Закаляване на децата: какво наистина помага за здравето и имунитета им?

Трябва ли детето да излиза навън, когато е студено? Вредно ли е да ходи босо? Можем ли да го предпазим от честите настинки с помощта на закаляване? Около тези въпроси продължават да съществуват множество митове, предавани от поколение на поколение. Съвременната педиатрия обаче предлага по-различен поглед към закаляването на децата – без крайности, строги процедури и обещания за „железен имунитет“.

„Сложи му още една блуза, ще настине!“ – Вероятно няма родител, който да не е чувал това предупреждение. В представите на много хора студът продължава да бъде основният виновник за детските болести, а течението, мокрите крака и излизането без шапка се възприемат почти като сигурна рецепта за настинка.

В същото време други родители залагат на противоположния подход – студени душове, разходки при всякакви температури и закалителни процедури още от бебешка възраст.

Къде е истината?

Днес специалистите поставят акцента не толкова върху специалните методи за закаляване, колкото върху естествената адаптация на детския организъм към околната среда. Защото здравото дете няма нужда да живее в постоянно затоплена стая, но няма нужда и да бъде подлагано на изпитания със студ, за да развие добър имунитет.

Студът не причинява настинка. Защо тогава децата боледуват повече през зимата?

Едно от най-устойчивите погрешни схващания е, че детето може да се разболее само защото е излязло навън с недостатъчно дебели дрехи.

В действителност обикновената настинка е вирусна инфекция. За да се разболее детето, то трябва да се срещне с вирус, а не просто с ниска температура.

Това обаче не означава, че студът няма никакво отношение към респираторните инфекции. Ниските температури и сухият въздух могат да повлияят на защитните механизми на дихателните пътища. Освен това през студените месеци прекарваме повече време в затворени помещения, където вирусите се предават по-лесно.

Именно затова през зимата детските градини и училищата често се превръщат в място за бързо разпространение на инфекции.

Но има съществена разлика между това детето да бъде изложено на опасно продължителен студ и да играе навън в хладно време, облечено подходящо.

Разходката в студен ден не е заплаха за здравото дете. Напротив – тя му дава възможност да се движи, да играе и да прекарва по-малко време в затворени пространства.

Какво всъщност означава закаляване на децата?

В традиционното разбиране закаляването често се свързва с определени процедури – въздушни бани, обливания с хладка вода, постепенно намаляване на температурата при къпане.

Съвременният подход е по-широк. Той предполага детето да има редовен контакт с естествените условия на средата, без да бъде предпазвано прекомерно от всяка температурна промяна.

Това включва ежедневни разходки, игри на открито през различните сезони, подходящо облекло и комфортна температура у дома.

Организмът разполага със собствени механизми за терморегулация. При промяна на температурата кръвоносните съдове се свиват или разширяват, променя се отделянето на топлина, а при по-големите деца се включват и други физиологични реакции.

Постепенното привикване към различни температурни условия може да подобри поносимостта към тях. Но тук има важно уточнение: способността да понасяме по-добре студа не означава автоматично по-силна защита срещу вируси.

Няма достатъчно убедителни научни доказателства, че студените душове или традиционните закалителни процедури намаляват честотата на респираторните инфекции при децата.

Това не обезсмисля времето на открито. Просто ползите от него са много по-разнообразни и не се изчерпват с идеята за предпазване от настинки.

Защо ежедневните игри навън са толкова важни?

Децата имат нужда от движение, пространство и възможност да изследват света около себе си. А игрите на открито съчетават всичко това по начин, който трудно може да бъде възпроизведен у дома.

Бягането, катеренето, скачането и карането на колело подпомагат развитието на мускулите, костите, координацията и двигателните умения. Времето навън има положително влияние и върху психичното здраве, концентрацията и съня.

Според препоръките на Световната здравна организация децата между 3 и 4 години трябва да имат поне 180 минути разнообразна физическа активност дневно, като поне 60 минути от тях са с умерена до висока интензивност. За децата между 5 и 17 години се препоръчват средно поне 60 минути умерена до интензивна физическа активност дневно през седмицата.

Това не означава организирани тренировки или спортни занимания по график. За малките деца най-естествената физическа активност е играта.

И тя не трябва да приключва с настъпването на есента.

