24 юни, Еньовден – традиции и обичаи на най-дългия ден в годината

Празникът Еньовден 
Разполагането на празника в най-дългия ден от годината (деня на лятното слънцестоене) трайно го свързва с прастари култове към слънцето и надежди за слънчева магия и небесен огън, разтърсвали силно не само езическото съзнание на древните българи, но и по-късните години. Християнският светец Йоан дава нов живот на древните празници, но запазва стаеното в тях езическо преклонение пред слънцето, вълшебствата, които се очакат да се случат. Народът ни казва, че на 24 юни „Еньо си наметва кожуха да върви за сняг“ и от върха на слънчевата топлина и сила поглежда полека към пътя надолу. Той бавно, но сигурно отвежда към все още далечната зима. В житейската си мъдрост българинът се е научил да се готви за предстоящото, когато то е още далече. В знаците на сегашния свят да разчита послания от идващия, в горещината да усеща студа и в студа – лятото.
Живота в пустинята, оцеляването сред вълшебните природни треви на св. Йоан народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила той изпитва преклонение, смирение и любопитство. „За една пара цяр, ала трябва да се знае“, казва българинът и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите, цветята, растенията. Разказва чудни приказки за тях, подрежда ги и класифицира като истински изследовател, изпробва ги в живота си.

Обичаи и ритуали за Еньовден 

На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път (затова и седи повече на небето), окъпва се в жива вода и така, окъпано и подмладено, се обръща, за да тръгне назад. Казват, че от радост слънцето играе и е добре в този ден да те види рано, да си вземе сбогом и да поръси с лечебните си слънчеви капки. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, защото вярват, че преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, бликва вода.
Момите изнасят навън чеиза си, за да го види и благослови слънцето. Хората излизат рано по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Окъпалото се слънце също им дава целебна сила. Затова рано пред изгрев се берат билки. Познават ги много жени, но най-добре ги знаят врачки и баячки. Билките се пазят за лек през цялата година.
От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве младите се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове.
Ако жените и момите си омият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.
На този ден се берат и метли за къщите, за да няма „лоши духове и таласъми“.
Ако животните се намажат с масло, бито този ден при изгрев слънце, ще са здрави, ще дават мляко.
Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
Брашното за празничната пита се бърка със зелена клонка.
Вярва се, че на Еньовден магьосници ходят по нивите и обират чуждото плодородие. Събличат се голи или по бяла риза, яхват кросно от стан или влачат след себе си престилка, с която събират росата, замесват с нея питка и като я сложат в собствения си хамбар, вярват, че и берекета оставят за себе си. Или откъсват двойните класове, които наричат „цар“ или „майка“, а при вършитба ги хвърлят в нивите си и очакват житото им да стане двойно повече. За да се предпазят, всеки стопанин зажънва в нощта преди Еньов­ден по няколко класа от нивата си. Като дойдат магьосниците – да я намерят обрана и да си отидат с празни ръце.
За да е берекетна годината, млади жени отиват на полето и ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житот