Как виковете и обидите влияят на развиващия се детски мозък?

Отражението на вербалната агресия и насилие силно се подценява и пренебрегва. Сякаш има някакво негласно споразумение, че думите не нараняват толкова много. Науката обаче категорично не се съгласява с това, особено когато става въпрос за деца, чийто мозък все още се развива. Оказва се, че вербалното насилие оказва голямо въздействие върху психологическото и емоционалното състояние на едно дете и ефектите му се проявяват и в дългосрочен план. Така виковете и обидните думи могат да са също толкова пагубни, колкото и физическата агресия, понякога – дори още повече.

Какво казва науката за вербалното насилие?

Учените са установили, че хората са програмирани да обръщат повече внимание на опасните и негативните варианти и възможности, на негативното отношение и поведение. Причините за това са очевидни и са свързани с оцеляването и еволюцията – ние сме склонни да съхраняваме в мозъците си информация, която ще ни бъде лесно достъпна. Регистрирането на потенциално опасни заплахи и поддържането им живи в нашата памет е всъщност ключовият фактор за оцеляването на първите хора. Учените казват, че мозъкът на съвременния човек не се различава много от тогава.

Същото важи и за думите – ние реагираме много по-дълбоко и по-бързо на критика, отколкото на похвали например и помним язвителните и нараняващите забележки с много по-голяма точност, отколкото комплиментите. И това е валидно и за децата, и за възрастните.

От тази гледна точка не е изненадващо, че позитивното отношение не компенсира негативното. Обидните думи на един агресивен и нараняващ детето си родител нанасят вреда независимо от това, че другият родител може да е много грижовен и любящ.

Как вербалната агресия въздейства на развиващия се детски мозък?

Човешкият мозък е силно адаптивен – това е научно доказано. Еволюционната задача е децата да се адаптират към средата, в която попаднат, каквато и да е тя, за да не бъдат в постоянно състояние на стрес.

В този смисъл, ако детето е родено в безопасна, благоприятна и приятелски настроена среда, неговият мозък се развива нормално. Ако обаче, идвайки на света, бебето (впоследствие и порасналото дете) се окаже във враждебна и неподкрепяща среда, с мозъка му се случва нещо различно. Няколко ключови негови части, които отговарят например за преноса на информация между двете полукълба, за регулирането на емоциите и вземането на решения, не се развиват по очаквания начин и това е доказано от редица изследвания по темата.

Едно от тези проучвания например посочва, че настъпват буквално структурни промени в сивото вещество на мозъка, когато детето е подложено на вербално насилие. Благодарение на изследвания на мозъка с ядрено-магнитен резонанс се доказва и това, че под въздействие на вербалната агресия се променя и начинът, по който функционира детският мозък.

Има ли връзка между физическата и емоционалната болка?

Определено съществува връзка между двата вида болка и това се доказва от проведени научни изследвания. Те разкриват, че невралните вериги за физическото и емоционалното страдание са едни и същи.

Експерименти, проведени с деца, които са били подложени на вербална агресия, показват че социалното отхвърляне активира същата неврална мрежа в техните мозъци, както и физическата болка. Тоест социалното отхвърляне, което на практика е вербално насилие, изразено с думи, наранява в буквалния смисъл.

Как се отразява обидите и словесната агресия от родител към дете на семейството?

Вербалното насилие и агресията засягат не само жертвата – те отравят отношенията и атмосферата в цялото семейство. Възрастните, които са били жертва на вербални нападки като деца, често споделят истории за братята и сестрите си, които са се присъединявали към родителя-насилник в семейството и също са ги тормозили или са ги превръщали в изкупителни жертви.

Често децата, които изпитват вербална агресия, не осъзнават, че има и други модели на поведение. От друга страна, родителите, които тормозят децата си по този начин, обикновено са изрядни в очите на обществото и насилници вкъщи, защото вербалното насилие е семейна тайна. Дори и тази тайна да бъде разкрита в някакъв момент, агресията бива оправдана с нуждата детето да бъде наказвано и поведението му поправяно.

Има и друг много опасен аспект на вербалното насилие в семейството и той се проявява, когато един родител изпитва наслада от това да контролира останалите. Тогава той използва вербалната агресия към едно от децата, за да манипулира другите братя и сестри. Останалите деца от своя страна също се обръщат срещу нароченото хлапе, за да предпазят себе си от вербално насилие, за да се харесат на родителя-насилник или да не се чувстват изолирани. В тази роля на манипулиращия родител могат да бъдат и майката, и бащата, а в по-лошия случай могат да бъдат и двамата.

 

Възможно ли е възстановяването от вредите, нанесени от вербалното насилие в детството?

Специалистите казват, че е отговорът на този въпрос е положителен, но самото възстановяване е един дълъг процес.

Първата стъпка е осъзнаването, че такъв проблем съществува или е съществувал в детството (ако става въпрос за възрастен човек). Това е най-трудният момент, тъй като има много фактори, които пречат на това осъзнаване. Всяко дете естествено се стреми да оправдае действията на най-близките си хора – за него в много голям процент от случаите това са родителите. Много често дори и вече в зряла възраст жертвите на вербална агресия не искат да прекъсват връзките и отношенията си с единия или и с двамата си родители. Друга възможна причина е насадената представа и стереотип в обществото, че вербалното насилие е по-безобидно от физическото например и не нанася щети на детската психика и емоции.

Добрата новина обаче е, че когато се осъзнае и приеме фактът, че има такъв проблем и е възможно да се упражнява насилие и агресия и чрез думите, може да започне оздравителен процес. Ако порасналото вече дете, което като малко е било нападано, обиждано и вербално малтретирано, получи подходяща помощ и подкрепа, щетите могат да бъдат постепенно заличени. Тогава възрастният човек, в който се е превърнало това подложено на насилие дете, може вече да започне да се вижда като човека, който наистина е, а не като този, който неговият родители (или един родител) са му внушавали да вярва, че е.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
Източник:psychologytoday.com

Вижте още:

Възпитавайте с добър пример, а не с викове, шамари и наказания!

6 съвета, които ще ни помогнат да спрем да крещим на децата си

Какво се случва с децата, когато им крещим?

Не искам да крещя на детето си