Децата са отражение на родителите си (ПРИТЧА)

В едно далечно селце живеел мъдър старец, който изработвал огледала. Те не били обикновени – в тях човек не виждал само отражението си, а и това, което носи в душата си.

Един ден при стареца дошла разтревожена жена с малко момче.

— Учителю, синът ми е груб и непокорен. Не чува думите ми, не уважава никого. Където и да отидем, хората го отбягват. Как да го науча да бъде добър?

Старецът се усмихнал и подал на момчето едно от своите огледала.

— Погледни се – казал той.

Момчето се загледало, но бързо намръщило лице.

— Това огледало е грозно! – извикало то. – Защо съм толкова намусен?

Старецът се обърнал към майката и ѝ подал друго огледало.

— А сега ти се погледни.

Жената взела огледалото и ахнала – отражението ѝ било строго, уморено, тревожно.

— Виждаш ли? – рекъл старецът. – Дете не се учи от думите, а от това, което вижда. Какво огледало си му била досега?

Жената навела глава. Тя често се карала, гневяла се, тъгувала за миналото и се тревожела за бъдещето.

— Ако искаш детето ти да бъде добро, бъди добра. Ако искаш да бъде щастливо, покажи му щастието в себе си. Родителите са първите огледала на децата си. Ако отражението е мрачно, не се чуди защо детето не свети.

Жената се замислила. Тя прегърнала сина си, а в очите ѝ за първи път от дълго време проблеснала топлина.

Вижте още:
Притча за бащата, сина и непрекопаната градина

Притча за сляпата майчина любов

Как да решаваме проблемите в живота си – притча за мъдростта на една баба