10 стихотворения, посветени на 24 май

24 май стихотворения стихчета

На 24 май в България отбелязваме един от най-светлите ни национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Освен това на този ден в нашата страна почитаме Солунските братя Кирил и Методий – създателите на първата позната славянска и българска азбука – глаголицата. Тя претърпява своеобразни промени, докато се оформи в днешния си вид – кирилица, която е официална азбука не само в България, но и редица други страни в Източна Европа и Азия.

Вижте 10 детски стихотворения, посветени на Солунските братя, на азбуката и буквите, както и на самия празник 24 май. Всички тях можете да прочетете и научите заедно с вашето дете:

Родна реч

(Ран Босилек)

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

***

Кирил и Методий

(Младен Исаев)

Пишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
И накрая бързо става
буква хубава и права.

Тези буквички чудесни
са ни още неизвестни.
Ние, малките деца,
пишем още колелца.

Ние славим имената
днес на Солунските братя.
Те за нас са много мили,
че ни буквите дарили.

***

Звуци и букви

(Калина Малина)

Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.

Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.

Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.

На Кирил и Методий

(Асен Разцветников)

О, учители-творци,
смели войни и светци,
ний с цветя, цветя безчет
китим образа ви свет.

Чутни Солун ви роди,
вие бяхте две звезди,
а над нашата страна
бе безбродна тъмнина.

Вий запалихте лъчи,
вий ни дадохте очи,
пратихте ни братски зов,
пратихте ни благослов.

Слава, слава пеем днес,
вечна слава вам и чест,
ние вием днес венци
вам, о, войни и светци!

***

Букви

(Цветан Ангелов)

Буквите като дечица

тичат, скачат в надпревара:

ту се хващат за ръчица,

ту се крият из буквара.

Не играйте днес на жмичка,

мои буквички добри!

Ще ви събера самичка,

ще ви преброя дори.

Зная: всичките сте трийсет!

К, не крий се!

М, не крий се!

Я, елате най-отпред,

под големия портрет.

С вас започват имената

на двамина славни братя.

КИРИЛ и

МЕТОДИЙ с вас

искам да напиша аз.

***

Кирил и Методий

(Цани Гинчев)

Слава вам, творци велики
на славянското писмо.
Вий очите ни разкрихте
за наука и добро.

Славим, славим паметта ви,
братя просветители,
на славянските народи
първите учители.

Имената ви свещени
векове покриват с чест.
Ние, всичките славяни,
с песни ще ви славим днес.

***

Кирил и Методий

(Никола Фурнаджиев)

Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.

Създадоха я Кирил и Методий.
Светилник бе ни тя през векове.
Към свободата някога ни води,
сега към нови истини зове.

А слънцето възлезе сред простора.
Градът ликува. Люляци цъфтят.
Ти тичаш на училището в двора,
другарите ти дето се тълпят.

Напред потегляй с тях под знамената!
Издигай я! Приятел й бъди!
Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди.

***

Празник

(Веса Паспалеева)

Предпразнична радост
в гърдите напира,
в сърцето ми детско
едва се побира!

Венци сме увили
с божур, перуника,
със люляци бели
и горска иглика.

Че утре е празник
голям, всенароден
на двамата братя —
Кирил и Методий!

О, азбука наша,
преславна навеки!
Води ни по мирни
и светли пътеки!

***

На Кирил и Методий

(Иван Давидков)

Пеят весели деца,|
светят чистите лица
и с божури във ръцете,
с клончета и росно цвете
дружно виеме венци
за безсмъртните предци.

Днес е празник най-велик,
ден на нашия език
и славянските народи,
ден на Кирил и Методий.

С техни букви всеки ден
ние пишем и четем
книжки български, чудесни
с приказки и родни песни.

Грее весело небето
над Балкана и полето,
чуруликат пойни птички
край гори и край рекички.

И в ръцете с росно цвете
ние кичим ликовете
на учителите – братя,
да ги славим по земята –
вредом, докъдето стига
родна реч и родна книга!

***

Химн на св. св. Кирил и Методий

(Стоян Михайловски)

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK