Как да научим детето да чува от първия път

Едва ли има родител, на който не му се е случвало да повтаря, сякаш до безкрай, едно и също, а детето му изобщо да не чува или да се прави, че не чува това, което му се говори. Има ли как да се справим с детското „нечуване“ и какво трябва да знаем, ако искаме нашият син или дъщеря да ни чуят от първия път?

Въпросът не е лесен. Случва се дори възрастни хора да не чуват от първия път. Затова често можем да чуем и от съпрузи, и от колеги реплики от типа: „Като че ли говоря на стената. Вече не знам как да го кажа по друг начин!“.

Всички възрастни – и тези, които чуват от първия път, и тези, които не чуват и от десетия, някога са били деца. Ако човек от дете е научен да чува от първия път, най-вероятно ще му остане навик за цял живот.

Начинът да се справите детското „нечуване“ е да използвате следните 4 правила:

Правило 1: Привлечете вниманието му

Случва се детето да е погълнато от играта или от творчеството си и наистина да не чува. Дори и на вас ви се случва да се изключите напълно за ставащото наоколо, ако сте заети с работа или вглъбени в своите мисли. Децата не правят изключение. В такава ситуация трябва или да им викнете, или да ги докоснете.

Вторият вариант е по-приятен, а и много по-ефективен. Затова, когато искате детето да ви чуе от първия път, приближете към него, приклекнете, за да усети, че сте на неговото ниво, сложете ръка на рамото му, за да привлечете внимание. Дори може леко да го обърнете към себе си. Едва след като се убедите, че сте пренасочили вниманието му, започнете да говорите.

Нали сте виждали малко дете, което иска да ви каже нещо важно? То чак се задъхва с думите, за да ви разкажа всичко, което напира у него. За да задържи вниманието, детето често дори фиксира главата на възрастния с две ръце. Да, да, здраво стиска с ръчички, за да не може възрастният да се обърне на другата страна.

Разбира се, няма нужда да държите детето здраво и да го стискате, докато му говорите. Но можете да го държите леко за раменете. Понякога е достатъчно просто да установите зрителен контакт. Ако ви виждат, вероятността да ви чуят нараства значително. Когато говорите очи в очи, казаното трудно може да бъде пуснато покрай ушите. Например, децата които искат да кажат нещо на другарчето си в игрите, го обръщат с ръце към себе си. Те искрено желаят да бъдат чути.

Правило 2: Обръщайте се по име или използвайте някакво обръщение

За да ви чуят децата, е много важно да се обръщате по име. Изобщо – да има обръщение. Казаното без обръщение най-често е насочено към нищото, от него няма да има особена полза. Ако учителка в детска градина каже безличното: „Подредете си играчките“, това преминава покрай детето и шансът да бъде чуто е много по-малък, отколкото: „Дечица, искам да ви видя очичките! Време е за обяд. Хайде да си подредим играчките“.

Правило 3: Уверете се, че детето наистина ви е чуло

Да слушаш и да чуваш, съвсем не е едно и също. На пръв поглед човек може и да слуша, и да те гледа в очите, може дори да кима и да казва „ъхъ“, а в същото време мислите му да са много далеч от теб. Във всеки случай е по-добре да зададете потвърждаващ въпрос: „Чу ли ме? Какво те попитах? Катя, какво ще правим сега?“. Ако отговорът е съвпадне с казаното от вас – поздравления, чули са ви.

В началото може да ви се стори, че тук „реверансите“ са прекалено много. После това става навик се и възприема нормално от всички.

Правило 4: Използвайте естествените последствия

„Говоря, говоря, но сякаш приказвам на стената…“. Естествено. Щом „говориш, говориш, говориш“. Защо да те чуват от първия път, щом ще има и трети, и пети? За да научиш някого да те чува от първия път, трябва да го кажеш само веднъж. И да предупреждаваш за последствията: „Няма да слагам масата два пъти. Който не седне навреме, остава гладен“.

Който не чуе, че трябва да си подреди играчките, вечерта ще остане без играчки. В детската градина има правило за всички: „Който не си подрежда след игра, не играе“.

Който не чуе: „Трябва да се облечем бързо. Ако не излезем след 10 минути, ще закъснеем за филма“. Наистина ще закъснеете за филма. Или изобщо няма да отидете на кино.

Разбира се, за да работи всичко това, предварително трябва да сте разяснили последиците, а също и трябва да ги спазвате всеки път.

Внимание! Много важни допълнения за използването на тези правила!

• Учете децата с личния си пример. И вие трябва да чувате детето си от първия път.
• Изискванията, поставяни пред детето, трябва да са съобразени с възрастта му. Например не е разумно да изискваш: „След десет минути всичко да е подредено“, ако детето още не може да определя времето и си няма понятие какво са 10 минути.
• Не прилагайте четвъртото правило без първите три. Това не е хуманно.
• Последиците трябва да бъдат именно последици, а не изнудване. Тоест, това, което закономерно ще се случи после. Това, за което има обективни причини. „Ако не седнеш на масата, оставаш гладен“ – това са естествени последици. Но виж, „ако не седнеш на масата, ще ти излея супата на главата“ – това е изнудване, граничещо с тормоз.

 

В статията са използвани материали от книгата на Анна Бикова: „Самостоятелно дете, или как да стана „мързелива майка““, любезно предоставена от издателство „Colibri“

Вижте още:

Малка гениална техника, с която да научим децата да не ни прекъсват

Непослушанието – родителска грешка или „то просто си е такова“

Ако детето заспива трудно и отказва да си ляга

Не искам да крещя на детето си