“Написаното е във връзка с коментар на една непозната: „Не прегръщай толкова сина си, ще го разглезиш! Момчетата не се глезят!“
Нека да обясня на тази жена. Прегърнах за първи път сина си, когато се роди и беше ей-такъв – от пръстите на ръцете до лакътя ми. После го прегръщах цяла година почти непрекъснато – и когато плачеше, и когато не плачеше, и когато го хранех, и когато просто го мъкнех с мен из къщата, докато си вършех безкрайните задължения.
Прегръщах го и като се научи да ходи – и не само, когато падаше и плачеше, а и когато си играеше и се смееше.
Прегръщах го през годините му в детската градина, когато го изпращах и когато го посрещах, докато ми разказваше за преживяванията си, докато му приготвях вечерята, докато го приспивах. Сега е вече ученик и много често не му е изобщо до мен, но аз се навирам в стаята му и го прегръщам. Постоянно.
Ще стане тийнейджър, ще си сложи слушалките в ушите, качулката на главата и ще гледа в другата посока като ме види, но аз ще се хвърлям на врата му и ще го прегръщам. Ще разбивам вратата на заключената му стая и ПАК ще го прегръщам.
Като се ожени, ще използвам всеки момент, в който го видя, за да го прегръщам, (и жена му също ще прегръщам, ако ми разреши ?).
Като остарея, и той идва да ме види, ще съм винаги чиста, нагласена, с прическа и хубави дрехи, за да му е приятно, когато го прегръщам.
Ще прегръщам сина си, непозната госпожо, дотогава, докато ръцете ми имат способността за това.
Защото само така той ще се научи да прегръща света!
Автор: Кремена Паскалева
Вижте още:
Прегръщайте и обичайте детето си, само така то ще стане уверена и самостоятелна личност
Прегръщаното дете е щастливо дете – или каква е ползата от прегръдките
Без любов децата не порастват (буквално!). Ето защо:
Майчината прегръдка и майчиният глас – жизненоважни за бебето