Дъждът, снегът и ниските температури не са причина автоматично да отменяме разходките. По-важно е детето да бъде облечено според времето, да остане сухо и да има възможност да се прибере и стопли, когато е необходимо.

При екстремни температури, силен вятър, опасно заледяване или лошо качество на въздуха обаче е разумно престоят навън да бъде ограничен.

Претоплянето – другата крайност, която често подценяваме

Докато много родители се тревожат дали детето няма да измръзне, рискът от прекомерно обличане често остава на заден план.

Особено през преходните сезони не е необичайно да видим дете с дебело яке, шапка и шал, което тича активно на площадката и се изпотява.

Прекалено многото дрехи затрудняват отделянето на топлина и могат да доведат до прегряване. А когато дрехите се намокрят от пот, детето може впоследствие да губи топлина по-бързо.

Затова обличането на слоеве е по-практично от едно много дебело яке. Така лесно можем да свалим или добавим дреха според температурата и активността.

При бебетата вниманието трябва да е още по-голямо, защото тяхната терморегулация не е толкова добре развита.

Студените ръчички и крачета невинаги означават, че бебето мръзне. По-надежден ориентир е температурата на гърдите или гърба. Ако кожата е гореща или изпотена, вероятно бебето е облечено прекалено дебело.

Прегряването по време на сън е особено важно да се избягва, тъй като е свързано с повишен риск от синдром на внезапна детска смърт.

Закаляване на бебето: кога могат да започнат разходките?

Не е необходимо да чакаме бебето да навърши няколко месеца, за да започнем да го извеждаме навън.

При здраво, доносено новородено кратките разходки обикновено могат да започнат още през първите дни след прибирането у дома, когато метеорологичните условия са подходящи и педиатърът не е препоръчал друго.

Продължителността им може постепенно да се увеличава според сезона, температурата и комфорта на бебето.

Няма универсално правило, че първата разходка трябва да бъде точно 10 или 15 минути, нито че всеки следващ ден трябва да добавяме определен брой минути.

По-важно е да наблюдаваме детето и да се съобразяваме с условията.

През зимата трябва да се избягва продължителното излагане на силен студ и вятър, особено при най-малките бебета. През лятото основните рискове са прегряването и слънчевото изгаряне.

Бебетата под шестмесечна възраст трябва да бъдат предпазвани от пряка слънчева светлина. Не бива също да покриваме количката с плътна пелена или одеяло с идеята да я предпазим от слънцето – така температурата вътре може опасно да се повиши.

При недоносени бебета, деца с ниско тегло или определени здравословни проблеми режимът на разходките трябва да бъде обсъден индивидуално с педиатър.

Студените душове и обливането с вода – полезни ли са за децата?

Това вероятно е най-спорната част от традиционното закаляване.

Идеята, че редуването на топла и студена вода „тренира“ организма, съществува от десетилетия. Някои възрастни използват студени душове като част от ежедневието си, но резултатите от проучванията при възрастни не могат автоматично да бъдат пренасяни върху децата.

Към момента няма достатъчно качествени изследвания, които да показват, че редовното обливане със студена вода предпазва децата от инфекции.

Рязкото охлаждане може да предизвика силен стресов отговор, включително учестено дишане и промени в сърдечната дейност. Затова ледени душове, студени потапяния и други екстремни практики не са подходящ начин за укрепване на детското здраве.

Ако детето обича да играе с вода, да плува или да се къпе в малко по-хладка вода през лятото, това е съвсем различно. Важното е температурата да бъде комфортна, а заниманието – безопасно и приятно.

Закаляването не трябва да бъде изпитание за издръжливост. Още по-малко – процедура, която детето понася със страх или плач.

Може ли детето да ходи босо?

Още един въпрос, който често предизвиква спорове между поколенията.

Ходенето босо върху безопасна повърхност не причинява само по себе си настинка. При малките деца то може да подпомага усещането за допир с повърхността, баланса и естественото движение на стъпалото.

Това обаче не означава, че босите крака са универсална здравословна практика.

Вкъщи, върху чист и безопасен под, детето спокойно може да бъде босо, ако му е комфортно. Навън трябва да се преценяват температурата, теренът и опасността от нараняване.

Няма основание да настояваме детето да стои босо върху студени плочки или сняг, за да „укрепи имунитета си“.

