Защо повечето семейства решават да имат две деца?

Замисляли ли сте се защо голяма част от двойките в днешно време избират да имат две деца? От какво е продиктуван този избор? Съзнателно ли го правим? С какви фактори се съобразяваме и кое влияе най-много на решението ни колко на брой деца да отгледаме? Вижте отговора на белгийския поведенчески психолог Марк Нелисен, който излага теорията си в книгата „Дарвин в супермаркета“ за това как гените в съчетание с културните фактори обуславят предпочитанието на повечето от нас да имаме точно две деца: 

Ако имахте пълната свобода да избирате, колко деца бихте имали? Две, казвате? Този отговор е както извънредно странен, така и силно любопитен. Заслужава си да надникнем към него през очилата на Дарвин. Понеже изборът ви отново илюстрира идеята, която няма да се уморя да защитавам: че най-доброто обяснение на поведението си ще открием в еволюционната биология.

Еволюцията и естественият подбор

Вероятно вече сами сте разбрали колко улеснява еволюционната биология разбирането за нашето поведение: в продължение на стотици хиляди години, в хода на еволюцията на човека, неговото поведение е било формирано от естествения подбор и адаптирано към обстоятелствата. Днешното ни държание почти не се е променило в сравнение с половин милион години по-рано, ако оставим настрана, разбира се, влиянието на културата върху живота ни. Биолозите редовно получават упреци, че се фиксират върху генетичната основа на поведението и подценяват културния принос. Нищо подобно, аз не спирам да търся равновесието между двете. Но тъй като в продължение на векове се е вярвало единствено в културното влияние и поради това обяснението за поведението е идвало от погрешна посока, днес биолозите се стараят да обърнат полагащото се внимание и на гените. 

Учените непрекъснато подчертават взаимодействието между гените и средата. И изборът да имате две деца илюстрира чудесно това взаимодействие. 

Социални и културни влияния

Попаднах на статия във вестник, в която се говореше за едно изследване: 83% от жените в Китай предпочитали да отглеждат две деца вместо едно. Друга медия – фламандски ежеседмичник – решила да направи изследване на родна земя и стигнала до почти същото заключение: и в Белгия повечето родители избирали да имат две деца. Китайските майки изтъкват съвсем разумни причини за избора си. Те например твърдят, че когато детето е само, то се разглезва твърде много. А това влияе и на бъдещето му, предвид това, че разглезеният човек няма да си даде толкова зор, за да изплува в морето от конкуренция. Малко по-надолу статията оборва този аргумент. Въпреки това са трогателни опитите на майките да дадат рационално обяснение на механизма, който действа дълбоко в тях, а именно генетично обусловената мотивация да раждат повече деца. 

Иначе казано, диктат на гените. 

Сред множеството механизми, заложени в еволюцията, възпроизводството несъмнено е най-важният: благодарение на него тя съществува и до днес. Сред предците ни няма мъже и жени, които преди сто хиляди години да не са имали желание да раждат. Всички ние произхождаме от прародители с деца. И не само това – колкото по-силен е бил ентусиазмът на нашите баби и дядовци да се възпроизведат, толкова повече потомци са раждали и толкова по-голям е бил шансът да ни има нас днес. Хората, които искат да имат повече деца, разпространяват гените на тази мотивация, за разлика от хората, които предпочитат да нямат наследници. 

Исторически аспекти на детската смъртност

Докато пишех горното, нямах предвид семействата с две деца, а тези с далеч по-многобройна челяд. Съществуват достатъчно свидетелства за това, че в миналото детската смъртност е била далеч по-висока, отколкото в наши дни. Днес се ужасяваме, когато умре бебе, докато сред прародителите ни това е било болезнено ежедневие. То е и причината мъжете да се привързват по-дълго към майката на детето си: с това те увеличават шансовете за оцеляване на малкото, като го защитават, намират му храна и така нататък. Мъжете и жените, които са станали наши предци, са имали средно повече от две деца, така че – извинявайте за студените думи – да оцелеят поне няколко от тях. Ето защо са се стремели да създават много деца. Така и китайските майки искат да имат повече от едно дете, тъй като хилядолетните им гени са тези, които тласкат поведението им в конкретната посока.

Май биолозите наистина обясняват всичко с гените, а? Не съвсем.

В наши дни супермайките, които искат 4, 5 или повече деца, са по-скоро изключение. Но тук на сцената излиза и второ обяснение за поведението ни: средата и влиянието на културата. Около средата на миналия век семействата с много деца били обичайна гледка. Майките се грижели за потомците си денонощно. Днес дамите са превърнали отглеждането на децата в работа на непълен работен ден, като същевременно се посвещават на кариерата си. В културно отношение средата ни е толкова променена, че на жените се дава шанс да имат собствени доходи, и слава Богу. Цената на кариерата обаче е висока: за нея жените заплащат с времето и енергията, която иначе биха отделили на пелените, бутилките с мляко, филиите с масло, ученическите раници и домашните на четирима, петима или шестима тийнейджъри. С други думи, съществува нещо като културна спирачка за броя на децата, който приема обществото ни. 

Гените, които ни подстрекават да имаме повече деца, се сблъскват със средата и в нея те вече не функционират оптимално.

Какво тогава се случва? Гените ни пришпорват да имаме повече деца, културата ни дърпа в обратната посока. Балансът е в двете деца. Или поне две е средното, понеже някои майки натискат спирачката по-рано, докато други дават повече газ.

E, прави бяхте да изберете две деца. Хармоничен брак между гени и култура. 

Из книгата на белгийския поведенчески психолог Марк Нелисен „Дарвин в супермаркета“, която достига до българските читатели благодарение на издателство „Колибри“

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg