Детето ми е срамежливо и в това няма нищо лошо

Синът ми никога не е бил от онези деца, които можеш с лека ръка да оставиш за малко на приятелка, защото имаш да свършиш нещо неотложно и важно. Той е от срамежливите деца, при които предпазливостта по отношение на непознатите хора винаги е била с една доза повече от нормалното. Моето момче проявява тази резервираност не само с възрастните хора. Дори когато е с други мъници като него му отнема известно време „да разтопи ледовете“. Ако някой случаен човек му каже „Здрасти“, той може и да отговори, но има вероятност и срамежливо да забие поглед в краката си.

Синът ми все още е много малък, но, честно казано, не очаквам това да се промени, когато порасне. Но за разлика от някои наши доброжелателни познати, не приемам срамежливостта му и липсата на безрезервно доверие към всеки непознат като нещо негативно, като някаква слабост.

Единственото, което в настоящия момент малко ме притеснява, е фактът, че някои хора от нашето близко и не толкова близко обкръжение ми казват за него още когато го видят: „Той е от срамежливите, нали?“. Като че ли на мен не ми е ясно, че е така? Като че ли това е някакъв огромен проблем? И сякаш на него самия му е ясно приятно да чува този коментар?

Сигурна съм, че майките на срамежливите деца ще ме разберат.

Но не всички хора разбират. Понякога коментарите и забележките им са обидни. Иска ми се да не беше така, иска ми се да им обясня…

Затова ще се опитам да формулирам някои от нещата, които искам да им кажа. 

Не приемайте срамежливостта на децата си като проблем и не се засягайте от коментарите на околните

Когато някой попита „Той срамежлив ли е?“, обикновено този въпрос е последван от коментар към сина ми – „Ама, погледни ме, де! Няма нищо страшно, аз не хапя.“ Което всъщност обикновено би смутило едно срамежливо дете още повече. Защото срамежливите хлапета не се страхуват. Те просто ще намерят друг начин да общуват с непознатия за тях човек. Или въобще няма да установяват контакт. И в това няма нищо лошо. Защото тяхната срамежливост не означава негативно лично отношение към другия.

А натъртването на факта, че са срамежливи и шегите с това определено отблъскват този тип деца. Ето защо, по-подходящото поведение към тях ще бъде да се усмихнете нежно, независимо от реакцията им. Кажете им „Радвам се да се запознаем“ и бъдете искрени.

Срамежливите деца имат дълбока връзка с близките си хора

Като малка аз бях от този тип деца, които в магазина се приближават до друго непознато дете и го питат „Искаш ли да сме приятели?“. Синът ми е съвсем различен от мен, моя противоположност. Въпреки това, ние имаме дълбока и здрава връзка помежду си.

Това е така, защото аз съм човекът, който най-добре разбира и приема неговата срамежливост, по-добре от всеки друг. Аз лично оставям детето си да комуникира с другите хора по неговия си начин. Като негова майка обаче аз съм опората, на която той може да се облегне, когато се чувства нервен.

Не бих заменила тази връзка между нас, нито бих сменила това малко срамежливо момченце и с 1000 отворени и приказливи деца, които бих могла без никакъв проблем да оставя при приятелка.

Срамежливите деца са също толкова ценни, колкото и другите техни връстници

Лесно е да забележим и да се възхищаваме на положителните черти и на постиженията на отворените и непосредствено общуващи деца. Но има и друг тип малчугани, които не са така екстровертни, приказливи и винаги готови за общуване с хората около тях. Нека да запазим малко похвали и за тях. Защото те също имат силни качества, въпреки че не ги заявяват силно и шумно.

Нашите срамежливи деца имат мнение по много въпроси, но им отнема малко повече време да го изразят, да го изкажат. За сметка на това тяхната позиция е по-обмислена.

Вярно е, че те може и да завързват приятелства по-бавно, но тези връзки са много по-дълбоки и силни.

Срамежливите деца може и да не се усмихват и смеят през цялото време, но когато го правят, са много искрени, много истински.

Така че, нека спрем да хвалим само децата, които са отворени към всички и могат лесно и непосредствено да комуникират. Всяко дете заслужава да забележим качествата му, защото и други неща, освен лекотата на общуване с околните, имат значение.

Срамежливостта не е слабост в характера на детето

Много е дразнещо и неучтиво, когато някой познат изрази загриженост за нашето срамежливо дете и ни попита „Какво мислиш да правиш, за да му помогнеш да не бъде толкова срамежлив?“.

Ами … нищо специално няма да правя. Просто помагам на сина си да изгради социални умения като се събираме с негови приятели и съученици, ходим често в парка. Но определено не го принуждавам да общува с другите, ако не иска да го прави. Тоест, той не е принуден да не бъде срамежлив, да не бъде себе си. Просто приемам, че е по-резервиран от своите връстници.

В заключение ще кажа, че знам какво изпитват всички майки със срамежливи хлапета. Разбирам и техните прекрасни тихи деца. Нека се отнасяме с любов и търпение към тях и да ги обичаме такива каквито са, без да се опитваме да ги променяме.

Автор: Лора Мелчър

Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg