Кога детето е психологически готово да тръгне на училище?

Кога да изпратим детето на училище? Ясно е, че когато навърши 7 години. Или пък на 6? Как да решим тази дилема? Как да разберем дали за нашето хлапе ще бъде по-добре да стъпи в училищната система заедно със своите връстници или да ги изпревари? По какво да разпознаем, че детето ни е готово да бъде първи клас? Вижте мнението на психолога и педагог Анна Бикова, изложено в книгата ѝ „Учениците на „мързеливата майка“.

Важно е детето да не тръгва на училище по-рано от момента, в който ще бъде психологически готово за обучение. Много от нас помнят времената, когато се смяташе, че ако малчуганът може да чете и пише, трябва задължително да го запишем в първи клас. Но това далеч не е сигурно. Възможно е детето да не умее да чете и пише, но психологически да е готово за училище, както и обратното: може да чете, дори без да срича, може да пише, но въпреки това изобщо няма готовност да стъпи в първата си класна стая. 

Да си представим например 5-годишнно дете, първокласник, от което родителите искат да направят вундеркинд и са побързали да го изпратят на училище. Хлапето може да чете и от него се очаква това да е достатъчно да се справи с програмата за първи клас. Възможно е това да се случи и детето да се справи с учебния материал, но дали няма да му е трудно да седи 45 минути на едно място? Дали няма да се върти и разсейва, да рисува в полетата на тетрадките, на чина и на други места? Дали няма да получава постоянни забележки за това от учителя и да бъде в постоянна ситуация на неуспех? Моториката на ръцете на 5 години е все още слабо развита и вероятно ще му бъде по-трудно да пише в сравнение със съучениците си. Това може да доведе до изоставане в темпото за диктовките, например, и да стане причина детето да не успява да следва учителката. Твърде е възможно и почеркът му да бъде лош, за което допълнително ще получава критики. Тоест, умението на хлапето да разпознава буквите, да може да ги пише и дори да чете от по-ранна възраст със сигурност не е единственият фактор, който да води родителите при вземането на решение кога да го запишат в първи клас. Дори детето да демонстрира прекрасни интелектуални способности, това не означава, че е готово за училище.

Кои са важните фактори, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени психологическата готовност на детето за обучение? Вижте някои от тях:

Мотивация за учене

Малчуганите са готови за училище, ако имат устойчива мотивация за учене. Трябва да се запитаме няколко неща в тази връзка. Харесва ли му на нашето дете да научава нови неща? Разбира ли важността и необходимостта от ученето? Оценява ли високо статута на децата, които вече са ученици? Говори ли с удоволствие за това каква раница ще избере, какви ученически пособия ще му купим?

Интелектуални умения и фина моторика

Хлапето ни е готово за училище, ако умее да изпълнява задачи по образец, може правилно да пренесе в тетрадката си най-простата графична декорация, свободно се ориентира в пространството на листа (горе-долу, дясно-ляво). Важно е то да може да използва уверено ножиците и молива, както и да не се уморява да пише в продължение на 10 минути без прекъсване. Добре е да проследим и дали умее да открива приликите и разликите между различните предмети, да прави прости логически връзки между предметите и явленията, да обединява предметите в групи на основата на общи признаци. От значение също така е и способността на мъника да запомня информация и да я преразказва, трябва да обърнем внимание и на това.

Общуване с връстниците

Детето е готово за училище, ако умее да общува с връстниците си, да установява приятелски отношения с тях, да се подчинява на приетото поведение в детските групи. Ако синът ни или дъщеря ни разбират, че има други деца в класа, ако умеят да слушат съучениците си и спокойно да дочакат реда си за препитване, това е добър знак за готовността да се тръгне на училище. Други важни неща в този аспект са: умее ли детето да слуша съучениците си, реагира ли адекватно на успеха или неуспеха на другите, може ли да разбере гледната точка на свой съученик, както и да погледне себе си и постъпките си отстрани.

Навици за самостоятелност

Детето е готово за училище, ако притежава определени навици за самостоятелност. Например, добре е да умее бързо да се преобуе и да се преоблече във физкултурния салон. Важно е да може само да хапне и да си върне чинията, както и самостоятелно да отиде до тоалетната и задължително да си измие ръцете след това. Когато се готви за часа, да може прилежно да подреди учебника и тетрадките си на чина. Това са дреболии, но от това доколко бързо и качествено се справя с тях малчуганът, зависи отношението на учителя и съучениците му към него.

Определяне на важното в задачите

Детето е готово за училище, ако може да различи важното от маловажното в една задача. Например, в една задача за 5 ябълки, от които са раздадени 3, важен е броят на ябълките, а не цветът им. За възрастните това е очевидно, но децата могат да мислят друго и това да доведе до неразбиране на учебната задача.

Способност за контрол на поведението

Детето е готово за училище, ако е в състояние да регулира поведението си. Например ако е възможно, да седи 40 минути на едно място, да не скача от мястото си без разрешението на учителя, не да излиза от класната стая, ако е недоволно от нещо. Има хлапета, които бягат от стаята, защото са се обидили от нещо, защото учителят е изпитал друго дете или им е направена забележка. Други пък се скриват под чина, ако задачата не им харесва. И при едните, и при другите деца липсва пълна психологическа готовност да тръгнат на училище и ако все още не са навършили препоръчителната възраст за първи клас, добре е да се изчака още една година. Има, разбира се, и деца, които притежават необходимата саморегулация на поведението още преди да навършат 7 години. Ето защо е добре родителите да вземат решение кога да го запишат в първи клас като се ориентират не по статистическото мнозинство или по съветите на близки и познати, а по възможностите на сина си или дъщеря си.

Дисциплина да се изпълняват скучните и нежеланите задачи

Детето е готово за училище, ако може да изпълнява не само интересните задачи, но и скучните, рутинните, като например да пише еднакви ченгелчета до края на реда. Първокласниците в традиционното училище се учат да правят онова, което точно сега не желаят, но трябва. Впоследствие това може да се окаже и необходим за живота навик, тъй като на много възрастни им се налага да правят неща, които не желаят, но трябва. В началото детето се учи да регулира поведението си под влиянието на външни ограничения, после образът на ограничаващия възрастен се отпечатва в паметта и се превръща във „вътрешен възрастен“, който впоследствие ни казва „Сега трябва да направиш това и това.“ Така самодисциплината на хлапето да работи по задачи и да изпълнява дейности, които не му харесват или не представляват интерес за него, също се превръща в много важен индикатор за психологическата му готовност за училище. 

Ще бъде много полезно, ако родителите успеят да проследят всички (или поне повечето от) изброените фактори и едва тогава да вземат решение дали да запишат детето си в първи клас преди да е навършило 7 години. Ако преценката им е, че то не е психологически готово за училище, в интерес на хлапето ще бъде да изчакат следващата година.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg 

Статията е подготвена по материали от книгата „Учениците на „мързеливата майка“ на психолога и педагог Анна Бикова. В България книгата достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“