7 стихотворения за първия учебен ден

Първият училищен ден

(Елин Пелин)

Лятото премина,
дойде есента,
утрото с усмивка
поздрави света.

Училищен звън
децата зове,
чуват се навън
вик и смехове.

В улиците бързат
весели деца
и радостно тупкат
малките сърца.

И скоро кат кошер
с работни пчелици
загъмжа школото,
пълно с ученици.

***

Първият учебен ден

(Веса Паспалеева)

Голямата слънчева сграда
от нашата песен ехти,
училище почваме с радост,
с нови, прекрасни мечти!

Другарче с ръка загоряла
ми носи цветя от Пирин,
гласът на учителя гали,
достига последния чин…

След дългата лятна почивка
следиме урока в захлас,
другарска и топла усмивка
изгрява над целия клас!

За родния край всеотдайно
и сили, и труд ще дадем —
обичам, обичам безкрайно
в училище първия ден!

***

Училище

(Иван Вазов)

Детенце хубаво,
пиленце любаво
Къде под мишница
с таз малка книжица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

***

Първият ден

(Леда Милева)

Дали часовникът на Петльо е напред,|
та рано вика той от всеки плет,
или избърза Слъчно отзарана
да се покаже румен от Балкана?

Дали нощес на всичките деца
пораснаха крилца,
та литнаха
като крилато ято?

Защо ли от прозорци и врати
за поздрав махат майки и бащи?
Защо градът е чист и пременен?
— За първия учебен ден!

***

Ученик

(Елисавета Багряна)

— Ето на, порасна,
ученик си вече —
радостна и горда,
мама днес ми рече.

Примерен да бъдеш
цялата година.
Да четеш, да пишеш
мирничко на чина.

Да не се задяваш
с другите дечица.
Ще ти давам всяка
сутрин по мекица.

Всичкото добре е,
дето казва мама,
но една ме плаши
тук беда голяма.

Как ще ставам рано
сутрин да отивам,
като, без да искам,
все се поуспивам!

Стария будилник
трябва да навия —
щом като се съмне
утре, да забие.

Рано да се вдигна,
да не закъснея —
всички да ме гледат
и да ми се смеят…

***

На училище

(Димитър Светлин)

Будилникът ни весел
Крещи “Не закъснявай!”
И радиото с песен
в зори ме поздравява.

А мама премени ме,
подаде ми букетче.
Букварът с мойто име
на бяло етикетче

е в чантата отдавна.
И баба за сполука
разля вода, та славно
да му върви на внука.

Какъв е празник вкъщи,
как всички са прекрасни.
И мама все прегръща
своя първокласник.

Аз вече сам усещам,
че по-голям съм станал.
Навънка ме посреща
дружината засмяна.

И слънцето синее,
и все ни придружава.
В училищната стая
с нас влиза и остава.

***

Чанта за утре

(Марко Ганчев)

Браво чедо, няма

липсваща тетрадка:

всичко по програма —

в първата преградка!

Сместил си пергела,

сместил си и блока.

С право съм ти взела

чанта по-дълбока.

Леле, ще те смажат

нотите, чертежът.

Милото, багажът

колко му е тежък!

Олеле, и прашка

в другата преградка!

И стрела с опашка

и перо на патка!

А и летви-саби,

и тояги-шпаги

с тез ръчички слаби

как ще носиш, драги?

— Няма нищо, мамо,

толкоз недей страда —

тежка ми е само

първата преграда…

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK