Детето в спалнята на родителите: кога е моментът да го отделим в самостоятелна стая?

Кога е най-подходящият момент да се премести детето в отделно легло? В собствена стая? Редно ли е то да спи при родителите и до каква възраст? Тези и много други въпроси вълнуват съвременните майки и татковци.

Всъщност няма „правилно“ време кога детето да спре да спи в спалнята на родителите и за всяко семейство това е много индивидуално. Зависи от начина ви на живот, от това с какво правите компромиси, дали в момента учите детето да ходи на гърне или се опитвате да се справите с биберона.

Запомнете – за  малките деца със сигурност е от голямо значение да не се справят с повече от една промяна в даден момент. Ето защо, е важно отделянето в самостоятелно креватче и стая да се случи, когато и родителите, и детето са готови, но най-вече – самите родители.

Съобразете се с вашето емоционално състояние

Бебето попива всички усещания на майката или обгрижващия го възрастен, затова – ако тя е тревожна и несигурна, самото дете няма се чувства спокойно в самостоятелно легло или стая. Има и друг сценарий – възможно е самото дете да не се чувства достатъчно комфортно и спокойно във вашето легло и вероятно само би предпочело да се отдели на определена възраст.

Периодът от 0 до 8  месеца

Със сигурност през първите 6 месеца бебето има нужда от най-много топлина и усещане, че е в безопасност и близо до родителите си от една страна, а от друга – за родителите е много по-удобно през този период то да е близо до тях. Някои специалисти твърдят, че 7-8 месец е най-подходящ да се случи отделянето на детето в самостоятелно легло, тъй като след това за детето е по-трудно да промени този навик. Със сигурност след година и половина две, когато детето ви вече е свикнало, че мястото му е във вашата стая и Вашето легло, подобна раздяла е вече много по-труден процес.

След първата годинка

Моето лично мнение е, че най-добре да опитате да научите вашето дете да спи самостоятелно на възраст между 12 и 18 месеца. Тук вероятно, много от вас биха сметнали това за непосилно, дори – жестоко. Чувала съм тези коментари. Но нека се обоснова. Първо – децата, които спят, усещайки само своите емоции – са много по-спокойни. Както вече споменах, малките деца усещат емоционалното състояние на всички, с които спят в една стая, и се влияят от него. Ако е налице напрежение, било то заради работни или семейни трудни моменти, бебето или детето поема тази емоция и сънят му става по неспокоен, детето става по-нервно, често търси мама или татко, за да се гушне…

За важността на отделянето

Също така, много важно за изграждането на автономност и усещане за лично пространство е отделянето от спалнята на майката и бащата. За да може то да зачита чуждите граници и да знае, че самото то има такива, които може да отстоява, е необходимо малкото дете да разбере смисъла на спалнята на родителите и детското легло.

По този начин, освен чисто пространственото разделяне на детето от родителите, се случва и разграничаване на йерархично ниво. Няма как да изисквате от детето ви  да зачита родителите като авторитет, ако го приравнявате на едно ниво с вас в спалнята. Детето има нужда дори на подсъзнателно ниво да усеща къде е мястото на всеки в семейството и кой поставя правилата. В този ред на мисли, спейки в спалнята на родителите си, детето със сигурност затруднява техния интимен живот, което би довело до други проблеми.

Не допускайте следните грешки:

Когато родителите са решили да отделят детето в друга стая, е важно да не допуснат една грешка, която често се среща, а именно единият възрастен да остане в една стая с детето. Дори чисто пространствено в дома да няма как да се обособи детска стая, за детето не е добре таткото, например, да се премести да спи на дивана, а детето да остане да спи на спалнята с майката. За детето е важно също така да е наясно къде е мястото му в семейството и каква е ролята на всеки член от това семейство.

Друга често срещана грешка, която родителите правят, е да преместят детето в друга стая, когато се появи братче или сестриче. Този момент със сигурност не е подходящ, защото това показва на по-голямото дете, че вече не е желано и че е изместено от бебето вкъщи.

Бъдете последователни

Веднъж, когато сте решили да преместите детето в отделна спалня или легло, бъдете категорични и не намирайте причини да го връщате в спалнята. Когато се случва да връщате детето от време на време, периодът на отделяне е много дълъг и труден, както за детето, така и за вас.

Ако възстановите спането във вашата спалня, когато детето е болно, ще му създаде психосоматичен модел да боледува, за да се връща да спи на леглото при вас. По този начин му се създава усещане за жертва, за да може да получи внимание. И връщайки го в леглото ви, когато е болно, то приема, че когато е слабо, получава внимание.

Друг вариант е да се появят нощни кошмари и страхове от тъмното, чудовища, таласъми или детето да се буди нощем и да плаче неутешимо.  Случва се дори да се появи нощно напикаване. Това регресивно поведение отразява желанието на детето да бъде бебе отново, да бъде малко, за да бъде обгрижвано и да се ползва с привилегиите, които е имало в по-ранна възраст.

Всъщност, децата могат да бъдат много манипулативни, за да получат своето. Бъдете последователни, не променяйте правилата и бъдете единни с партньора си.  Най-важното е преходът от съвместния сън с детето към самостоятелна спалня да се случи с много внимание, последователност, отчитане както на детските, така и на родителските емоции и потребности, и разбира се – с нужната доза търпение.

Автор: Валерия Рачева,
Детски психолог и основател на пространство за деца и родители „Шарено детство“.
За контакт: Гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 47А – партер,тел. 0893 62 40 47,
e-mail: milcheva.valeriya@gmail.com

 

Вижте още:

Развитие на социалните умения при деца от 0 до 3 години

5 полезни съвета относно детската възглавница за сън

21 идеи за детската стая: стени с любими приказни герои

Детската градина и отделянето от родителя