Ако наистина обичате децата си, оставайте понякога без тях

Като майка знам от личен опит колко трудно може да бъде да се отделим от децата си. Мисълта да ги оставим с някой друг, дори само за един уикенд или вечер навън, може да бъде непосилна, особено първия път. И аз се чувствах по този начин, но след като изпитах ползите от това да се отделям за известно време от сина си, сега знам колко е важно както за мен, така и за него.

Спомням си ясно първия път, когато реших да предприема пътуване през уикенда с приятели.

Колебах се да оставя двегодишния си син и се чувствах виновна, че дори го обмислях. Като майки сме свикнали да поставяме нуждите на децата си пред нашите собствени и идеята да отделяме време за себе си може да изглежда егоистична и дори недопустима.

Въпреки първоначалните ми резерви, знаех, че имам нужда от почивка. Бях претоварена и изтощена, а в следствие на това започнах  да се чувствам сякаш не съм най-добрата майка, не и тази, която бих искала да бъда. Споделих притесненията си на съпруга ми и той ме насърчи все пак да предприема пътуването. И въпреки уверенията му, че синът ни ще е добре и че заслужавам почивка, аз все пак изпитвах колебания.

Ами какво ще си помислят роднините и приятелите ни? Няма ли да ме сметнат за безотговорна и егоистична? Детето ми е без мен у дома, а аз се забавлявам  с приятели! И как бих могла, като не знам дали всичко с него е наред? Все пак реших, че ще преодолея всички тези мисли и страхове и ще се отделя за малко от майчинството. Исках да видя как ще се отрази това на мен и на семейството ми.

Това беше първият път, когато бях далеч от сина си за цели три дни и бях много притеснена как ще се справят. Въпреки това мисълта, че той остава при доверен член на семейството ме успокояваше до известна степен.

За моя изненада още на втория ден успях да се отпусна и да презаредя изтощените си батерии. Не трябваше да се притеснявам да готвя храна или да чистя след някой друг. Успях да наваксам пропуснатия сън и да прекарам време с приятелите си. А времето, прекарано със самата мен, беше най-ценното. Успях да чета книга, което отдавна не се беше случвало, и дори отидох на спа процедури. Това беше почивката, от която истински имах нужда.

Все още обаче се чувствах виновна, че сякаш съм изоставила сина си. Чудех се дали е добре без мен, дали му липсвам, дали се чувства изоставен. Трябваше да си напомням, че е в добри ръце и че е полезно да се отдам на кратка почивка.

Когато се върнах у дома, бях изненадан колко щастлив изглеждаше двегодишният ми син. Заедно с баща му бяха прекарали първите си няколко дни само двамата и бяха успели да се свържат  по начин, който не би се случил, ако бях там. Освен това моят малък господин беше научил някои нови умения и изглеждаше доста доволен от този факт. А това, че ме виждаше, го направи още по-щастлив.

У дома винаги аз съм тази, от която идват правилата, забраните, напътствията и изискванията. Аз съм тази, която повтаря „не пипай там“, „не се катери“, „измий си ръцете“ и т.н. Отделянето от мен се оказа полезно, за да може синът ми да види, че правилата се спазват дори и когато мама я няма. А връзката между мен и него е далеч по-силна, когато аз съм спокойна, отпочинала и щастлива, а не нервна и постоянно повтаряща „не прави това“ и „не прави онова“.

Именно затова след този уикенд си поставих като приоритет да отделям време за себе си, независимо дали това означава да изляза за няколко часа вечер, за да се видя с приятелки, или да предприема пътуване през уикенда. Невинаги е лесно да не съм близо от детето си, но вече знам, че това е важно както за мен, така и за него.

Така че, мили майки, ако обмисляте да прекарате малко време без детето да е до вас, но се колебаете дали това е редно, знайте, че не сте сами. Нормално е да се чувствате виновни или да се притеснявате, но не забравяйте, че в това няма нищо егоистично – то е необходимо за вашето психическо здраве и благополучие.

Започнете с малка крачка. Може това да е просто вечер навън с приятели или еднодневно пътуване. С течение на времето може да се почувствате по-уверени за по-дълги почивки.

Защото когато успяваме да се погрижа за собственото си духовно равновесие, успяваме и да съм по-добри, по-усмихнати и по-търпеливи родители. А когато самите ние сме спокойни и търпеливи, това автоматично се предава на децата ни.

Автор: Марияна Виденова