4 интерактивни метода на обучение, които правят учебния час интересен за децата

Необходимостта от задържане на интереса на учениците е по-силна от всякога, което изисква нови методи за обучение. Именно тук идва ролята на т. нар. интерактивни методи. В превод от английски терминът „интерактивност“ означава „взаимодействие“ и именно в това се крие ключът към по-качествено образование. При използването на такъв тип методи интересът на учениците се повишава, а обучението става по-желано, по-интересно, по-социализиращо и по-непосредствено.

Интерактивните методи на обучение включват множество цели под един покрив. В тях е заложен следният основен принцип: без практическо приложение, учениците често не успяват да разберат напълно учебния материал. Затова е важно уроците да бъдат интересни, вълнуващи и забавни. Ето как може да стане това:

1. Брейнсторминг

Брейнсторминг в превод означава „мозъчна атака“ и представлява вид интерактивен метод на обучение, който обикновено се изпълнява в групи. Процесът е подходящ за генериране на креативни мисли и идеи и помага на учениците да се сплотят и сработят.

Участниците в групата преглеждат темата на брейнсторминга, използвайки въпросите „защо“, „как“, „какво“. Например, ако темата е изработването на макет, то един от въпросите може да е: „На каква тема ще е макетът?“

Всеки трябва да обмисли въпроса на спокойствие за няколко минути. Участниците могат да запишат набързо идеите си върху лист хартия. Всеки от участниците обявява своите предложения и те се отбелязват от пишещия. Идеите се дискутират и категоризират.

2. Неформална дискусия

При този интерактивен метод на преподаване учениците са разделени на групи, като всяка група трябва да обсъди една единствена тема. Във всяка група всеки ученик трябва да допринесе със собствена мисъл или идея. За да е успешна тази практика, окуражавайте разговорите и колаборативното отношение между учениците.

3. Обсъждане на реален проблем

Този метод на обучение включва формат, подобен на примерите от реалния живот (т. нар. „case studies“), но процесът не е толкова строг. Фокусът е върху това как учениците да се научат да разрешават проблеми от практиката, които включват реални хора. За целта можете да направите следното:

• Разделете децата на малки групи
• Опишете им в детайли реален проблем
• Дайте им време, през което да измислят работещо решение

4. Въпроси и отговори

В началото на всеки нов урок, още преди да започнете със същинското преподаване, поискайте от учениците да запишат 3-5 въпроса върху индексни карти. Съберете картите и отговорете на въпросите, които са задали.

Полезна би била работата по двойки, които да са постоянни или пък да се променят, като по този начин децата в класа се учат да си взаимодействат.

Съвети към учителите:

• Окуражавайте участието на учениците
• Използвайте въпроси, които стимулират отговор, дискусия и практически опит
• Заложете на средства, привличащи вниманието
• Създавайте екипна среда
• Стремете се да включите всички ученици

Какви са ползите от интерактивните методи на обучение?

Използването на интерактивни методи в класната стая водят до много положителни резултати, сред които:

• Ангажиране на вниманието (всеки може да се изяви и да бъде оценен)
• Развитие на интерес и ентусиазъм (позволяват да се разнообрази учебната дейност)
• Значителен образователен опит може да се усвои чрез игра
• Развитие на умения за съвместна дейност (ефективна комуникация)
• Подобряване на комуникативните умения
• Развитие на положителни отношения между учениците и преподавателя

Позитивните взаимоотношения, които се установяват посредством интерактивните методи, укрепват вярата в собствените възможности и стимулират желанието за успех. Тези практики се базират на схващането, че учебната дейност не е просто натрупване на енциклопедични знания, а цялостно развитие на личността.

Използвана източници:

 Интерактивни методи на развитие на личностни и социални умения – Илиян Ризов Издател: Сдружение „Съучастие”

Abdullah, Mardziah Hayati. Problem-Based Learning in Language Instruction: A Constructivist Model. ERIC Digest.1999;

Педагогическо изследване, методология, методи – Иванов, И. (1993): Фондация “Отворено общество”;

Wikipedia

Автор: Галена Върбева,
преподавател и писател