Как да останем спокойни, когато детето се тръшка или изпадне в емоционален срив?

дете тръшкане как да се справим

Малките децата често се разстройват заради липсата на опит и поради своята когнитивна незрялост. Това са трудни моменти за родителите, защото на теория е лесно да се каже, че в тези ситуации трябва да проявим емпатия към хлапето. Но на практика, когато детето ни започва да губи контрол, в нас се надигат различни негативни емоции и мисли и започваме да се питаме: „Къде бъркам, че детето ми пак се тръшка?“, „Защо ми се случва това точно сега, в най-неподходящия момент?“ „Защо ми причинява това, всички хора ни гледат, излагаме се?“ или „Защо мъничето просто не преглътне, че не може да стане това, което иска?“

Психолозите казват, че повечето от нас, родителите, са се научили още като деца, че чувствата ни са неприемливи, дори опасни. Затова, когато нашият син или дъщеря изпадне в емоционален срив, в нас се събужда малчуганът. Започва да мига сигнализацията ни за опасност. Както винаги, когато се задава опасност, ни връхлита паника. Иска ни се просто да избягаме – или се вцепеняваме, или ни обхваща внезапна ярост – искаме да го накараме да млъкне. Може и да сме мислили предварително коя е най-добрата реакция в такива случаи и дори да сме си представяли как оставаме спокойни, но когато се случи, всички наши добри намерения излитат през прозореца.

За повечето родители се оказва огромно напрежение и стрес да приемат емоционалния изблик на детето си като нещо нормално, особено когато е насочен към тях самите. Тогава става много трудно хладнокръвно да прегърнем хлапето си с емпатия, позволявайки му да извади всичките си чувства навън. Защото всяко дете често изпитва страх, гняв, неудовлетвореност и тъга. За мъниците е необходимо да изразят тези преживявания и да ни накарат да ги изслушаме. С времето това ги научава да се сприятелят с емоциите си, за да могат да ги управляват. Всъщност ние сме примерът им за това. Детето ни се научава как да регулира емоциите и поведението си, като гледа как ние регулираме своите емоции и поведение.

А ние, родителите, би трябвало да имаме способността да останем спокойни, когато децата се разстройват. Но как да стане това? Какво можем да направим, за да се справим със собствената си, дълбоко вкоренена в нас реакция към безпокойството на нашия малчуган, така че да сме от помощ и за него, и за себе си?

Ето някои полезни съвети от клиничния психолог и автор на книги за родители д-р Лора Маркам:

 

Приемете собствените си чувства

Паниката, която ни обхваща при вида на суровите емоции на детето ни, е проблем, произтичащ от собственото ни детство. Единственият начин да го изкореним е да осъзнаем с какво ни е послужил, когато сме били малки и когато сме имали нужда да се почувстваме защитени. Но вече сме възрастни и сме наясно, че тези чувства са нормални.

Припомняйте си, че това не е критична ситуация

Кажете си, че е съвсем нормално е да се чувствате така, когато детето ви е разстроено, но каквото и да става, ще можете да се справите с него. Това не е заплаха, това е обичното ви дете, което се нуждае от нежната ви помощ в този момент. Ако съзнанието ви продължава да включва различни аларми, игнорирайте ги или ги оставете за по-късно, а не за настоящия момент.

Напомнете си, че показването на чувствата е хубаво нещо

Детето ви ще изпитва тези чувства въпреки всичко. Единственият въпрос е дали ще го накарате да се чувства спокойно да ги изрази, или ще му внушите, че са опасни. Позволи ли си да преживее своите емоции, те ще се изпарят. Ако се чудите – точно емоциите, които потиска, са тези, които изскачат без предупреждение и го карат да се държи зле. Опитайте се, когато детето започне да се тръшка, вместо автоматичното да се настроите негативно (което ви идва отвътре) да си кажете с топлина в сърцето, че детето ви се нуждае от вас.

Освободете се от напрежението

Не е нужно да поправяте детето си или ситуацията. Всичко, което трябва да направите, е да присъствате. На детето ви не му трябва червената чаша или синята лъжичка или за каквото там плаче, то има нужда да го приемете с любов заедно със сложните му чувства – неговите разочарование, гняв, мъка. В тях няма нищо лошо, те ще отминат, без да правите нищо друго, освен да го обичате.

Изберете да се отнесете към детето с любов

Всеки избор, който правим, в своята същност е стъпка или към любовта, или към страха. Нека загрижеността ви към детето ви ви даде кураж да изберете любовта. Отнесете се с любов не само към хлапето, но и към себе си. Просто си повтаряйте: Избирам да се отнеса към детето си с любов. Може да ви се струва прекалено сантиментално, но според проучванията това работи. Разбира се, можете да намерите и друга мантра, която да ви се струва по-подходяща за самите вас – например: И това ще премине… Мога да се справя с това… Няма да се подам на гнева… и т.н.

Не усложнявайте нещата, избягвайте обясненията и обвиненията

Детето ви иска да забележите преливащите му емоции и да го уверите, че все още е обичано въпреки тези неприятни чувства. Обяснения, преговори, разкаяние, взаимни обвинения, съвети, анализи защо е толкова ядосано или опити да го „утешите“ (Спокойно, не е нужно да плачеш, достатъчно!) само ще спрат неговия естествен емоционален процес. Не го принуждавайте да обясни чувствата си с думи: то няма достъп до рационалния си мозък, когато е разстроено. Разбира се, иска ви се да го „научите“, но това трябва да почака. Детето ви не може да възприема, докато не се успокои. Не е нужно да говорите много, а само да го уверите, че го разбирате и сте до него.

Намерете начин да преработите собствените си чувства

Нищо не провокира първичните емоции както родителството. Вие също имате нужда да изпуснете парата, което означава да изпитате тези емоции, да преминете през тях. Някои от нас постигат това, като си водят дневник или като поплачат, но вие може да имате нужда просто някой да ви изслуша. Някой, който няма да ви дава съвети, който няма да се шокира от признанието ви, че сте се подали на гнева и на негативните мисли. Някой, който няма да бъде провокиран и да изпадне в паника, че вие или детето ви изпитвате подобни чувства. Някой, който ще ви остави да се наплачете, който ще е до вас също както вие сте до вашето хлапе, докато се тръшка.

Факт е, че справянето със собствените бурни емоции коства много усилия на родителите, но в дългосрочен план това ни превръща в добър пример за децата ни. Специалистите казват, че ако реагираме с любов на гневните изблици на детето си и успеем да останем спокойни, ще започнем да забелязваме добрите резултати веднага след всяко „тръшкане“, защото детето ще се почувства много по-добре, след като изпразни пълната си раница с чувства. Това поведение на родителите е един от примерите за това как изглежда безусловната любов в действие.

В статията са използвани материали от книгата на д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад

Вижте още:

Тръшкане, гневни изблици, инат и непослушание – 4 често срещани проблема и тяхното решение

Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?

Инатливите деца – има ли решение?

Детето ви се тръшка? Не сте единствени…

 

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK

Публикацията Ви е харесала? Абонирайте се за нашия онлайн бюлетин:

Публикацията Ви е харесала? Можете да се абонирате за E-Mail бюлетина с най-новото от СПИСАНИЕ РОДИТЕЛ: