждават, че е надрасло далеч възрастта си. Речниковият запас и маниерите на единственото дете могат да се равняват на тези на доста по-големи деца, но родителите в никакъв случай не бива да се заблуждават, че детето им е някакъв вундеркинд. В действителност такива деца няма на кого другиго да подражават, освен на своите родители, поради което имитирането на езика и маниерите на възрастните им идват съвсем естествено.

Но каквато и илюзия за порастване да създават, те все пак си остават деца.

Колкото и да са заслепени родителите от видимия блясък на зрелостта на детето им, не бива да забравят, че става дума за едно фалшиво злато, което може да подхрани нереалистични надежди и у двете страни.

Грешка 2: Включване на детето в конфликтите на родителите

Една от най-опасните области, в която липсата на граница между възрастните и детето може да се окаже изключително разрушителна, е бракът.

Гласът на единственото дете обикновено  се чува силно в семейството, поради което не е учудващо, че то често възприема себе си като неотделима част от взаимоотношенията между родителите му. Ако на единственото дете се позволи да взема страна при всяка разправия между родителите или реши, че то трябва да е съдникът в такива ситуации, детето се нагърбва с ролята на възрастен, която не подхожда нито на възрастта му, нито на положението му в семейството. В случай че детето заеме страната на единия родител срещу другия, това нарушава равновесието на конструкцията на семейството.

Ето защо, бракът е територия, която би трябвало да принадлежи изключително на родителите, но когато семейството е само с едно дете, подобно правило по-лесно се формулира на теория, отколкото се прилага на практика.

Много често единствените деца проявяват по-голяма чувствителност към взаимоотношенията между родителите им в сравнение с децата с братя и сестри. В семействата с повече деца съществува вероятността децата да не се чуят или да не придадат на чутото особено значение, тъй като са заети едно с друго и не са част от триъгълник. В такива семейства децата могат и да се обединят, за да получат желаното от родителите си, но много по-редки са случаите, в които противопоставят единия родител над другия или застават по средата на семейната свада.

От друга страна – ако родителите внушат, че детето може да участва във вземането на важни решения, то ще очаква да го ангажират и в елементи на брака, които не са подходящи за него.

Грешка 3: Разведените родители не прилагат едни и същи правила на възпитание

Единствените деца на разведени родители могат да се превърнат и в свои собствени „настойници“, поне през една част от времето. Независимо колко добри са намеренията им, майките и бащите със споделени родителски права могат да стигнат дотам, че да натоварят детето с отговорността да организира своя живот, състоящ се от постоянно местене от единия дом в другия. Понеже много единствени деца изглеждат по-големи от действителните си години, родителите могат да им припишат и способността да подреждат приоритети и да избират стратегии точно като възрастен човек.

Срещат се и единствени деца, на които се налага да се приспособяват към съответните различни правила и родителски стилове в двата дома. А когато родителите не поддържат връзка помежду си и не споделят едни и същи принципи за възпитанието на детето, направо му предоставят възможност да ръководи собствения си живот. С това трябва много да се внимава, защото единствените деца с най-голямо удоволствие поемат контрола и при най-малкия повод.

Какви са последствията от отнасянето към детето като към възрастен?

Отрицателни последствия
  • Единственото дете, което се нагърбва с роля на възрастен, може да се почувства аутсайдер сред връстниците си и да не успее да се отдели достатъчно от родителите си, че да поведе свой независим живот.
  • Единственото дете с прекалено много отговорности на възрастен може да се окаже напълно лишено от детство и да изгуби типичната за децата спонтанност.
  • Позволим ли на единственото дете да взема решения, които поначало принадлежат на възрастните, ние на практика му връчваме ключовете от едно царство, за чийто трон нашият малък претендент все още не е готов. Объркването, наложено от битието на възрастен в детско тяло, неминуемо се оказва бедствие, щом премине еуфорията от получаването на власт.
  • Детето, което е прекалено ангажирано със света на възрастните, може да започне да изпитва непрестанни притеснения, а когато порасне, да се окаже нерешително. При наличието на единствено дете, овъзрастяването му до известна степен е неизбежно, тъй като няма начин да изградим непробиваема стена между родители и дете. Все някаква информация успява да се промъкне по отношение на някакви проблеми или неприятности в семейството. Децата няма как да не доловят тези неща, след като прекарват толкова много време с родителите.
  • Детето, което се грижи за своите родители или замества половинката на самотния си родител, може като възрастен да се превърне за постоянно в обгрижващия във всичките си взаимоотношения. Такова дете надали ще оставя друг да полага грижи за него, дори когато това е наложително. Може да се стигне дори дотам, че, когато порасне, да завързва сериозни отношения само с хора, които имат нужда от грижите му.
Положителни последствия

Възможно е единственото дете, което споделя изживяванията на възрастните и се нагърбва с повече отговорности в сравнение с другите деца, да не се радва винаги на този свой статут. Има вероятност то дори да бъде лишено от определени детски свободи. Но пък от друга страна малчуганът може да спечели много от ангажираността си в света на големите. Тоест това положение е възможно да има и своите положителни страни.

  • Единствените деца, които у дома са се радвали на определено равенство, се чувстват съвсем добре, когато са сред възрастни. А това може да допринесе за успеха в училище или впоследствие на работното място.
  • Единствените деца, които са привикнали с повече задължения на възрастни в сравнение с децата с братя и сестри, вероятно няма да се стряскат толкова от ролите, които ще трябва да изпълняват на зряла възраст.
  • Единственото дете, което е било ангажирано в процеса на вземане на решения с родителите си, знае какво означава да вземеш добре обмислено решение.
  • Единствено дете, което е споделяло грижите на възрастните, може да се превърне в хронично притеснено, но може да се развие и в мъдра душа, която знае как да обмисля решенията си.

Как да избегнат родителите „овъзрастяването“ на своето единствено дете?

  • Старайте се домът ви да е място, където детето да се чувства дете и да усеща свободата да кани свои приятели. Нека хлапето не се страхува да играе с тях, да се храни и да се разхвърля. Оставете официалностите за специални поводи. Осигурете достатъчно места у дома си, където детето ви и приятелите му да могат да се отпуснат.
  • Създайте определени граници. Премислете всеки свой подтик да направите детето си участник в брака ви или да го ангажирате с брачните си конфликти. Не забравяйте, че детето обича еднакво и двама ви и предпочита да не заема страната на единия срещу другия.
  • Не предоставяйте на детето прекалено много информация за отношенията с половинката си. Детето иска само да е уверено, че ви има и че може да разчита на вашата защита. В случай че сте самотен родител, положете особени усилия да не направите от детето си свой изповедник или близък приятел.
  • Децата нямат готовност да участват заедно с вас в вземане на решения на ниво възрастни, затова не очаквайте това от тях. Не се допитвайте до 9 годишното си дете дали баба му трябва да дойде да живее при вас. Оставете подобни решения за себе си, а след това му ги разяснете по достъпен за него начин. Ако сте седнали да избирате къде да ходите на почивка и ви се иска да отидете на планина, а детето ви умолява да отидете на море, като семейство изберете, онова място където на всички ще ви бъде най приятно. Но не оставяйте на детето да диктува избора ви.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е базирана на книгата „Седемте най-често срещани гряха при отглеждането на единствено дете“ на Каролин Уайт, родител, възпитател и главен редактор на американското списание „Единствено дете“

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Коментарите са изключени.