Кога не бива да казваме „НЕ“ на детето си?

Много  се говори и пише затова как е важно да поставим ефективни граници на детето си, от колко огромно значение е да можем да кажем „НЕ“ в определени ситуации и че намирането на границата на прекалената критика и прекаленото обгрижване е от ключово значение на детето. Има обаче ситуации, в които не бива да даваме на детето си отказ. И именно тогава думата „НЕ“ трябва да се избягва. Ето кои са те:

Потребността на детето от ласки и нежност

Ако сте от родителите, които все още смятат, че гушкането на детето ще го разглези или ще го превърне в безхарактерен възрастен, време е да преосмислите възгледите си. Прегръдките, нежността и физическата близост са от ключово значение за създаването на сигурност и увереност у детето, особено във възрастта от 0 до 6 години. В ранна бебешка възраст неслучайно детето се успокоява от прегръдката на мама – това го доближава до естествената му среда, в която то е било цели 9 месеца.

Разбира се, в тийнейджърска възраст нещата се променят и физическата близост до голяма степен се измества от емоционалната такава, стига да сме успели да я създадем.

Потребността на детето от сън

Никога не лишавайте детето с  от фундаментални за него физически нужди, а сънят тук е от водещо значение. При малките деца сънят е време, в което се отделя хормон на растежа, ето защо – осигуряването на правилни условия и подходящ режим е от водещо значение.

Потребността на детето от храна

Немалко родители наказват детето си с това да го лишат от хранене. „Ако не си подредиш стаята, няма да вечеряш“ или пък „Днес си имал двойка по математика, оставаш без вечеря за наказание“ – всичко това е погрешно. Никога не налагайте наказание, което няма връзка с първопричината. В случая – неподредената стая може да доведе до наказание, свързано с прибиране на играчките или отнемане на времето за компютъра, при това – с предварително предупреждение за естествените последици. Но лишаването от храна не е начинът да накарате детето да се поправи. Това също е част от фундаменталните му физически нужни, както съня.

Потребността на детето от разговори и комуникация с родителя

Ако детето пожелае да поговори с вас, а в замяна на това получава отказ, то след време ще спре да търси тази близост и ще намери друг начин да споделя или разрешава проблемите си. Колкото и да сте заети с работа или домашни задължения, не отвръщайте с „не“ на детското желание за комуникация, особено, ако детето се измъчва от даден проблем и търси вашата подкрепа да го разреши.

Във всичко останали ситуации е добре да знаем:

Децата не си дават сметка от какво наистина имат нужда, но винаги знаят какво им се иска. Затова родителите трябва да ги научат да правят разлика между двете и да поставят приоритетите върху по-важното.

Ако родителите, водени от стремежа си да демонстрират своята добрина и обич, оставят желанията на децата да ги водят, те им предават и отговорността за благополучитето на семейството. Ако това продължава дълго време, децата се оказват лишени от възможността да развият емпатия и социални умения, а в дългосрочен план връзката им с родителите също страда.

На децата не им вреди да получат това, което са поискали, стига причината да не е желанието на родителите да избегнат конфликт или да се харесат и стига по този начин те да не потъпкват собствените си нужди и граници.

Децата опознават света чрез игрите, научават се на социални умения и то – докато се забавляват. Осигурете на детето възможност да играе, като това не означава да затрупате стаята му с безброй скъпи играчки. Напротив – бъдете внимателни в това, децата нямат нужда от много, а от достатъчно, както и от вашето време и внимание. А и понякога нещо съвсем простичко може да се окаже доста по-забавно.

 

Вижте още:

10 златни правила за възпитанието на детето: номер 9 е просто задължително

Прегръдката и невербалната комуникация като възпитателно средство

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Отхвърляйки бащата…