Децата се нуждаят от поне 4 прегръдки на ден, за да растат щастливи

„Едно дете се нуждае от 4 прегръдки на ден, за да е психически стабилно, 8 – за да е щастливо,  12 – за да расте.“
Тази мисъл на Вирджиния Сатир – известен американска психотерапевт и пионер в семейната терапия – често се споделя, когато говорим за човешките взаимоотношения. Разбира се, обичта  не е математика, но много изследвания показват, че деца, които са били обичани и прегръщани, се чувстват много по-сигурни, защитени и това им помага да са по-устойчиви и осъзнати.

Докосването – първият език на любовта

Още от първия ден на живота си детето търси близост. Допирът – галене, гушкане, милване – е първият начин, по който то разбира, че е обичано и защитено. Преди думите, преди логиката, преди разума – стои усещането: „Аз съм важен. Някой ме вижда. Някой ме държи.“

Прегръдката изпраща едновременно прости и дълбоки послания:

• „Тук съм.“

• „Обичам те.“

• „Защитен/а си.“

• „Може да се отпуснеш.“

За малкото дете това е всичко, от което има нужда в труден момент. А и в радостен.

Прегръдката като терапия – без нужда от думи

Множество научни изследвания потвърждават, че физическото докосване има мощен ефект върху нервната система. Когато прегръщаме, в тялото се отделя окситоцин – т.нар. хормон на свързаността и доверието. Този хормон има функцията да:

• понижава нивата на кортизол (хормона на стреса),

• забавя пулса и дишането,

• създава усещане за спокойствие и сигурност,

• подпомага изграждането на емоционални връзки.

Изследване, публикувано в Comprehensive Psychoneuroendocrinology (2021), показва, че бебета, които получават редовен физически контакт, имат по-добро развитие на мозъка и по-ниска тревожност в по-късна възраст. А според American Academy of Pediatrics, децата, които редовно биват гушкани, са по-емоционално стабилни и по-рядко развиват поведенчески проблеми.

Колко прегръдки са „достатъчни“?

Няма универсална формула. Няма рецепта.

Някои деца се хвърлят в прегръдките с цялото си същество. Други предпочитат по-деликатна близост. Важното е едно:
Прегръдките никога не са „твърде много“, когато са автентични и добре приети.

Най-естествените моменти за прегръдка:

• Сутрин, когато се събуждат – гушнете децата, преди още да станат от леглото.

• На раздяла – преди детската градина или училище.

• При завръщане – дайте им време да се адаптират и ги посрещнете с прегръдка вместо с въпроси.

• Преди сън – за да заспят с чувство за сигурност и принадлежност.

Но още по-важно от броя е качеството на тези прегръдки.
Прегръдка на бегом между два ангажимента не носи същото, както една дълбока, осъзната прегръдка, в която детето усеща, че в този момент вие сте емоционално с него.

Прегръдката не може да замени липсата на грижа

Колкото и да е ценна, прегръдката не е магическа. Не може да излекува сама по себе си липсата на:

• внимание,

• последователност,

• уважение,

• емоционална достъпност,

• здравословни граници.

Едно дете може да бъде гушкано всеки ден – и въпреки това да расте с усещане за самота, ако родителят отсъства емоционално, ако атмосферата е напрегната, или ако няма стабилност и яснота в ежедневието.

От какво още имат нужда децата?

Прегръдките трябва да бъдат част от една по-широка рамка на любов и грижа. Децата се развиват най-добре, когато получават:

Емоционална достъпност – не просто физическо присъствие, а истинско „виждане“ и разбиране.

Рутина и сигурност – когато светът им е предсказуем, те се чувстват в безопасност.

Игра и внимание – не зает родител, който „гушка с едната ръка и пише мейли с другата“, а истинско присъствие в общото преживяване.

Позитивна обратна връзка – не само „Не прави така“, но и „Гордея се с теб“.

Личен пример – дете, което вижда как родителят изразява чувства, справя се с трудности и уважава себе си, ще се учи от него.

Граници – защото обичта не означава да не поставяме правила или да задоволяваме всяка прищявка.

Затова:

Прегръщайте децата си често. Не чакайте специален повод. Не чакайте те да го поискат. Давайте тази топлина – дори когато сте уморени, изтощени или разочаровани. Защото именно в тези моменти децата имат най-силна нужда от нея.