Оставете ги да се учат и да се справят сами (ПРИТЧА)

деца растения притча


Имало едно време двама съседи, живеещи един до друг. Единият от тях бил пенсиониран учител, а другият – успешен застрахователен агент, който водел модерен начин на живот. И двамата решили да засадят растения в градината си. Пенсионираният учител давал малко количество вода на растенията си и не винаги им обръщал специално внимание, докато другият съсед използвал най-модерните методи за отглеждане на растенията, поливал ги постоянно и се грижел за тях във всеки възможен момент. Растенията на пенсионирания учител били съвсем обикновени, но растели добре и изглеждали приятно. Растенията на застрахователния агент били много по-зелени, по-цветни, но и по-капризни.

Един ден през нощта завалял силен дъжд, появил се вятър, който предизвикал буря. На следващата сутрин и двамата съседи излезли на двора, за да огледат щетите по градините си. Застрахователният агент видял, че растенията му се се отскубнали от земята и корените им били съсипани. Но растенията на пенсионирания учител изобщо не били толкова повредени и стояли здраво закопани в земята.

Застрахователният агент бил силно разочарован и не разбирал защо се е случило това.

Отишъл при съседа си и го  попитал: „И двамата отглеждахме растенията си в една и съща почва, а аз дори се грижих за моите по-добре, отколкото ти за твоите. Отделях им повече време, давах им повече вода. И все пак моите растения се откъснаха от корените, докато твоите – не. Как е възможно това?“

Пенсионираният учител се усмихнал и казал: „В желанието си да имаш най-красивите растения, ти им даваше повече внимание и грижа от необходимото и ги поливаше по-често от нужното. По този начин растенията в градината ти така и не се научиха да работят сами за това. Улесни ги твърде много. И аз давах на моите достатъчно количество вода, но оставих и корените им да търсят още и да се учат да изсмукват водата от почвата. По този начин корените им станаха по-дълги, стигнаха по-надълбоко в почвата и това ги направи здрави и устойчиви. Затова моите растения оцеляха”.

Поуката от тази притча:

Тази история е символ на родителството, където децата са като растения. Ако всичко им се даде наготово, те няма да разберат смисъла на упоритата работа и на усилията, които са необходими, за да постигнат нещо сами. Децата няма да се научат да ценят това, което имат, нито пък ще развият устойчивост към житейските премеждия и умения да се справят с тях.

Понякога е най-добре просто да напътствате децата си, вместо да им давате всичко наготово. Научете ги как да ходят, но ги оставете да следват пътя си и понякога да падат, за да знаят как да се изправят.