7 неща, които децата ценят в родителите си и които не могат да се купят с пари

дете родител връзка време заедно

Забързани и притиснати от претовареното си ежедневие, понякога ние, родителите пропускаме да покажем на нашите мъници дребните жестове, които означават страшно много за тях. А тези жестове всъщност са толкова прости, изискват толкова малко усилие от наша страна и в същото време са толкова важни за децата.

Ето 7 неща, които децата винаги ще помнят от своето детство и които струват много повече дори от най-скъпите играчки и подаръци:

1. Разговорите и способността ви да ги изслушвате

За децата поведението е начин на общуване. Ако детето е ядосано, капризно, темпераментно или се държи грубо, това може би е просто знак, че има нужда да седнем да поговорим с него и което е още по-важно – да го изслушаме. Нека се замислим колко време прекарваме загледани в телефона, пред компютъра или улисани в домакинска работа. Да се запитаме дали се вслушваме в децата си, дали го правим истински, така че да чуем за най-дълбоките им чувства и притеснения. Някои специалисти съветват задължително да правим това например вечер преди лягане. Препоръчително е да си изработим нещо като навик и ритуал и да изслушваме детето си, без да го съдим, без да го прекъсваме и без да се изкушаваме да се държим назидателно. Защото всичко, което хлапето ни иска и от което има нужда, е нашата безусловна любов и подкрепа.

2. Прегръдките и вашата нежност

Редица проучвания и изследвания, свързани с физическия контакт между детето и родителите показват не само, че прегръдката и докосването помагат на детския мозък да се развие (повече по темата можете да намерите ТУК). Гушкането на децата носи много ползи и от гледна точка на социалното и емоционалното развитие и изграждането на връзка с другите хора. Хлапетата, които получават повече прегръдки са по-устойчиви психически и по-лесно контролират емоциите си. Всеки човек има нужда от физически контакт и докосване, за да се чувства защитен, в безопасност и оценен. Това важи с пълна сила и за малчуганите – за тях прегръдките са необходими като въздуха.

3. Времето, което им отделяте, и общите ви занимания

В последно време животът ни се промени драматично заради пандемията и семействата навсякъде по света принудително забавиха темпото на живота си. От определена гледна точка в дните на карантината оставането вкъщи и дистанцирането от роднини, приятели и колеги всъщност имаше и положителни страни. Пандемията ни даде възможност не просто да прекараме по-дълго време със семейството си, а ни накара да се вгледаме един в друг, да забележим емоциите, интересите и нуждите на нашите деца. Това е изключително важно за хлапетата, за да се почувстват сигурни, обичани и защитени. Нека сега да продължим да им отделяме време, когато поискат да поиграят с нас или да правим нещо друго заедно. Да се опитаме да си определим най-подходящата част от деня, в която да прекарваме качествено време с нашите мъници и да не позволяваме връщането към забързаното ежедневие да ни отнема тези ценни мигове.

4. Времето, в което сте им чели книжки

Четенето е един от общите моменти за детето и родителя, в които те развиват най-силна връзка помежду си. Докато четат книжка заедно с хлапетата си, майките и бащите правят всички неща изброени дотук взети заедно – прегръщат мъниците, изслушват ги и им отделят специално време. Четенето също така им показва, че родителят в този момент дава цялото си внимание и любов. Интересно е, че времето прекарано с книжка може да бъде и успокояващо, и стимулиращо. Приказките или историите, които мъникът слуша, могат лесно да станат тема на разговор и да го стимулират да споделя в по-голяма степен мислите и чувствата си. Четенето заедно е прекрасен пример за качествено време, прекарано с нашите деца, при което те получават 100% от вниманието на родителите.

5. Игрите, които играете заедно

Играта не е само подхвърлянето на една топка например или нареждането на пъзел. Децата ценят много игрите, които са свързани с техните интереси. Затова да отделим време да играем с нашите хлапета, да проявим креативност, дори и да имаме само 30 минути за това. Най-добре ще бъде да изберем от любимите игри на детето, можем да включим подръчни средства, които се намират във всеки дом, да принтираме картинки, да разиграем сценка. Но всъщност най-важното е да покажем на малчуганите, че се интересуваме от тях, от техните любими неща и да им помогнем да изследват света чрез играта.

6. Окуражаващите думи и похвалите

Понякога в стремежа си да помагаме на нашите мъници да бъдат по-успешни и по-подготвени за живота ние, родителите, толкова се увличаме да напътстваме, съветваме и поправяме, че съвсем забравяме и да ги похвалим. Някак не намираме време да кажем нещо хубаво на детето си, а то има толкова силна нужда да чуе, че му вярваме, че се гордеем с него и разбира се, че го обичаме. Затова нека не пропускаме всеки удобен случай, за да го зарадваме като му кажем например: „Колко хубаво си прекарваме времето заедно!“, „Ти си толкова смел!“, „Гордея се, че съм ти майка (баща).“, „Удивително е колко много се стараеш!“, „Много си креативен, браво! Виж каква добра идея даде.“, „Страхотно е, че имаш чувство за хумор.“, „Много ми харесва как помагаш на приятелите си.“, „Обичам те, ти си първото нещо, което ме кара да се усмихвам всеки ден.“, „Вярвам в теб“.

7. Вашата честност и способността ви да кажете истината

Много често родителите искат да предпазят децата си от някои нелицеприятни истини или от жестоката реалност. Друг път големите хора просто не желаят да признаят някои свои грешки, постъпки или пропуски. В такива ситуации може лесно да се стигне до неискреност спрямо децата, която сами пред себе си оправдаваме с нашите най-добри намерения (повече за родителските лъжи и за това трябва ли да бъдем неискрени с децата си вижте ТУК). Да не забравяме обаче, че в повечето случаи, за които си представяме, че хлапетата ни няма да могат да понесат истината, те не само че ще могат, но и имат нужда да я чуят. Във времена на изпитания, независимо за каква криза става въпрос – глобална или семейна, много вероятно е децата да се почувстват объркани, уплашени, тъжни или дори ядосани. Тогава точно ние, родителите, трябва да им разясним нещата по подходящ за възрастта им начин. Наша е отговорността да отделим време, за да поговорим с тях и да намалим страховете и притесненията им, да ги успокоим. А ако има случай, в който сме изпуснали нервите си или сме направили грешка спрямо мъниците, най-нормалното нещо ще бъде да си признаем и да се извиним. Когато сме откровени с децата за своите недостатъци, ние не само им даваме добър пример, но и показваме, че ценим чувствата им и ги уважаваме, а не ги подценяваме.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK