6 съвета, които ще ни помогнат да спрем да крещим на децата си

Повечето родители крещят на децата си. Това е нещо, което просто приемаме, че се случва, когато имаме деца. След това често съжаляваме и се надяваме да намерим по-различен подход. Или пък търсим оправдание: „Как иначе да накарам детето да ми обърне внимание?“,  „Нали не го наранявам физически…“, „Та то дори не ме чува?!“.

Да, вярно е, че децата ни знаят, че ги обичаме, дори когато им се караме. Но не е вярно, че викането е нещо полезно за тях. Тогава можем ли да спрем да крещим и да възпитаваме, без да си изпускаме нервите? И как да стане това?

Какво изпитва детето, когато му крещим?

Представете си, че съпругът или съпругата ви избухва и започва да ви крещи. А сега си представете, че е три пъти по-голям от вас и ви гледа от високо. Представете си, че зависите от този човек изцяло, за да имате храна, подслон, безопасност и защита. Представете си, че той е главният ви източник на любов, самоувереност и информация за света и няма към кого другиго да се обърнете. А сега вземете тези чувства и ги умножете по 1000. Нещо такова се случва с детето ви, когато избухнете срещу него.

Ако детето изглежда сякаш не се страхува от гнева ви, то това е знак, че е виждало това прекалено често и е изградило защита срещу поведението ви и вас самите. Колкото по-често си изпускаме нервите, толкова по-защитено става детето ни и следователно е по-малко вероятно да ни покаже, че това го притеснява.

Защо всъщност крещим на детето си и можем ли да контролираме гнева си?

Голяма част от родителите крещят и през повечето време дори не се усещаме, че го правим. Гласовете ни стават все по-силни и по-силни. Или пък знаем, че го правим, но в този момент това ни изглежда напълно оправдано. „Все пак не видяхте ли какво направи детето току-що?!“

Ако трябва да бъдем напълно честни, ще признаем, че често пъти личните ни драми и странични проблеми ни карат да крещим. Защото, независимо колко лошо се държи детето ни, поведението му е израз на определени потребности, а понякога дори е вик за помощ. Важно е да имаме авторитет и да поставим твърди граници, но никога не бива да сме зли или агресивни, било то вербално или физически.

Ако съумеем вместо това да останем спокойни, това ще успокои и всички останали. Ние сме примерът как се регулират емоциите. Тогава ще можем да се намесим по-ефективно, за да решим проблема. Детето ни ще се научи как да преминава от тревожно в спокойно състояние. Връзката ни с него ще укрепва. То ще съдейства с по-голямо желание, ще започне и по-добре да контролира собствените си емоции.

Но не е лесно да спреш да викаш. Може отчаяно да искаш и пак да не можеш да се въздържиш да креснеш. Особено ако на вас са ви викали като дете, ще се наложи да положите огромни усилия вие да не крещите. Но ако сте убедени, че искате да спрете да го правите, това е напълно възможно – независимо колко дълбоко е вкоренен този навик у вас. Естествено, няма да стане с магическа пръчка – ще бъдат нужни постоянни, ежедневни усилия. Но това е нещо, което родителите са напълно способни да постигнат.

Как да спрем да крещим на детето си?

Ето няколко конкретни насоки:

1. Поставете си за цел да не крещите и обещайте на себе си да не го правите

Проучванията сочат, че когато съзнателно се „посветим“ на нещо и си обещаем на глас да спазваме определено поведение, има голяма вероятност да го постигнем, особено ако му посвещаваме време ежедневно. Представете си колко прекрасно ще бъде в дома ви, когато не викате, как реагирате спокойно – дори емпатично или с чувство за хумор – на нещата, за които до днес сте викали. Визуализирайте постоянно този образ в ума си и препрограмирайте подсъзнанието си. Ако виковете са непрестанна част от ежедневието и често реагирате с тях, поставете си за цел да не се случва – 1 ден, 1 седмица или месец. Постепенно заместването на виковете с други средства ще се превърне в навик.

2. Признайте пред детето си, че не искате да му крещите

Трябва да поемете отговорност пред някого другиго, по-конкретно – пред детето си, че възнамерявате да спрете да викате, защото то наистина е единственият човек, който ще изисква вашата честност. Не забравяйте, че вие давате пример и ако искате да имате дете, което да не ви вика, това е начинът то да стане такова. Затова обяснете на децата си, че сте решили да прекратите тази практика.

3. Когато ви идва да закрещите, оставете всичко и дишайте

Винаги когато забележите, че повишавате глас, или усещате, че ще го направите, спрете за момент. Престанете да говорите веднага, когато забележите, че започвате да се ядосвате. Зарежете всичко. Оставете за момент нещата, както са си. Особено ако случаят не е спешен. Просто се оттеглете от ситуацията. Вдишайте дълбоко 10 пъти. Разтърсете ръце. Това ще ви отклони от реакцията на „примитивния мозък“ – борба, бягство или смразяване, и ще ви върне присъствието на духа. Тогава ще имате избор как да действате.

4. Припомнете си, че вие сте пример за подражание

Вие сте родителят – възрастният, от когото детето ви се учи. То „попива“ всичко, което наблюдава, че правите точно сега. Погледнете хлапето си и кажете: „Полагам всички усилия да остана спокоен. Не искам да викам. Остави ме да се успокоя и после ще опитаме пак.“

5. Направете втори опит да кажете това, което искате или да накарате детето да ви послуша, но вече без викове

Вие ще разберете, че вече не сте в крайно състояние на афект, когато повече не ви се струва, че детето е врагът, а е собственото ви любимо същество, онова, което сте си обещали да пазите, обичате и напътствате позитивно, за да се превърне в мил, чудесен човек. Сега започнете общуването си с него наново.

6. Ако все пак се развикате, въпреки всички положени усилия, не се отказвайте и не се самообвинявайте

В началото това ще се случва, дори повече от веднъж. Но няма да е грешка, ако се поучите от нея. Използвайте всеки път, когато не успеете да се въздържите от викове, като възможност да промените нещо – дали в ежедневната си програма, или в поведението си, или в грижата за себе си, така че да можете да се справите по-добре следващия път.

И накрая…

…не забравяйте, че не е нужно викането да е част от вашия родителския подход. Когато смените стила си, ще откриете, че детето също се променя, и няма да ви се иска да започнете да му викате толкова често, колкото преди. А използвайки трите основни идеи: да се владеете, да поддържате връзката си с него и да го насочвате, вместо да го контролирате, ще осъзнаете, че сте станали по-загрижени и способни да общувате градивно с вашето мъниче, преди да загубите контрол.

 

Статията е базирана на материали от книгата на клиничния психолог д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад„

Вижте още:

Не искам да крещя на детето си

Възпитавайте с добър пример, а не с викове, шамари и наказания!

Защо не действат виковете и наказанията и как да накараме детето да ни чуе

Какво се случва с децата, когато им крещим?