Детски стихчета за Малък Сечко февруари

След пълния с празници януари е ред на най-малкия от месеците – февруари, известен от незапомнени времена с името Малък Сечко. Вижте няколко детски стихотворения, посветени на втория месец от годината, и ги споделете с вашето дете.

Малък Сечко

(Ран Босилек)

Малък Сечко юначина —

сняг натрупа два аршина.

Страх какво е той не знае —

с ветровете си играе.

И на Слънчо светозлати

Малък Сечко стар познат е.

Щом се пролетта задава,

той от Слънчо пръв узнава.

И доде се Марта сети,

той помита снеговете.

Бърза с първото кокиче

първи той да се накичи.

 

Малък Сечко

(Гео Милев)

Що за хала

завилняла –

вятър, дъжд и сняг!

Вей, завява,

заслепява

ни очите чак!

 

Малък Сечко,

Сечко-Бечко,

стига се люти!

Не върлувай,

не бушувай –

спри гнева си ти!

 

Духаш, чукаш

и се пукаш

ала пролетта

пак ще блесне

посред песни,

радост и цветя!

 

Малък Сечко

(Елин Пелин)

Дете, не вярвай ти

на слънцето лъжливо,

на малкото врабченце

на скачането живо.

 

Със присмех ме не срещай,

с шеги ме не хапи,

ти знаеш – Малък Сечко

насмешки не търпи.

 

Че ако се разсърдя

и ако викна пак

от ледения север

студения горняк…

 

Че ако те ухапя

по алените бузи –

веднага ще забравиш

надеждите си бързи…

 

Февруари

(Асен Босев)

Февруари-ари,

с тебе сме другари —

бодри и сърцати,

всекиму познати.

 

Ти от рано-рано,

викаш: „Хайде, Ваньо,

чака стръмнината,

грабвай си шейната!“

 

А тогава-ава

мама шал ми дава,

за да не изстина

в снежната пъртина.

 

По пързалки-алки

съм с децата малки.

Спускаме се, пеем,

по снега лудеем.

 

Ти ръцете-ете

ни студиш и двете,

щипеш ни страните

и червиш ушите.

 

Но това ни прави

пъргави и здрави.

Февруари-ари,

с тебе сме другари!

 

Майстор славен

(Стоян Дринов)

Малък Сечко,

майстор славен,

с майсторлъка

си прославен;

сутрин седне,

па не става —

шие, кърпи,

прекроява!

Взел кожуха

на земята,

па го реже

и премята.

Реже, реже,

после шие

и под него

пак се скрие,

ту я цяла

разсъблича,

ту отново

я облича.

Денем, нощем

няма мира,

все работи,

все не спира!

 

Весела пързалка

(Стоян Дринов)

Падай, снежко,

колко щеш

няма, няма

нас да спреш!

 

Ще летиме

ний до мрак,

че ледът е

още як!

 

Мръкне ли се —

ех, тогаз

ще се върнем

пак у нас.

 

Ще ни срещнат

там със чай,

я с гълчава,

я… кой знай!