Covid изолацията се отразява тежко на децата

Последните данни за България показват, че 11,2 процента от младежите на възраст между 10 и 19 години, или 703 808 момчета и момичета, страдат от психично разстройство. Това заяви Кристина Доротея де Бройн, представител на Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ в България, по време на онлайн дискусия за психичното здраве и детската агресия във и извън училището, организирана от омбудсмана Диана Ковачева.

Фокусът на дискусията са последиците от социалната изолация в хода на пандемията и нарастващата агресия сред децата. Кристина Доротея де Бройн посочи, че в последния глобален доклад на УНИЦЕФ са представени мненията на 20 хиляди деца и юноши от 21 държави от всички континенти. Според данните от доклада 46 хиляди момчета и момичета всяка година губят живота си заради самоубийство. Голяма част от подрастващите страдат от проблеми, свързани с психичното здраве, посочи представителят на УНИЦЕФ. Като причини за това тя визира липсата на грижовна и стимулираща среда.

В хода на дискусията Марина Ангелова от Българско психоаналитично общество настоя да има цялостна концепция за психично здраве на ниво политики, реализирани от Министерство на образованието и науката. Тя допълни, че темата е важно да се включи като учебен предмет в учебния план “Умения за цял живот”, който да помогне на децата да придобият необходими умения за разрешаване на конфликти без агресия.

“Пандемията от COVID-19 се отразява тежко на децата. Те са станали по-затворени, по-самотни, по-напрегнати, по-тревожни, загубили са социални умения, училищни умения, а агресията е нараснала. Затова трябва да се въведе специализиран модул в час на класния, както и да има психолог във всяко училище”. Това заяви омбудсманът Диана Ковачева по време на онлайн дискусия за психичното здраве и детската агресия във и извън училището.
Тя посочи, че получава стотици жалби от родители, които питат има ли и каква е психологическата подкрепа във училище.

Ковачева отчете, че децата са понесли непропорционална тежест в периода на изолацията от пандемията. По думите й тези последици все още не са достатъчно професионално и отговорно измерени и затова не могат да се планират адекватни и съответстващи мерки.

Проблемът за агресията в училище в периода на пандемия излизат с още по-страшна сила, отчете още омбудсманът. Ковачева припомни случаи на брутална и шокираща агресия от деца над деца и посочи, че изолацията задълбочава психологическите проблеми. Само през януари станаха известни два случая – единият от кв. “Лагера”, а другият е случаят от 24 януари с бой между момичета заради конфликт за момче.

“44 на сто от учителите споделят за влошено психично здраве. Ако не се чувстват достатъчно стабилни, как можем да очакваме да помогнат на децата? Има психолози само в 50 на сто от училищата. Те действат реактивно, но учителите са тези, които се срещат с децата. Трябва ли да чакаме момент, когато психолог да се намеси, а учителите да не се ангажират с конкретен казус, който е станал пред тях”, обясни Ковачева.

Тя коментира думите на просветния министър, който се включи в дискусията, отчитайки, че през последната година психолозите и педагогическите съветници в училищната мрежа са станали с 15 на сто повече и че положението сред децата може да се подобри с извънкласни дейности.

“Да, извънкласните дейности са чудесно нещо, много важно, но също толкова е важно подкрепата в онлайн обучението, като цяло то доминира в последните 2 години. Кой се грижи за децата по това време”, аргументира се Ковачева и постави въпроса дали съществуващите механизми за предотвратяване на агресията работят.

Тя посочи, че в рамките на кампанията “Синьо лято”, организирана от институцията на омбудсмана, психолози безплатно са консултирали деца и родители – какви са проблемите в тази изолация. Основното послание на децата в рамките на тази кампания било, че те имат нужда от пространство, в което да говорят.
Психолозите от компанията “Синьо лято” също отправиха своите препоръки и призоваха министър Денков да ги чуе.

Омбудсманът Диана Ковачева представи основни препоръки, които ще бъдат изпратени на Министерство на образованието и науката:

• да се въведе инструмент за ранна оценка от негативните последици след дългите периоди на онлайн обучение и социалната изолацията върху психичното здраве на децата;
• да се въведе механизъм за текуща психологическа подкрепа на децата за преодоляване на тези дефицити чрез специализиран модул в часа на класния ръководител. Обсъждане на темите за агресията, тормоза в училище.
• достъп до училищен психолог във всяко училище в страната или педагогически съветник и да се обмислят мерки за подкрепа на училищата, в които няма назначен такъв;
• онлайн професионална помощ, професионална поведенческа консултация на учениците.

Изследвания на УНИЦЕФ сред 800 тийнейджъри по време на пандемията
• 2 пъти повече тревога и страхове
• 5 пъти повече скука
• 3 пъти повече гняв
• 5 пъти повече раздразнение
• 4 пъти повече носталгия и тъга
• 4 пъти повече самота
• 3 пъти повече разочарования
• 2 пъти повече безпомощност и безполезност

Източник: Национална мрежа за децата