Как да помогнем на децата да се справят с гнева и разочарованието?

Психолозите и специалистите по детско развитие казват, че когато хлапетата се научат от ранна възраст да се справят с разочарованието и гнева, те ще могат да прилагат това свое умение и да разчитат на него не само в детството си, но и когато пораснат. Ако обаче родителите се превърнат в щит между децата и трудностите в живота им, мъниците може и да не успеят да усвоят това важно умение.

Разбира се, това не означава, че не трябва да помагаме на нашите малчугани. Според специалистите, ако едно дете е научено да поиска реалистична подкрепа, може да се облегне на другите, умее да общува добре и да гледа оптимистично на нещата, то ще може да се справи с изпитанията, които животът му поднася.

Все пак, остава въпросът как да помогнем на детето си да се научи да се справя с разочарованията, без да решаваме трудностите вместо него? За да имаме правилната стратегия, най-напред трябва да установим как мъникът ни реагира на разочарованията, които изпитва вследствие на изненадващи трудности.

Когато детето реагира със силен гневен изблик в резултат на незначителни проблеми:

Избухва ли детето ви в сълзи, ако любимият му ябълков сок е свършил? Започва ли да се тръшка, ако види, че друго детенце си играе с любимата си играчка? Ако и най-малкото притеснение предизвиква бурна реакция или детето изпитва разочарование и гняв като не може да излезе от това настроение с часове, тогава родителите трябва да започнат от най-основните неща:

• Научете мъника си какво можем и какво не можем да променим. Твърде вероятно е то да не разбира, че проблемът е извън контрола на родителите и че с тръшкане нищо няма да постигне.
• Покажете му, че сте наясно с неговите чувства като му кажете например „Знам, че си разстроен“ и след това се опитайте да обсъдите с него други, ефективни решения на проблема.
• Накарайте своя малчуган да опита различни дейности, докато не намери тези, които наистина му допадат и му доставят удоволствие. Това може да помогне, защото когато е в трудна ситуация, детето ще се почувства много по-добре, ако може да се облегне на нещо, което може да прави добре и с което се усеща в свои води.
• Не санкционирайте детето си за проявяването на негативна реакция към разочарованията, особено ако е склонно лесно да се разстройва и да избухва в сълзи. Спомнете си колко пъти самите сте имали нужда да „изпуснете парата“ или сте си поплаквали, след като сте преминавали през някаква трудност.

Когато реакцията на детето е да се сърди и цупи, щом изпита разочарование:

Има деца, които лесно се разстройват, но не стигат до крайни състояния като тръшкане и истерични изблици. Те са по-устойчиви на негативните чувства и трябва да бъдат насърчавани да продължават да устояват. За тази цел родителите могат да предприемат някои стъпки:

• Дайте на детето си избор, когато се случи нещо непредвидено. Малките деца чувстват, че имат много по-малко контрол върху живота си от обикновено, ако нещата се получат не както са очаквали. Когато им даваме възможност да вземат решение, ние им връщаме част от контрола и ситуацията може да се обърне в положителна посока. Например, можем да кажем на хлапето си: „Сега не можем да отидем до магазина за играчки, но ти на какво би искал да си играеш?“ или „Точно в този момент не можем да тръгнем за магазина, но може да отидем утре. Така че, ти избери – утре сутринта или следобед да излезем?“
• Намерете начин да стимулирате вашето дете да помага на другите. Това може да стане като заедно се включвате в благотворителни инициативи или просто като поискате мъникът ви да ви помогне с приготвянето на вечерята. Алтруистичните жестове дори и в ранна възраст дават на детето различна перспектива, в която да постави собствените си проблеми и трудности и да направи сравнение.
• Вместо да се втурвате вие да „оправяте нещата“, помогнете на вашето хлапе да разреши проблема само. Опитайте, независимо дали става въпрос за счупена играчка или за някакъв сериозен спор с приятел. Със сигурност ще отнеме време детето да придобие умението да се справя с трудните ситуации само, но когато това стане, то ще може да превръща една лоша ситуация в добра без вашата намеса.

Когато детето приема разочарованията сравнително спокойно:

Възможно е детето да приема трудностите и спънките спокойно. Има и малчугани, които осъзнават, че разочарованията не са непременно по вина на някой друг. Например, ако хлапето не е достатъчно голямо да се качи на бързото влакче в увеселителния парк, ще попита дали може да се повози на въртележка за по-малки. Определено заслуга за такова по-спокойно поведение на детето имат и родителите, но е много важно те да продължат да помагат на мъничето да развива уменията си за справяне с трудни ситуации. Ето някои примерни стъпки:

• Съчувствайте на детето, когато се разочарова от нещо. Например, ако се окаже, че детското парти у приятеля му, което е чакало дълго време, се отлага, разкажете му за случай, в който и вие сте оставали излъгани в очакванията си. Така хлапето ще види, че няма проблем да се чувства зле заради внезапна, неочаквана промяна на ситуацията.
• Обсъждайте с детето си неговите разочарования. Говорете за нещата, които е очаквало с нетърпение и за това как си ги е представяло. Според специалистите неприятните емоции, които може да се предизвикат у мъничето по този начин, е рисков ход, но по-добре тези чувства да бъдат изразени, отколкото да остават потиснати.
• Поддържайте контакти и с други хора в обкръжението на вашето семейство – роднини или приятели – към които детето може да се обърне за помощ при трудност. Проучванията показват, че повечето емоционално устойчиви деца са имали и други хора в живота си, освен родителите или най-близките, на които да разчитат за помощ.
• Използвайте разочарованията като възможност детето ви да научи нещо. Припомняйте му, че като семейство и преди сте се справяли с несигурност и пречки и му дайте примери. Кажете му, че ще намерите начин да преминете и през това изпитание и след това пак ще има моменти на радост и усмивки.

Какво да не казваме, когато детето е ядосано и разочаровано?

Родителите трябва да внимават какво казват, докато детето им плаче или се тръшка или отговаря грубо. Точно в такива моменти от устата ни могат да излязат думи, които впоследствие ще ни се иска да върнем назад. Специалистите съветват да избягваме следните реплики:

„Не се дръж като бебе.“

Вместо това обяснете на детето си, че е нормално да се чувства разстроено и това постепенно ще направи трудните моменти, в които се гневи, все по-малко страшни. Кажете му, че и вие в подобна ситуация бихте се чувствали натъжени и разочаровани.

„Хайде да правим нещо друго!“

Задайте правилния въпрос, за да дадете възможност на детето да намери свое собствено решение. По-добрата реплика в случая би била „Какво предлагаш да направим вместо да се сърдиш и да плачеш?“ Така не само ще му помогнете да се почувства по-добре в момента, но и ще му покажете, че то може да намери начин да направи от една лоша ситуация по-добра.

„Не е голяма работа. Какво толкова е станало?“

Разочарованието, гневът и другите негативни емоции, свързани с тях, са буквално „голяма работа“ за вашето дете и ако ги подцените, това показва на мъника, че въобще не сте наясно кое е от значение за него и кое не. Проявявайте емпатия и показвайте на детето, че знаете колко му е трудно или поне, че му съчувствайте за това, през което преминава.

 

Над статията работи: Яна Атанасова
По материали от: Parents.com