Родителските лъжи – трябва ли да лъжем децата си, дори и с добри намерения?

лъжа родител дете

Добре ли е да лъжем децата си, когато го правим с „благородна“ цел? Равносилно ли е на лъжа скриването или спестяването на истината пред хлапетата, за да не останат наранени и разстроени? Добре ли е да премълчаваме пред тях трудностите и изпитанията, които животът ни поднася? И дори да излъжем, дали не се заблуждаваме, че децата не усещат, когато има нещо скрито?

Всички тези въпроси разглежда британският психотерапевт Филипа Пери в своята книга със заглавие „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели, а децата ви ще са благодарни, че сте го направили“, любезно предоставена от издателство „Изток – Запад“. 

Понякога семействата имат тайни, които всъщност са лъжи. Може изобщо да не ги приемате така, може да смятате, че просто задържате информация, която детето няма нужда да знае и която дори може да му навреди.

Но когато едно семейство крие информация или в него съществува лъжа, дори членовете му да не осъзнават каква е действителната ситуация, това ще окаже своето влияние. Така е, защото ние можем с тялото си да почувстваме кога има нещо двусмислено и скрито-покрито.

Ако лъжете или спестявате информация, за да предпазите децата си от реалността, вие всъщност притъпявате инстинктите им.

Казвате им нещо различно от това, което ще усетят и почувстват. Ще изпитат неудобство и ако не могат да артикулират този дискомфорт, той най-вероятно ще избие под формата на неприемливо поведение.

Доста често, когато ни се ще нещо да не се случва или да не се е случило, ние умишлено премълчаваме неща пред децата си. Естествено е да искаме да ги предпазим от тежките чувства, но проблемът не е толкова в чувствата им, а в това, че ние се ужасяваме от тях. Затова вярвам, че е по-добре малчуганите да са информирани – например, че с партньора ви сте имали трудности и че сте се мъчили да ги разрешите и сте се надявали да успеете – вместо да държите в тайна неща, които касаят света на детето ви. В случай че то се разтревожи, можете да го успокоите. Ако не поднесем на детето лошите новини под форма, която може да понесе, то ще усети атмосферата така или иначе и може да реши, че това се дължи на много по-страшни неща.

Не смятам, че е добре децата да бъдат лъгани или да премълчаваме пред тях истината, затова не подкрепям спестяването на лошите новини, каквато е смъртта на важен за тях човек от семейството. Но тези новини трябва да бъдат поднасяни с уверението, че макар да страдаме отчаяно в момента и въпреки че няма да забравим този човек, ще свикнем с липсата му и животът ще продължи отново, и пак ще му се радваме. По същия начин, ако единият родител, който досега е живял със семейството, го напусне, за това трябва да се говори, преди да се е случило. Децата трябва да знаят какво ги очаква и как ще продължи животът им, за да остане непокътнат техният свят – или с други думи, пак да могат да виждат и двамата си родители достатъчно често и планирано.

Вероятно има подходящ за всяка една възраст начин, по който неприятната информация може да бъде поднесена на нашите синове и дъщери.

Например можете да кажете на едно дете:

„Не съм добре, отивам на лекар и се надявам да се оправя. Съжалявам, ако ти се струвам разсеян. Притеснявам се за болестта си.“ Това е по-добре, отколкото да пазите в тайна заболяването си. Ако детето ви е осиновено, най-добре е да му кажете за това по начин, подходящ за възрастта му, още от самото начало, за да знае и да не се шокира, ако някой ден само го разбере. (За тайната на осиновяването и кога да кажем на детето, че е осиновено, вижте ТУК.)

Не можем да предпазим децата си от неизбежната загуба на близки, нито пък от нещастията, които животът сервира на нас и на тях, но можем да бъдем до тях, да съпреживяваме с тях и да им помагаме да овладеят чувствата си, когато неминуемо се случват нещастия.

Ето защо…

.. е важно да разберем, че всички деца имат нужда да бъдат окуражавани, че са важни, че са желани и обичани, не нямат нужда да бъдат лъгани. Те се нуждаят от това да им показваме любовта си и да им даваме добър пример. А това трудно може да се случи пълноценно, ако криете нещо, което ги засяга, пък било то и с благородни намерения.

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK