Известният писател Клайв Луис е казал: „Един ден ти ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказките са невероятен, вълшебен свят, в който ние сме потопени от детството си. Докато сме малки, техният смисъл за нас е един, но пораствайки, откриваме и друго по-дълбоко съдържание.
Руския сайт AdMe.ru е подбрал откъси от известни приказки, които си струва да прочетем отново със своите деца.
„Мечо Пух“ от Алън Милн
— Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано.
— Какво да е станало? – попита Йори
— Няма я!
— Да не бъркаш?
— Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка.
— Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.
— О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.
Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно.
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.
„Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол
– Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.
– Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. – добави момичето.
– Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си.
„Хрониките на Нарния“ от Клайв Луис
– Другите ще могат ли също да те виждат? – попита Луси
– В началото определено не – каза Аслан – По-късно – в зависимост от обстоятелствата.
– Но те няма да ми повярват – каза Луси.
– Няма значение – отвърна Аслан.
– А аз така се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А сега всичко е толкова страшно.
– Сега ти е трудно да проумееш, малка моя – каза Аслан – но никога нищо няма да е същото.
Лесли: Баща ми казва, че телевизията убива мозъчните клетки.
Скот: Баща ти нищо не разбира. Ние гледаме телевизия всеки ден!
Лесли: Да, това ясно се вижда.
„Грозното патенце“, Ханс Кристиан Андерсен
„Аз ще отлетя при тези царствени птици. Те вероятно ще ме убият за това, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да понасям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лишения през зимата.“
И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолепните лебеди, които като го видяха също тръгнаха към него.
— Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки смъртта. Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед.
Не е нещастие да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.
А вечерта, докато пиеха чай, Мечо каза:
– Не зная, кога, но един ден непременно ще бъде по-добре.
– Ще бъде! – потвъдри Зайо.
А Ежко си помислил: „Не може все да е лошо и лошо. Един ден ще стане хубаво“.
