Докато съм жива, ще го прегръщам!

“Написаното е във връзка с коментар на една непозната: „Не прегръщай толкова сина си, ще го разглезиш! Момчетата не се глезят!“

Нека да обясня на тази жена. Прегърнах за първи път сина си, когато се роди и беше ей-такъв – от пръстите на ръцете до лакътя ми. После го прегръщах цяла година почти непрекъснато – и когато плачеше, и когато не плачеше, и когато го хранех, и когато просто го мъкнех с мен из къщата, докато си вършех безкрайните задължения.

Прегръщах го и като се научи да ходи – и не само, когато падаше и плачеше, а и когато си играеше и се смееше.

Прегръщах го през годините му в детската градина, когато го изпращах и когато го посрещах, докато ми разказваше за преживяванията си, докато му приготвях вечерята, докато го приспивах. Сега е вече ученик и много често не му е изобщо до мен, но аз се навирам в стаята му и го прегръщам. Постоянно.

Ще стане тийнейджър, ще си сложи слушалките в ушите, качулката на главата и ще гледа в другата посока като ме види, но аз ще се хвърлям на врата му и ще го прегръщам. Ще разбивам вратата на заключената му стая и ПАК ще го прегръщам.

Като се ожени, ще използвам всеки момент, в който го видя, за да го прегръщам, (и жена му също ще прегръщам, ако ми разреши 😊).

Като остарея, и той идва да ме види, ще съм винаги чиста, нагласена, с прическа и хубави дрехи, за да му е приятно, когато го прегръщам.

Ще прегръщам сина си, непозната госпожо, дотогава, докато ръцете ми имат способността за това.

Защото само така той ще се научи да прегръща света!

Автор: Кремена Паскалева

Вижте още:

Прегръщайте и обичайте детето си, само така то ще стане уверена и самостоятелна личност

Прегръщаното дете е щастливо дете – или каква е ползата от прегръдките

Без любов децата не порастват (буквално!). Ето защо:

Майчината прегръдка и майчиният глас – жизненоважни за бебето

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK