“Не, домът ви няма да стане по-подреден, когато децата пораснат” – историята на една майка

бъркотия къща майка деца родители

Спомням си, че когато децата ми бяха малки си мислех (по няколко пъти на ден) колко невероятно би било, когато дойде денят, в който те ще могат да си измият добре ръцете, ще спрат да разсипват храната си по масата и ще си подреждат стаята. Ако и на вас ви минават подобни мисли, тук съм, за да ви кажа, че синът ми и дъщеря ми вече са тийнейджъри и разлятата храна и разхвърляните стаи все още са факт.

Между другото, докато пиша тази статия забелязах, че на ръба на стола ми има кисело мляко.

Преди години бях научила децата да сгъват дрехите си от издъхналото пране. Този навик не само, че не се запази, но и изчезна безследно. Сега в стаите им приличат на планини от дрехи, а те са решили, че животът е по-лесен, ако дрехите стоят разхвърляни по този начин. На стола, на леглото, на перваза на прозореца, отгоре на скрина, точно пред вратата, за да не можете да я отворите – дрехите са навсякъде!

Имам деца, които са достатъчно осъзнати и разумни в много отношения.

Да, те са достатъчно възрастни, за да почистят след себе си, да сложат прането си в коша за пране или да избършат плотовете в кухнята, след си като направят сандвич. Но те често забравят (или не желаят) да го направят.

Не само това, но и бъркотиите са различни сега, когато са по-големи. Например – рибата тон, която синът ми яде заради своята специална диета и която все пропуска да изплакне от огромната купа. В резултат на това, тя направо се циментира, умирисвайки цялата стая.

Ако преди години трябваше да се оправям с мръсни памперси и петна от пюре по лигавника, сега се боря с отпечатъци на пръсти, купища дрехи, остатъци от храна или маската за лице на дъщеря ми от въглен и нещо странно и лилаво, оставяща следа от черно и лилаво в цялата къща. Все още не съм сигурна как намерих такива следи по дръжката на хладилника, но вече нищо не може да ме изненада.

Другата разлика е, че преди стаите им миришеха на бебешка пудра и чист въздух, а сега – не съвсем.

Преди прибирах играчки от пода, а сега се боря с разхвърляни флакони, учебници, обувки, спорни принадлежности и какво ли още не.

Един ден бях толкова бясна, че се разкрещях на двете си деца.

А после си припомних следната реплика Най-страшно е да имаш къща, в която всичко да е подредено, но да не се чуват детски гласове”. Е, вярно е. Но понякога тинейджърското неподчинение и нежелание да се спазват правила ми идва в повече. Може би проблемът е и в мен като родител и неумението ми да налагам тези правила.

Виждайки децата на мои приятели, които са на същата възраст обаче, разбирам, че проблемът “Тотална бъркотия” не се случва само в нашето семейство.

И ви разказвам всичко това, за да не се окажете с погрешни очаквания относно настъпването на онзи светъл миг, в който домът ви ще свети от чистота. А може би това е за добро!

Автор: Кети Смит
Превод и адаптация: Ася Георгиева, Roditel.bg

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK