Когато децата са разстроени, те се нуждаят от нас, родителите, за да се успокоят. Проучване, проведено сред семействата на ескимосите или както те предпочитат да се наричат – инуити, ни показва как да запазим самоконтрол, да погледнем по-дълбоко, под повърхността на нещата и как да използваме разказването и разиграването на истории, за да помогнем на децата си в овладяването на емоциите.
Авторите на проучването пътуват до канадския арктически град Икалуит, за да последват стъпките на американката Джийн Бригс, известен антрополог и етнограф, която през 1960-те и 1970-те години на миналия век изучава отблизо ескимосите като живее известно време сред тях. И Джийн Бригс, и авторите на новото проучване, стигат до заключението, че родителите инуити отглеждат и възпитават децата си така, че мъниците израстват изключително спокойни и уравновесени, без да губят контрол и да се подават на гнева или други силни емоции.
Как става това?
Вижте 4-те ключови родителски практики, чрез които представителите на ескимосите постигат невероятни резултати във възпитанието на своите малчугани:
Да останем спокойни, да не се гневим или да крещимна децата
Всички майки от ескимоското общество, които са участвали в проучването, казват, че никога не са крещели или дори повишавали тон на своите мъници. Това първо е трудно за вярване и второ – звучи невъзможно за изпълнение. Но всъщност се оказва, че е възможно и има своето обяснение. Според ескимосите, майките, които викат на своите и без това вече разстроени деца, слизат на много ниско ниво в общуването. Те съветват родителите в такива моменти да покажат на малчуганите си по-добър и по-зрял модел на поведение, който ще им помогне да овладеят емоциите си. Това ще даде много по-добър ефект, според тях. Нека не забравяме, че когато едно малко дете е разстроено, това може да бъде чудесна възможност за родителя да му даде практически урок – урок за това как да контролира гнева и раздразнението си и да остане спокойно. Постепенно мъничето ще научи този урок и ще промени поведението си при следващия случай на гневен изблик.
Да погледнем под повърхността на нещата
Вместо да се ядосват и изнервят, родителите могат да погледнат с по-голяма заинтересованост и „по-дълбоко“ в чувствата на своето дете – това е вторият съвет на ескимосите. Една от майките в общността обяснява, че възрастните трябва да се постараят да разберат хлапето си, да погледнат под повърхността на действията му, за да установят какво не е наред и от какво е разстроено то. Вместо да се ядосват и на свой ред да се изнервят от гневната реакция на детето – да се опитат да разберат причината за поведението му. Така че, по съветите на ескимосите, ако се окажем в типичната ситуация с гневно, разстроено или тръшкащо се дете, най-добре е да поемем дълбоко въздух и да се опитаме да погледнем случката с око на външен наблюдател.
Да разказваме истории, за да обясним това, което искаме да кажем на детето си
Малчуганите трябва да разберат защо дадено действие или поведение не е правилно. Как ще стане това, ако ние родителите не им обясним? За тази цел ескимосите използват истории, с които да покажат на децата си на практика защо не трябва да правят така. Всяко дете, особено в по-ранна възраст, е запленено от приказките и историите. И този факт ги превръща в силен възпитателен инструмент за нас, родителите. Нека ги използваме, за да предадем посланията си на малките човечета. Така ще ни разберат много по-лесно. Например, ако се върнем на ситуацията, в която детето се тръшка за нещо, според ескимосите, много ефективно ще бъде да му разкажем приказка или история за едно малко момченце или момиченце, което било много разстроено, плачело, викало и след това се успокоило.
Да играем ролеви игри заедно с детето
Слушането на приказка или история е едно, но личното участие в сцена от тази история е съвсем друго нещо. Проучването на Джийн Бригс показва, че ескимосите правят представления, за да помогнат на децата да контролират емоциите си. Като разиграват сценки, майките и бащите по мек начин стимулират децата си да изпитват силни емоции и да ги преработват чрез игра. Например – ако се разиграе ситуация, при която родителят многократно взима играчката от детето, в този случай, въпреки че мъничето е наясно, че всичко е на ужким, то се разстройва. Разиграването на сцената е един вид ролева игра за детето и възможност то да се упражни по продуктивен начин да се справи с разочарованието, тъгата и гнева.
Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
Източник: babycenter.com
