Разликата между разглезването и родителската обич

Разглезваме ли детето си, когато осъществяваме емоционална връзка с него?

В моменти на физическо и емоционално страдание децата ни се нуждаят от нас, от нашата подкрепа и утеха. В тези ситуации ние, родителите, трябва да бъдем спокойни, любящи и подкрепящи. Защото децата имат потребност от емоционална връзка с нас. Тя умиротворява конфликтите, изгражда детския мозък и заздравява взаимоотношенията между нас и хлапето ни.

Като родители обаче често се питаме: „Ако винаги, когато детето ми направи нещо нередно, установявам емоционална връзка с него, няма ли да го разглезя? С други думи, няма ли така да подкрепя поведението, което се опитвам да променя?“.

Тези основателни въпроси са базирани на едно недоразумение – а именно, че осъществяването на емоционална връзка с нашето дете означава разглезване.

Какво всъщност представлява разглезването?

То се случва, когато родителите (или онези, които се грижат за детето) създават у детето впечатлението, че винаги трябва да получава онова, което желае и когато го желае, че всичко трябва да става с лекота и всички трябва да му угаждат.

Разбира се, децата ни трябва да очакват потребностите им да бъдат разбирани и задоволявани. Но не е редно да очакват да бъдат изпълнявани всичките им желания и прищявки. А да установим емоционална връзка с детето в моментите, когато е разстроено, означава да задоволим неговите потребности, а не да склоним да изпълним желанието му.

Определението на глагола „глезя“ в речника е „прекалено угаждам на някого, задоволявам всичките му прищявки“. Да разглезим детето, разбира се, можем, като му подаряваме твърде много вещи, постоянно харчим пари за капризите му и не му отказваме нищо. Но също и когато изграждаме в него убеждението, че светът и хората винаги ще обслужват желанията му.

Но трябва да знаем, че разглезването и това да даряваме с много любов, време и внимание децата си, са коренно различни неща.

Не можем да разглезим детето, като го обичаме и даваме физически израз на тази обич. Също както не можем да разглезим бебето, вземайки го в прегръдките си всеки път, когато то изрази потребност от това. Това са разбиранията на по-старото поколение водещи експерти в родителските грижи. Днес обаче изводите и съветите на специалистите са други. Ако не откликваме и не утешаваме децата си, ние пораждаме тревожност и създаваме несигурна обвързаност с тях. Необходимо е да укрепваме взаимоотношенията с нашите мъници и да затвърждаваме тяхната увереност, че имат любовта и вниманието ни. С други думи, децата трябва да знаят, че могат да разчитат на нас да задоволяваме потребностите им.

Защо родителите са склонни да разглезват децата си?

Възможно ли е настоящото поколение родители да са по-склонни да разглезват децата си от предните поколения? Да, възможно е. Много от тях се опитват да предпазят хлапетата от каквото и да било усилие. Осигуряват им свръхзакрила, бранят ги от разочарованията и трудностите. Те бъркат угаждането с любовта и емоционалната връзка. Ако самите родители са били отгледани без емоционална подкрепа и внимание, те често имат добронамерената нагласа да се отнасят по-различно със своите деца. Проблемът възниква, когато започнат да затрупват малчуганите с все повече вещи, да ги предпазват от трудностите и тъгата, вместо изобилно да им предоставят онова, от което наистина се нуждаят – любов, емоционална връзка, внимание и време – докато те се борят с трудностите и преживяват фрустрациите, неизменно съпътстващи живота.

Имаме основание да се страхуваме, че ще разглезим сина си или дъщеря си с твърде много вещи. Когато на детето винаги се предоставя онова, което пожелае, то не може да изгради важни житейски умения: да отлага удоволствието, да работи последователно за постигането на определена цел, да преодолява разочарованието. Убеждението, че желанията на мъника трябва да се задоволяват по подразбиране, може да ни изиграе твърде лоша шега в бъдеще. Тази нагласа ще навреди на междуличностните отношения, тъй като неизменно ще влезе в конфликт с интересите на другите около него.

Също така би трябвало да осигуряваме на децата си възможности да се учат да „преработват“ трудните преживявания. Няма да направим на детето си добра услуга, ако напишем домашното вместо него и така го предпазим от естествените последствия от мързела му. Или ако издействаме от родителите на негов приятел покана за парти, на което то желае да отиде, но не е поканено. Тези реакции създават у децата очакването, че животът трябва да е безболезнено преживяване. В резултат на това те могат да се окажат неспособни на самоконтрол в моменти, когато житейските ситуации не се развиват според желанията им.

Друг проблем с разглезването е, че при него се избира незабавното удовлетворение и за детето, и за родителя – вместо решението, което е най-добро за хлапето. Понякога ние угаждаме прекомерно или пренебрегваме границите, защото така е по-лесно в момента. Да позволим на детето да изяде още един или още два шоколадови десерта за деня може да е по-лесното решение в краткосрочен план – така ще избегнем емоционалния изблик. Но да помислим за следващия ден. Детето и тогава ще очаква същото количество сладки неща. Да не забравяме, че мозъкът създава асоциации въз основа на всички наши преживявания. В крайна сметка разглезването прави живота ни като родители по-тежък, защото постоянно трябва да се справяме с исканията и емоционалните изблици на децата си.

До какво води разглезването на детето впоследствие?

Разглезените деца често стават нещастни възрастни, защото другите не се втурват да задоволяват всяка тяхна прищявка, подобно на родителите им. На тях им е по-трудно да оценят малките житейски радости, те не познават и удовлетворението от изграждането на собствен свят, защото винаги други са правили това вместо тях. Истинската самоувереност и реалната компетентност произтичат не от задоволяването на желанията ти, а от реализираните със собствени сили постижения и от усилията за усъвършенстване на личните ти умения. Освен това, ако детето няма практика в справянето с емоциите, съпровождащи незадоволените желания, в адаптирането на нагласите и самоуспокояването, на него ще му бъде още по-трудно в бъдеще, когато разочарованията станат по-сериозни.

Каква е разликата между разглезването и осъществяването на емоционална връзка с детето?

Всъщност тревогите на родителите от това, че може да разглезят своите малчугани, са съвсем основателни. Прекомерното угаждане не е от полза както за децата, така и за родителите, а и за междуличностните отношения изобщо. Но разглезването няма нищо общо с установяването на емоционална връзка, когато детето е разстроено или се държи зле. Не е възможно да разглезим хлапето, установявайки емоционална връзка с него, обгръщайки го с внимание, физическа близост и любов. Винаги, когато децата ни имат нужда от нас, ние трябва да откликваме на тази потребност.

Освен че не разглезва децата, емоционалната връзка не ги изнежва и не ги прави зависими. Емоционалната връзка не означава да избавяме мъниците от изпитанията в живота. Означава да сме до тях, когато имат емоционални трудности, също както когато ожулят коляното си например и страдат физически. Посредством емоционалната връзка ние всъщност подпомагаме тяхната независимост, защото когато децата се чувстват сигурни с нас. А когато им помагаме да изградят необходимите социални и емоционални умения, те стават все по-способни да посрещат предизвикателствата в живота.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е базирана на книгата „Дисциплина без драма“ на д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, предоставена с любезното съдействие на издателство „Хермес“

Вижте още:

Как да отгледаме деца, които да не са разглезени – съветите на богатите

Развитие на емоционалната интелигентност при деца от 3 до 9 години

Докато съм жива, ще го прегръщам!

Прегръщайте и обичайте детето си, само така то ще стане уверена и самостоятелна личност

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: