9 съвета как да се справим с липсата на концентрация при децата

Липсата на фокус и понижената концентрация при децата са все неща, които често вълнуват нас, възрастните и то дотолкова, че дори има десетки книги, написани по темата.

Много родители биха казали: “Той е много разсеян!”,  “Не мога да ѝ задържа вниманието дори за минута!”, “Детето ми е хиперактивно!”. За жалост чуваме тези “диагнози” все по-често. Но какво можем  да направим, за да подобрим ситуацията?

На базата на моя дългогодишен опит в работата с деца ще се спра на 9 съвета относно подобряването на детската концентрация, които вярвам, че биха били от полза за родителите, а и за самите деца:

1. Само едно нещо

Приоритет. Знаете ли какъв е буквалният превод на тази дума? Тя означава “Само едно нещо”. В съвременния свят често говорим за нашите “приоритетИ”, но всъщност думата няма множествено число. В момента, в който сложим „и“ накрая, ние се отдалечаваме от нейното значение. Съвременните деца правят толкова много неща, които “са им важни” – ходят на уроци по математика, на английски, на плуване, на шах, на пиано… И на училище, разбира се, където от тях изискваме да се фокусират еднакво върху всички предмети. Желанието ни е да отгледаме едни всестранно развити личности. Резултатът е, че в много случаи те се превръщат в безкрайно уморени и незаинтересовани младежи. 

В работата ми като преподавател винаги съветвам да избирате по-малко на брой неща, които ще прави детето ви, но да му дадете възможност да се фокусира в тях. “Ако изучиш само едно нещо до съвършенство, пред теб ще се открият още много” гласи една японска поговорка и тя е напълно вярна в случая. 

2. Малко, но добре, вместо много, но с ниска ефективност

Няма как детето ви да постигне напредък в нито една сфера, ако я практикува веднъж в седмицата или по-рядко (защото в останалите дни е заето с нещо друго).  Без значение дали говорим за математика, музика или Айкидо, има минимална честота на повторение и регулярност, без която и най-полезната дейност няма смисъл. Моят педагогически опит показва, че тази честота е поне три пъти в седмицата, за да има резултати. Сами може да сметнете с колко допълнителни дейности е добре да се занимава вашето дете, когато говорим за напредък и развитие, а не за прескачане от дейност в дейност.

3. Възпитавайте постоянство

Много родители се притесняват  детето да не се отегчи от съответното извънкласно занимание, затова го водят малко пъти. По този начин се постига обратният ефект. Когато детето не може да се задълбочи и да напредне, то постоянно стои в безинтересния “начинаещ период”. Но на колкото по-високо ниво  достигне, толкова по-интересна му става. Разбира се, че трябва да се пробват различни неща, за да откриете “кое е вашето”. Но дали дейността е подходящата, може да разберете след време на базата на опита, който вече имате.

Моят съвет е следният: изберете една, максимум две активности, и им дайте срок от поне няколко месеца, в които детето да посещава сериозно. След това направете ревизия – срещат ли се вашите очаквания с реалността. Виждате ли смисъл в нея за вашето дете? И нека водещият в тази преценка бъдете вие като родител. Не се доверявайте на емоционалните състояния на малчуганите, точно защото те са емоционални и непостоянни – както в желанията си, така и в нежеланията си. Предполагам, че не детето взима решението дали да ходи на детска градина или училище, дали след първи клас да продължи във втори и т.н. Казано иначе – нужна е здравословна граница между това да уважите избора на вашето дете и това да не го оставяте да се отказва лесно и да променя решенията си, без да се е задълбочило достатъчно.

4. Не попадайте в капана на „Все по-интересното ново“

На “пазара” за активности, насочени към деца, се предлагат все по-сложни и интересни занимания. В търсене на най-атрактивното нещо, което да задържи интереса на вашето дете, вие не му позволявате да се фокусира върху това, което му предлагате, защото то вече знае, че някъде там има нещо друго, което да е “по-”. Безкрайното състезание за вниманието на подрастващия няма край. И ако вие като родител не го ограничите умишлено да прави простички неща, в които да усъвършенства своите умения, го обричате на хронична повърхностност. Защото колкото по-интересна, съответно – сложна е една дейност, на толкова по-повърхностно ниво ще се изпълнява тя от едно нормално дете. Да, има вундеркинди, които успяват да постигнат забележителен напредък в много сложни материи, но моят съвет е да се придържате към старата треньорска максима “винаги се върви от простото към сложното”. Уверете се, че вашият малчуган е усвоил целия потенциал на дейността, с която се занимава, преди да му потърсите следваща.

5. Скуката като възпитателен елемент

Много детски психолози съветват да не се избягва скуката като елемент във възпитанието и развитието на детето. Трябва да освободим пространство, за да поканим прекрасните неща да дойдат. Ако постоянно намираме занимание на своето дете, го лишаваме от способността то само да го направи, използвайки въображението си. Позволете на детето си да скучае. за да може да изследва света. Да развива своята креативност и концентрация. Когато пред него има твърде голям избор от неща, то не може да се съсредоточи в настоящото. Просто защото мисли за следващото. Нормално е, ако му подарите три играчки наведнъж, времето, в което играе с всяка една от тях фокусирано, да е много по-малко, в сравнение с това, ако имаше само една. Голяма част от нас, родителите от предишното поколение, сме расли в лишения и сега искаме децата ни да притежават всичко, което ние не сме. Но тъжният факт е, че така те стават пренаситени и презадоволени, което има не по-малко негативни ефекти. 

6. Научете ги да подреждат

На около 3-годишна възраст децата вече са развили умения, освен да изсипят всички играчки от коша си, и да ги приберат обратно. Има различни методи как да го постигнете,  но нека това бъде част от вашите правила. Най-концентрираните хора на планетата – дзен монасите – от които можем да се учим за състоянието “тук и сега”, проповядват минимализъм. Подреден дом = подреден ум. В съвременния свят наистина е много трудно за един подрастващ да изгради концентрация, обитавайки постоянен хаос от вещи, хора и занимания. 

7. Позволете им да се справят сами

Поставяйте предизвикателства пред вашето дете. Изисквайте от него активност. Не му давайте готови решения. Така ще развие нужната концентрация, за да се справи само с “проблема”. Нека детето само си носи раничката. Нека си бута тротинетката по стълбите. Нека само си подреди играчките. Не улеснявайте малкия човек, вместо това го насърчавайте! Децата са много адаптивни. И това, което ще възприемат за нормално, зависи от вас. Не от загрижената баба, притеснената съседка или погледите на случайните минувачи.

Съвременните модели за възпитание сякаш стават все по-изнежени. И когато решим да поставим детето си в умишлено трудна ситуация, за да развием неговите способности, все има някой да “се притече на помощ” на “горкото дете”. Но способните деца се отглеждат от способни родители. Позволете си да се опълчите на общоприетите норми, които все повече скопяват децата ни. Приемете няколко възмутителни погледа сега, за да имате много възхитени погледи след време. 

8. Книжка, вместо телефон

За негативното влияние на устройствата върху децата има много изписани материали и едва ли има родител, който не е наясно с това. Няма да се правя на безгрешен родител – нашето дете също гледа филмчета. Въпросът е в дозировката и в ясните граници, които поставяме. Защото подрастващите много лесно размиват реално и виртуално. И ще надделее това, което е повече. Да, винаги е от полза да имаме час – два, в които да свършим нещо. По-лесно е детето да стои мирно пред екрана, вместо постоянно да му намираме занимания. Но цената, която плащаме за това – да имаме зомбирано, пасивно и апатично дете, дали си заслужава? 

9. Бъдете концентрирани, за да дадете пример

Една английска сентенция гласи: “Ако искаш да възпиташ на нещо детето си, не трябва друго, освен да възпиташ това нещо в себе си!” А вие фокусирани ли сте? Колко неща правите едновременно? Колко често позволявате да ви прекъсват? Когато сте с детето, обръщате ли внимание само на него, или има хиляди други неща, които се случват на вашия хоризонт? Замислете се на първо място за вашето поведение. Защото това е най-силният механизъм да влияем и на другите. Децата имат по-голяма нужда от примери, отколкото от напътствия. Бъдете това, в което искате да се превърне вашето дете! 

 

Автор: Весела Велин, съосновател на школа по Айкидо за деца ДОДЖОТО

ДОДЖОТО е отворено за всички, които искат децата им да придобиват не само академични знания за ума или двигателни умения за тялото, а да развиват цялостно своята личност и характер. Нашата мисия е чрез тренировки по Айкидо да възпитаваме в дисциплина и споделени ценности.