Научете детето си да уважава околните и да проявява емпатия. Ето как:

Да покажеш уважение към някого е проява на добро поведение и добри обноски. Това е начин да накараш другия да се почувства значим и специален. Как можем да обясним това на нашите деца, така че най-лесно да ни разберат? Какви примери да им дадем, за покажем колко е важно да умеят да уважават хората около себе си – близките, приятелите, учителите – и да им го показват?

Отговор дава експертът по добри обноски Невена Басарова в книгата си „Детска академия за добри обноски“, предоставена с любезното съдействие на издателство „СофтПрес“.

Да попитаме детето си как ще се почувства, ако види на масата любимия си десерт, приготвен от мама специално за него. Със сигурност това ще го направи щастливо и ще му докаже, че мама безкрайно го обича. А какво ще бъде усещането му, ако изпитва трудности да направи нещо и някой приятел му помогне? Ами когато е тъжно и татко го прегърне силно, а след това двамата изиграят заедно една игра на „Не се сърди човече“ или „Монополи“? Всички тези действия са проява на уважение и обич. Така всеки човек, всяко дете, може да се почувства специално и да накара хората около него, които го обичат, също да се почувстват специални.

Ще бъде много полезно за нашето хлапе да му обясним, че всъщност едни от най-дългите и най-истинските приятелства в живота на всеки човек се създават именно в детството. Може и да дадем пример с наш близък приятел или контакт на семейството, с който все още поддържаме връзка така, все едно не са минали десетки години от първата ни среща.

За да стимулираме децата да показват уважение към своите връстници и приятели, трябва да им дадем и някои конкретни препоръки и да им обясним някои правила за доброто поведение, които много ще улеснят общуването. Така всяко дете ще може да се почувства много по-удобно, спокойно и уютно в комуникацията с другите хлапета, с близките и роднините си и не на последно място с учителите. Ние, родителите, имаме задачата освен да запознаем малчуганите с тези правила и препоръки, да обясним, че те могат да направят един човек предпочитан приятел и събеседник.

Полезни съвети, които можем да дадем на децата, за да ги научим на уважение към другите:

• Да бъдат усмихнати – това винаги предразполага;
• Да не си правят с другите шеги, които не биха искали някой да си направи с тях;
• Да бъдат открити и честни, да не хитруват, когато общуват със съучениците си и с учителите;
• Да се грижат за себе си, да спазват лична хигиена и така ще бъдат и ще изглеждат много по-приятни за себе си и за околните;
• Да не използват чужди лични вещи, като например гребен, прибори за хранене, чаша за вода и когато се хранят, винаги да използват салфетка;
• Да не се присмиват на някого само защото е по-различен от останалите;
• Смело да казват „извинявай“, когато сгрешат, и „прощавам ти“, когато някой се разкайва за постъпката си;
• Ако намерят загубена вещ, колкото и да не им харесва, да я върнат или предадат на някой възрастен. Освен всичко друго това ще ги накара да се почувстват и като герои;
• Ако някой ги дразни или обижда, да не се гневят или натъжават, а да си потърсят нов приятел;
• Да се стремят да общуват с връстниците си извън училище (реално или дигитално) като водят интересни разговори, а не като обменят клюки и сплетни;
• Да показва уважение към учителите си. Понякога може да не им харесва да правят това, което учителите казват, но следвайки указанията им всъщност може да се научат много интересни неща за света, историята, математиката и какво ли още не;
• Ако не харесват някого, да му го кажат в очите със спокоен тон и да му обяснят защо. Ако наранят или обидят някого, това няма да ги направи по-добри. Но с приятелски и открит разговор, всяко дете може да помогне на свой приятел.

Колко е важно децата да се изслушват взаимно?

Някои малчугани обичат настоятелно да налагат своето мнение. Те трябва да знаят, че макар да им се иска винаги да си прави и искрено да вярват, в това, което казват. Затова да им обясним, че понякога е важно да се вслушаш в мнението на другия. Времето ще покаже кой е бил прав и кой е грешал, и когато се окаже, че правият си ти, не е нужно да започваш с „Аз нали ти казах?“. Защото другият със сигурност го е запомнил.

Добре е децата да знаят, че добрите приятели се изслушват, помагат си, търпеливи са един към друг, не се сърдят за дреболии, прощават си, пазят споделените тайни. Те прекарват време заедно, дори и от разстояние, опознават света и споделят впечатления, не клюкарстват и не обсъждат недобронамерено други деца в тяхно отсъствие. Приятелите не лъжат и спазват обещанията си. Не се обиждат помежду си и се радват на успехите си.

Защо думите имат значение?

Родителите трябва да обяснят на децата, че понякога се случва да засегнеш приятел, без да искаш – например като го поправяш. Много е важно обаче как точно го правиш. Затова можем да дадем на хлапетата пример с конкретна ситуация. Например ако приятел на детето каже нещо, което не е така, вместо нашият малчуган да побърза да каже „Глупости“, може да опита с „Мисля, че не е както казваш. Но може да проверим и да видим кой е прав.“ Вторият отговор звучи много по-добронамерено и не поставя акцент върху объркването. Това е един мъдър подход за избягване на безсмислени спорове и негативни емоции. Добре е да обясним също, че при спор интонацията и тонът на гласа са от изключително значение. Дори и човек да използва неутрални или мили думи, ако са казани с нападателен тон, почти сигурно е, че могат да засегнат някого и да се стигне до конфликт.

Вижте още:

Как да научим децата си на доброта и емпатия

Как учениците в Дания изучават емпатията като предмет в училище

20 грешки, които родителите допускат при дисциплинирането на децата

Развитие на емоционалната интелигентност при деца от 3 до 9 години