Защо някои деца боледуват често, въпреки че прекарват много време навън?

Това е въпрос, който тревожи особено силно родителите на деца, посещаващи ясла или детска градина.

Много от тях забелязват, че след тръгването на детско заведение инфекциите сякаш следват една след друга. Едва приключила хремата, започва нова кашлица.

Причината обикновено не е в липсата на закаляване.

Имунната система на малките деца все още се развива, а при срещата с голям брой други деца те попадат в среда, в която циркулират множество вируси.

Според Американската академия по педиатрия малките деца, особено тези в колектив, могат да боледуват от шест до осем настинки годишно, понякога и повече.

Честите настинки в ранна детска възраст сами по себе си не означават слаб имунитет.

Разбира се, ако инфекциите са необичайно тежки, продължителни, съпроводени с повтарящи се сериозни усложнения или детето не наддава и не расте нормално, е необходима консултация с лекар.

Но при повечето здрави деца честите вирусни инфекции през първите години в колектив са част от нормалното развитие на имунната система.

Какво действително помага за добрата имунна защита?

Ако целта ни е детето да бъде по-здраво, има няколко фактора, за които разполагаме с много по-солидни научни доказателства, отколкото за традиционните закалителни процедури.

На първо място е достатъчният сън. Той е важен за нормалното функциониране на имунната система, растежа и възстановяването на организма. Децата между 3 и 5 години обикновено се нуждаят от 10–13 часа сън за денонощие, включително дневния сън.

Не по-малко важно е разнообразното хранене. Плодовете, зеленчуците, пълнозърнестите храни, качествените източници на белтъчини и полезни мазнини осигуряват хранителни вещества, необходими за нормалната работа на организма.

Това не означава, че съществува конкретна храна, която може да „подсили“ имунитета и да предпази детето от всички вируси.

Същото важи и за хранителните добавки. При здрави деца без установени дефицити рутинният прием на различни имуностимулатори и високи дози витамини не е доказан начин за предотвратяване на настинки.

Редовното движение, престоят на открито и ограничаването на пасивното тютюнопушене също са важни за детското здраве.

А когато говорим конкретно за предотвратяване на инфекции, не бива да пропускаме добрата хигиена, проветряването на помещенията и ваксинациите според препоръчителния и задължителния имунизационен календар.

Ваксините не предпазват от всички вируси, но осигуряват специфична защита срещу определени инфекциозни заболявания и техните усложнения.

Не е нужно да отглеждаме децата в стерилна среда

Стремежът да предпазим детето от всяка бактерия, всяка прашинка и всяка възможна инфекция е разбираем. Но човешкият организъм не е създаден да живее в напълно стерилна среда.

Контактът с разнообразни микроорганизми от естествената околна среда е част от нормалното развитие на имунната система.

Това обаче не означава, че децата трябва умишлено да бъдат излагани на инфекции, за да изградят имунитет.

Има съществена разлика между това детето да играе в парка, да докосва пръстта и растенията, и това да бъде оставяно в контакт с болни хора с идеята, че така ще стане по-устойчиво.

Здравословната среда не е нито стерилна, нито опасна. Тя позволява на детето да изследва света, като същевременно го предпазва от предотвратими рискове.

Най-доброто закаляване е това, което не прилича на закаляване

Може би най-важната промяна в разбирането за закаляването е, че то не трябва да се превръща в отделна задача от родителския график.

Не е необходимо да измерваме температурата на водата с точност до градус, да следваме сложни схеми за обливания или да настояваме детето да стои навън, когато очевидно му е студено.

Много по-полезно е да изградим ежедневие, в което разходките и движението са естествена част от живота, а не специална процедура за укрепване на имунитета.

Да не отменяме играта навън само защото е ноември. Да не обличаме детето с три слоя повече, отколкото са му необходими. Да му позволяваме да тича, да скача, да се цапа и да открива света около себе си.

И най-вече – да приемем, че дори при най-добрите грижи децата понякога боледуват. Това не означава непременно, че сме пропуснали нещо или че не сме ги „закалили“ достатъчно.

Целта не е да отгледаме дете, което никога не настива, а дете, което расте активно, здравословно и уверено в средата около себе си.

Консултант за подготвянето на статията: Д-р Симона Георгиева, педиатър