20 любими цитата от „Малкият принц“

1. Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

2. Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде“.

3. Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

4. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

5. Ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне.

6. Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

7. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

8. Всички възрастни хора са били най-напред деца.

9. Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!

10. Какво значи „да опитомиш“?… Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…

11. Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…

12. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.

13. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

14. Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.

15. Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…

16. Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, „xлъзгaви“ и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.

17. Къде са хората? …- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.

18. Това е въпрос на дисциплина – каза ми по-късно малкият принц. – Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.

19. Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!

20. Този човек – би бил презиран от всички други… Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.